Римляни 8 – Божията победа и нашите благословения

Функция 1– март 2025 –Списание Благодат и Истина

Римляни 8 – Божията победа и нашите благословения

Разглеждайки Римляни 8,Чувствам се, сякаш стоя пред океан, който е необятен и дълбок. Така е и с тази удивителна глава от Божието Слово. Спомням си как като малко момче стоях с крака във водата на плажа на Северно море. Беше завладяващо преживяване, едновременно привлекателно и плашещо. По-късно в живота си прочетох за едно момче, което стои на ръба на океана, с малка стомна в ръка, и казва на баща си: „Ще изпразня океана с моята стомна.“ Тези преживявания донякъде илюстрират моите впечатления, когато чета Римляни 8. Наистина, тя е удивителна, огромна и умопомрачителна, но въпреки това тази глава веднага приканва читателя да се запознае с нея чрез следното прекрасно изявление: „И тъй, сега няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус“ (ст.1Версия на крал Джеймс ).

Как стигаме до важната точка, посочена в този стих? Бог използва специално подготвен инструмент, за да предаде това важно послание. Новият завет съдържа седем пасажа за спасението и призоваването на Савел от Тарс, който стана апостол Павел (Деяния 9:1-30, 22:1-21, 26:1-23; Гал. 1:11–2:10; Фил. 3:1-14; 1 Тим. 1:13-15; 2 Тим. 1:11). Насърчавам всеки читател да изучава тези пасажи, които са дадени за наша духовна полза.

Какво да кажем?се задава седем пъти в Римляни. Всяко споменаване въвежда нова тема, въпрос или заключение, записани за нашето духовно израстване:

„Неправеден ли е Бог?“ (3:5).Какво намери Авраам? (4:1).„Да продължаваме ли в греха?“ (6:1).„Законът грях ли е?“ (7:7).„Ако Бог е за нас, кой ще бъде против нас?“ (8:31).„Има ли неправда у Бога?“ (9:14).Постигнали ли са езичниците праведност чрез вяра? (ст.30).

НаПослание до Римляние богато, дълбоко и трудно, но въпреки това е напълно прекрасно. Основната му тема е „праведността“ или „как да бъдем праведни пред Бога“. Грешните хора се нуждаят от такава праведност (1:18–3:20). Бог я осигурява (3:21-26); вярата я приема и преживява (5:1–8:17), докато Бог я прави постоянно благословение (8:18-39). Като нация, Израел все още я отхвърля (Рим. 9–10), но Бог проявява Своята праведност в живота на вярващите, независимо дали са от евреи или от езичници (Рим. 11–16).

Римляни 8 е красива глава, на която са дадени различни заглавия. Едно от тях е доста поразително: „Песен на избавление и победа.“ Със сигурност, Господ Исус желае всички вярващи да бъдат истински победители, побеждаващи силата на Дявола, греха, смъртта, плътта, закона и още много. Наистина, Римляни 8 може да бъде наречена „Песента на победителя“ – особено когато вземем предвид как глава 7 завършва с един много предизвикателен въпрос: „Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“ (ст.24 esv). Забележете как на този въпрос, който е вик на отчаяние, се отговаря с провъзгласяване на победа. Вместо поражение, стих 25 казва: „Благодарение на Бога чрез Исус Христос, нашия Господ!“ Как е възможно това?

Римляни 1–8 показва Божия път за грешниците да бъдат спасени и да станат част от Божието семейство за времето и вечността, в съгласие с Неговата воля (8:27). Удивително, „Божията любов се изля в сърцата ни чрез Светия Дух, Който ни е даден“ (5:5). Нищо не може да ни отлъчи от „любовта на Христос“ и „на Бога“ (8:35,39).

Тази любов се отнася до „обновения живот“получаваме, когато ставаме вярващи (6:4, виж 7:6). Нека се опитаме да схванем нещо от тази новост, като прочетем следния преглед на Римляни 8. Разбира се, могат да бъдат дадени различни прегледи на главата.

1. Нашият новпозиция– свобода от осъждане; резултат: без осъждане (ст.1-4).
2. Нашият новживот– свобода от поражение; резултат: победа, а не поражение (ст.5-13).
3. Нашият новвръзка– свобода от страх; резултат: свобода и близост като синове (ст.14-17).
4. Нашият новнадежда– свобода от отчаяние; резултат: без обезсърчаване (ст.18-25).
5. Нашият новПомощ– свобода от безпомощност; резултат: без бедствие (ст.26-27).
6. Нашият новзнание– свобода от нашия противник; резултат: увереност (ст.28-30).
7. Нашият новувереност– свобода от безпокойство; резултат: без раздяла (ст.31-39).

