Авигея – Жена на вяра, която стана съпруга на цар Давид
Функция 3– май 2025 –Списание Благодат и Истина
Авигея – Жена на вяра, която стана съпруга на цар Давид
Някой да управлява народа
Не можем да получим пълно разбиране за Авигея, без да разгледаме Давид и човека, когото Бог желаеше да управлява Неговия народ. Затова нека отделим няколко минути, за да разгледаме някои исторически разкази за Давид и неговите предци, както и за неговия по-велик Син, преди да стигнем до Авигея.
Давид беше Божият избор за Неговия народ като цар по Неговото сърце, след непокорството на Саул и Божието отхвърляне на Саул като цар (1 Царства 13:14). Господ наблюдаваше Давид още като младеж и Той го учеше в Своето училище чрез продължителен период на изпитания и обучение. Когато дойде подходящото време, Давид бешепубличнопризнат за Божи избран цар.
Поглеждайки по-назад, Рут, която щеше да стане прабаба на Давид, беше моавка (Рут 4:10). Чрез брака си с Махлон, син на Елимелех и Ноемин, тя научи нещо за Богът на Израел. Как стана това?
Съпругът на Наоми, Елимелех, име, означаващо „моят Бог е Цар“, беше от племето на Юда. Заради силен глад ГоспORDбяха допуснали в страната си, Елимелех и жена му Ноемин, което означава „моя мила“, решиха да напуснат дадената им от Бога земя с двамата си тогава неженени синове, за да живеят в земята Моав (1:1). Гладът би трябвало да е задействал аларма в умовете им относно мъдростта и послушанието (срв. Пр. 1:20-27; Вт. 28; 3 Царе 17), но те смятаха, че планът им е добър, тъй като възнамеряваха да се върнат в земята Израел, щом условията се подобрят. Докато бяха в Моав, Елимелех умря (Рут 1:3). Махлон и Хилон, двамата синове на Елимелех и Ноемин, се ожениха за моавки, но след това и двамата синове също умряха (ст.4-5). Изведнъж останаха три вдовици заедно – една от племето Юда и две от земята на моавците, народ, тясно свързан с Израел, но не точно добри приятели. Всъщност, според закона на Моисей, бракът между човек от Израел и човек от Моав дори не беше опция (Вт. 23:3-6).
Когато Ноемин чу, че ЛРедбе посетил Своя народ, като им даде отново хляб, тя искаше да се върне в земята на Юда (Рут 1:6-7). Нейната снаха Рут, настоявайки, че „твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог“ (ст.16Английска стандартна версия), придружена от Наоми. Интересното е, че градът, от който Наоми беше дошла и в който се върна, беше Витлеем, което означава „дом на хляба“.
Защо е важен Витлеем? Това е мястото, където по-късно щеше да се роди Давид (4:13-22; виж 1 Царства 16:1-4, 17:12) и, много по-късно, по-великият Син на Давид, Исус Месията (Мат. 1–2; Лука 2). Според пророчествата, Месията трябваше да се роди във Витлеем.като Царя на юдеите(виж Мат. 2:1-6; Мих. 5:2). Обикновено, когато бебе се роди в кралско семейство, то се ражда принц и един ден може да стане крал. Обаче, когато Господ Иисус се роди, Той беше Царят по Божи избор (Ер. 23:5) веднага, дори като Бебе.
Мъдреците от Изток бяха водени от Бог до Израел, защото бяха видели „звездата“ на „Царя на юдеите“ (Мт. 2:2). Тяхното убеждение във вярата ги доведе на голямо разстояние до Йерусалим (ст.1), и звездата след това вървеше пред тях, докато това специално дадено от Бога светлинно явление не застана над мястото, където беше Детето (ст.9).
Забележете какво четем по-нататък, „те се зарадваха извънредно много1с голяма радост. И като влязоха в къщата, видяха Детето с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха. Тогава, като отвориха съкровищата си, Му принесоха дарове: злато, ливан и смирна” (ст. 10-11). Всяка дума в това резюме е богата на смисъл и много може да се каже за всяка една: отваряне, техните, съкровища, те, принесоха, Му, дарове, злато, и, ливан, и, смирна.
Кои бяха тези мъже? Предполага се, че те вероятно са изминали много дълъг път с цел да почетат новородения Цар с даровете си. Тези мъже бяха предвестник или вид на това как далечни народи в идващото хилядолетие на мир ще изпращат делегации да се покланят в Йерусалим, когато Израел ще живее в сигурност (Зах. 14:11,16). Това поклонение ще се състои по време на Празника на шатрите, или Колибите (ст.16). Всички ще бъдат подчинени на Господ на Силите, ще Му откликват в поклонение и ще бъдат осветени за Неговата служба (ст.20-21). Какъв ден ще бъде това!
Някой да бъде с Владетеля на Божия народ
Сега да се върнем към Авигея. Името ѝ означава „баща ми е могъщ“ или „баща ми е радостен“. Не знаем много за произхода ѝ, защото разполагаме само с разказа в 1 Царе 25, когато Авигея срещна Давид по време на доста бурно за него време.
