Обещанието за надежда в Римляни 8

Функция 3– март 2025 г. –Списание „Благодат и Истина“

Обещанието на надеждата в Римляни 8
18 Защото смятам, че страданията на сегашното време не са достойни да се сравняват със славата, която има да се открие в нас. 19 Защото творението с нетърпение очаква откриването на Божиите синове. 20 Защото творението бе подчинено на суета, не по своя воля, а поради Този, Който го подчини, в надежда; 21 защото самото творение също ще бъде освободено от робството на тлението в славната свобода на Божиите деца. 22 Защото знаем, че цялото творение стене и се мъчи в родилни болки досега. 23 И не само то, но и ние самите, които имаме първите плодове на Духа, и ние самите стенеме в себе си, като очакваме осиновяването, изкуплението на нашето тяло. — Римляни 8:18-23Нов превод на крал Джеймс

Страдание
Живеем в паднал свят. Всичко и всички, включително християните, на тази планета страдат! Това ни е казано в горния пасаж. И все пак Библията не ни казва: „Просто го преодолейте.“ Тези стихове в Римляни 8 не омаловажават болката, която изпитваме – те просто я поставят във вечна перспектива. Те всъщност признават участието на християните в ежедневното страдание, изпитвано от цялото творение. Всички стенеем заедно като жена в родилни мъки, докато чакаме Бог да оправи всичко. Точно както раждането на ново бебе отнема време и включва болка, така и за цялото творение ще бъде болезнено, докато не бъде премахнато проклятието на греха.

Проклятието? О, да, оттам започна всичко – тази болка, страдание, смърт и разложение! Всичко беше абсолютно съвършено, както беше създадено от Бога (Елохим). На шестия ден от сътворението, когато Бог видя всичко, което беше направил, Той видя, че „беше твърде добро“ (Битие 1:31). Имаше пълна хармония и общение с ЛРедБог на сътворението; нямаше страдание, стенание или робство на тлението.

Всичко това се промени, когато Адам и Ева се разбунтуваха в неподчинение на своя любящ Бог. Човечеството умря духовно в онзи ден и започна разпад на телата им. Освен това, земята, бидейки сцената на човешкия бунт, беше накарана да понесе проклятието също (3:17). Присъщите последици от греха – срам, болка, страдание, смърт и разпад – ни измъчват оттогава.

Хората не стават грешници, защото грешат – те грешат, защото са грешници. Ние се раждаме в греховно състояние като следствие от грехопадението (Бит. 3), бидейки потомци на нашия баща Адам. Не обвинявайте Бога за тази ситуация! Той даде на човека свободна воля да взема решения между правилното и грешното. От самото начало „човеците [са] обикнали тъмнината повече от светлината, защото делата им са били зли“ (Йоан 3:19). Навсякъде около нас има болка и страдание, не защото Бог го е наредил, а защото „човешкото сърце е измамливо повече от всичко и отчаяно зло“ (Ер. 17:9). Ние продължаваме да бъдем причината и стенеме под последствията.

Има надежда!
К. С. Луис,1който гледаше как любимата му съпруга умира от рак, го каза така: „Болката настоява да ѝ се обърне внимание. Богшепотна нас в нашите удоволствия,говорив нашата съвест, новиковев нашите болки: това е Неговият мегафон, за да събуди един глух свят” (курсивът е добавен за акцент). Божието желание е да се върнем при Него и да живеем в света живот, който Му е угоден.

Понякога трябва да ни се напомня за Неговата воля за нас. Болката и страданието са остри, ясни инструменти за постигане на тази цел, като ваксинационна игла, която може да е необходима за предотвратяване на болест или инфекция. Макар никой да не се радва на инжекцията, тя може да предотврати много по-голямо страдание. В живота ни, онези неща, които са болезнени и причиняват страдание сега, било то физически, емоционално или духовно, могат да доведат до много по-голяма радост по-късно.

Връщайки се към втората половина на Римляни 8:23 ни се напомня, че ние „стенем в себе си, като усърдно очакваме осиновението, изкуплението на нашето тяло.“ С други думи, за Божието дете идва време, когато проклятието на греха ще бъде премахнато и болката, страданието, смъртта и разложението ще престанат. Ние със сигурност имаме нещо прекрасно да очакваме. Всъщност, „око не е виждало, ухо не е чувало, нито на човешко сърце е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат“ (1 Кор. 2:9). Духът вече е разкрил някои от тези неща (ст.10), но има много, което не можем да възприемем в този момент.

Кой би копнеел за по-добро бъдеще, ако всичко тук и сега беше мирно и свободно от страдание и стенания? Вярващият – човек, който приема личността и делото на Господ Иисус Христос от свое име – има прекрасна, вечна надежда! Ние се държим за обещанието, записано в Римляни 8:18, което говори за „славата, която ще се открие в нас.“ Апостол Павел каза подобно в 2 Коринтяни 4:17: „Защото нашата кратковременна лека скръб ни докарва все повече и повече една вечна тежина на слава.“

Предупреждение
Християните имат чудесна увереност в признаването, че страданието може да ги доближи до Спасителя и да ги насърчи да гледат напред към обещаните благословения на бъдещето. За разлика от това, атеистът, агностикът и всеки друг невярващ2нямат нищо добро, на което да се надяват. Те страдат, стeнат и питат: „Защо?“, без задоволителен отговор. Библията заявява недвусмислено, по напълно ясен начин, че тяхното бъдеще ще бъде вечно мъчение и страдание.3Предупреждаваме всеки читател, който все още не е повярвал в Господ Исус като жертва за своя грях, че трябва внимателно да се вслуша в евангелското послание, отпечатано на последните страници на това списание.

КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ
1.Проблемът на болката,от К. С. Луис. Той беше британски богослов, който е автор на алегории, като напримерХрониките на Нарния, и други книги, включителноПросто християнство.
2. Невярващите са тези, които отхвърлят Божието спасение, предложено чрез смъртта на Господ Иисус Христос.
3. „И видях мъртвите, малки и големи, стоящи пред Бога; и книги се отвориха. Отвори се и друга книга, която е Книгата на живота. И мъртвите бяха съдени според делата си, по това, което беше написано в книгите. Морето предаде мъртвите, които бяха в него; и Смъртта и Адът предадоха мъртвите, които бяха в тях. И те бяха съдени, всеки според делата си. Тогава Смъртта и Адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И който не бе намерен записан в Книгата на живота, бе хвърлен в огненото езеро“ (Откр. 20:12-15).

От Г. Х. Б.