Изразът „в Христос Исус“ се среща 49 (7x7) пъти в Новия завет (ДЖНД). То представлява прекрасна връзка, на която всеки вярващ може да се радва, сега и завинаги. „Христос“ е гръцкият термин за еврейското „Месия“ („Машиах“, „Помазаник“) и „Исус“ е най-прекрасното име, което съществува (гръцко „Йесус“, от еврейското „Йешуа“). Това име предполага, че Той е Яхве, или Йехова. Откакто Той дойде в този свят (Мат. 1; Лука 1-2), Той беше и е напълно човек. Това е велика тайна (1 Тим. 3:16), която никога не свършва, и е тясно свързана с друга велика тайна, а именно, богодухновените Писания (2 Тим. 3:16).

По-долу е текстът на Римляни 8 от Превода на Дарби. Включваме заглавия от друг източник, които са отпечатани с удебелен шрифт. Те не са част от вдъхновеното Слово.

Тези, които са в Христос, са свободни от осъждане
1И така, сега няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус.2Защото законът на Духа на живота в Христос Исус ме освободи от закона на греха и на смъртта.3Защото това, което законът не можа да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог, като изпрати Своя Син в подобие на греховна плът и заради греха, осъди греха в плътта,4за да се изпълни праведното изискване на закона в нас, които не ходим по плът, а по Дух.

Каква вреда идва от плътта?
5Защото тези, които са по плът, мислят за плътските неща; а тези, които са по Дух, за нещата на Духа. 6Защото плътският ум е смърт; а духовният ум е живот и мир. 7Защото плътският ум е вражда против Бога; понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може да се покори. 8и тези, които са в плът, не могат да угодят на Бога.

9Но вие не сте в плът, а в Дух, ако наистина Божият Дух живее във вас; но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. 10Но ако Христос е във вас, тялото е мъртво поради грях, а Духът е живот поради правда. 11Но ако Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, живее във вас, Този, Който е възкресил Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Своя Дух, който живее във вас.

И така, братя, ние сме длъжници, не на плътта, за да живеем по плът;

И каква полза от Духа
13защото ако живеете според плътта, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате делата на тялото, ще живеете: 14защото всички, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове. 15Понеже не сте приели дух на робство, за да бъдете пак в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който викаме: Ава, Отче! 16Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии чеда. 17И ако сме чеда, то сме и наследници: наследници на Бога и сънаследници с Христос; ако наистина страдаме с Него, за да се и прославим с Него.

18Защото смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравняват с бъдещата слава, която ще ни се открие.

Славното избавление, за което всичко копнее
Защото нетърпеливото очакване на творението очаква откровението на Божиите синове: 20защото творението бе подчинено на суета, не по своя воля, а заради Този, Който го подчини, с надежда 21че самото творение също ще бъде освободено от робството на тлението в свободата на славата на Божиите деца. 22Защото знаем, че цялото творение заедно стене и заедно се мъчи досега. 23И не само то, но и ние самите, които имаме първите плодове на Духа, и ние самите стенеме в себе си, очаквайки осиновяване, тоест изкуплението на нашето тяло. 24Защото сме спасени в надежда; но надежда, която се вижда, не е надежда; защото каквото някой вижда, защо и да се надява? 25Но ако се надяваме на това, което не виждаме, тогава го очакваме с търпение.

26И по същия начин Духът също се присъединява със Своята помощ към нашата слабост; защото не знаем за какво да се молим както подобава, но самият Дух ходатайства с неизразими въздишки. 27Но Този, Който изследва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, защото Той ходатайства за светиите според Бога.

28Но ние знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, на тези, които са призовани според Неговото намерение.

Беше предварително постановено от Бога
29Защото когото е предузнал, него е и предопределил да бъде съобразен с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя. 30А когото е предопределил, тях е и призовал; и когото е призовал, тях е и оправдал; а когото е оправдал, тях е и прославил.

31Какво да кажем тогава за тези неща? Ако Бог е за нас, кой ще бъде против нас? 32Онзи, Който не пощади Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко останало? 33Кой ще повдигне обвинение против Божиите избрани? Бог е, Който оправдава: 34кой е онзи, който осъжда? Христос е, Който умря, но по-скоро и възкръсна; Който е и отдясно на Бога; Който и ходатайства за нас. 35Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, или гонение, или глад, или голота, или опасност, или меч? 36Както е писано: Заради Тебе ни умъртвяват цял ден; сметнати сме като овце за клане.

37Но във всичко това ние сме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

Нищо не може да ни отдели от Неговата любов
38Защото съм убеден, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сегашни, нито бъдещи, нито сили, 39нито височина, нито дълбочина, нито което и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.

В заключение на тази тема
Прекрасното положение, което имаме в Христос Исус, според Римляни 8 и други Писания, както и свързаните с него благословения, никога няма да свършат. Това важи и за нашите привилегии като осиновени Божии синове. Нашето щастие е гарантирано от Божия Дух, който живее в нас и който завинаги ще остане в нас (Йн. 14:16-17).

Като се замислим: вечните благословения, на които ще се наслаждаваме завинаги и вовеки, вече принадлежат на нас, за да им се наслаждаваме сега и завинаги. Слава на Бога!

От Алфред Бутер