След като Давид победи Голиат (1 Царства 17), четем, че Йонатан, синът на Саул – престолонаследникът, който трябваше да бъде наследник на Саул – сключи специален завет с Давид. Давид на практика беше пощадил живота на Йонатан, като уби Голиат. Според обещанието, Давид трябваше да се ожени за най-голямата дъщеря на Саул, но тя беше дадена на някой друг. В крайна сметка Давид се ожени за по-малката ѝ сестра, но тя му беше отнета от баща ѝ, когато той започна да преследва Давид. През няколко години на възходи и падения, Саул многократно се опитваше да убие Давид, своя зет и най-добър армейски офицер, въпреки факта, че Давид беше спасявал Саул няколко пъти.
В крайна сметка Давид и хората му избягаха в пустинята Паран (1 Цар. 25:1). Там те защитаваха слугите на Навал, богат земеделец, който произхождаше от Халев. Грижеха се и за голямото стадо овце на Навал. След известно време Давид изпрати няколко от слугите си да поискат подкрепа от Навал. Давид беше чул, че Навал стриже овцете си, което обикновено беше добро време да се поиска услуга. Вместо това, Навал унижи хората на Давид и ги изпрати обратно с празни ръце, докато самият Навал пируваше като цар. Но Давид искаше отмъщение!
Когато Давид и 400 от мъжете му, с готови мечове, бяха на път за Навал, Авигея, жената на Навал, ги срещна. Тя беше информирана за ситуацията от един от младежите на Навал, който беше защитен от Давид. Авигея бързо отиде да донесе на Давид, когото тя многократно наричаше „господарю мой“, това, което той трябваше да получи от съпруга ѝ. Това беше точно навреме, защото иначе всички, свързани с Навал, щяха да бъдат убити, а Давид щеше да е виновен за проливане на невинна кръв. Мъдрото разбиране и бързите действия на Авигея бяха предотвратили това да се случи. С доброто си прозрение Авигея напълно разбра положението на Давид и го почете, докато съпругът ѝ го беше презрял. Господ съди Навал около десет дни по-късно, отнемайки живота му.
След известно време Давид попита младата вдовица, която беше „красива“ (25:3), да се омъжи за него. Четем, че тя „побърза“ (25:42). Нейната преданост и любов към Давид бяха примерни. Тя имаше правилното прозрение по времето, когато цар Саул царуваше, и тя разбра, че Бог имаше предвид някой друг да управлява Неговия народ. Тя знаеше, че Бог беше избрал Давид, и тя не се страхуваше да изповяда това, въпреки че първият ѝ съпруг го беше презирал.
Със своята вяра и в своята вярност към Давид, Авигея беше готова да сподели с него трудните дни, докато той беше преследван. Нека следваме примера на Авигея и да бъдем също толкова отдадени на нашия Господ Исус… докато Той дойде!2
Не знаем много за другата жена, която Давид вече имаше за своя съпруга, Ахиноам от Езраел, но и тя му беше вярна по времето, когато Саул го преследваше. Както Ахиноам, така и Авигея са примери за нас на вярност и любов към Господ.Ред. Нека така да се привържем към Господ Иисус през времето, когато Той е отхвърлен от Неговия земен народ – юдеите – както и от много изповядващи християни.
Саул продължаваше да преследва Давид, но Господ го беше спасявал отново и отново. Един ден обаче Давид си помисли, че Саул ще го хване (1 Цар. 27:1), затова Давид реши да отиде при филистимците и да намери убежище, знаейки, че Саул няма да може да му навреди там (ст.2).
През онези дни, докато Давид и хората му нападаха хора от друг народ, амаличани нападнаха град Сиклаг, където Давид беше намерил убежище. Те взеха всички жени и деца (30:1-5), включително Ахиноам и Авигея. В своето притеснение Давид поиска и получи напътствие и помощ от Господа. Докато ги преследваха, беше намерен слуга на амаличанин. Той беше се разболял и беше изоставен от господаря си. Давид прояви доброта към слугата и чрез голямо чудо и с помощта на този млад мъж, когото Бог възстанови чрез грижите на Давид, Давид успя да спаси всички пленници. На ЛРедбеше бдял над тях. Удивителна благодат!
Саул продължи своя упадък. Но Бог помогна на Давид, новия съпруг на Авигея, по различни начини, когато Давид поиска Неговата помощ. Цар Саул, изправен пред битка с филистимците, се допита до медиум и след това се самоуби по време на битката. Каква разлика между двамата мъже! Подобно на Давид, нека да се уповаваме на Господа. Нека да викаме към Него и само към Него в нашето бедствие.
БЕЛЕЖКИ
1. Тази конкретна дума “извънредно” –многоа в гръцкия транслитериран текст – се среща седем пъти в Матей (2:10, 17:6,23, 18:31, 19:25, 26:22, 27:54)
2. Насърчавам всички читатели да прочетат цялата глава от 1 Царе 25.
От Алфред Бутер