Защо беше необходимо Христос да бъде прославен, преди Светият Дух да бъде даден?

Март 2025 –Списание „Благодат и Истина“

ВЪПРОС: Йоан 7:39( Нова версия на крал Джеймс )казва: „Това Той каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен.“ Защо беше необходимо Христос да бъде прославен, преди да бъде даден Светият Дух?

ОТГОВОР: Принесъл Се е в жертва за нашето изкуплениеЗа Божия слава и за вечните благословения на вярващия, Бог възкреси нашия Господ Иисус Христос от мъртвите и Го възвиси от дясната Си страна. Като направи това, Той прояви, или показа, Своето пълно удовлетворение от Христовото дело на кръста. „И така, като беше възвисен от дясната страна на Бога, и като прие от Отца обещанието на Светия Дух, Той изля това, което вие сега виждате и знаете“ (Деяния 2:33).

Знаейки собствените си слабости, можем да попитаме: „Но как може Светият Дух да обитава във вярващия, който все още има греховна природа в себе си и често е оскверняван от греховни мисли, чувства, думи и дела?“ Това може да стане само по силата на пролятата кръв, която очиства от всеки грях. По този начин Светият Дух слезе върху 120-те ученици в къщата, където бяха събрани. Изпращането на Духа беше публично изявление на Божието одобрение към нас чрез великото умилостивително, или удовлетворяващо, дело, което нашият Господ Исус завърши на кръста, и на безкрайната стойност, която Бог отдава на Неговата скъпоценна кръв, пролята там.

В старозаветни временаДухът подбуждаше святи Божии човеци, които говореха и пишеха Божието Слово (2 Пет. 1:21; 1 Пет. 1:11). Той не обитаваше постоянно, или пребъдваше, в тях, и поради греха Духът напускаше човеците. Ние разпознаваме този факт чрез молитвата на Давид, след като беше изобличен за греха си: „Не отнемай от мене Светия Си Дух“ (Пс. 51:11).

Когато Божият Син беше на тази сцена като Човек и излезе от водите на кръщението, небесата се отвориха за Него и Божият Дух слезе и остана върху Него. Там, в Този зависим, послушен Единствен, и само в Него, беше подходящият храм, в който Светият Дух да пребъдва (Йн. 1:30-34; Мт. 3:16-17; Мк. 1:5-11; Лк. 3:21-22). В Сина, Господ Исус Христос, нямаше грях или осквернение, а абсолютна святост.

Господ Исус завърши делото, което Отец Му беше дал да извърши. Синът проля скъпоценната кръв, която очиства вярващия от всяко петно на грях и го освещава и усъвършенства завинаги по отношение на неговото положение пред Бога (Евр. 10:10,14). Поради това, този, който уповава на Господа, е превърнат в място, в което Светият Дух ще обитава постоянно. Това е вярно както за вярващите заедно, така и за всеки един поотделно, защото тялото на всеки вярващ е храм на Светия Дух (Еф. 2:22; 1 Кор. 3:16-17, 6:19)

Чрез постоянното присъствие на Светия Духи енергия в личността, вярващият е способен да живее живот на практическа святост. Духът също така прилага Божието Слово към сърцето и съвестта на християнина. Това води до самопреценка на думи, поведение, дела и общуване. Поражда се желание и се дава сила да следва изцяло Господ Исус във всичко, докато вярващият ходи в проста зависимост от Него.

Адаптирано от август 1972 г. на „Списание „Благодат и Истина““