Докато се зазори денят – Очаквайки Деня на Христос

Поглед нагоре– Ноември 2024 —Списание Благодат и Истина

Докато денят изгрее
Гледам напред към Деня на Христос

Тогава, страхувайки се да не заседнат на скалите, спуснаха четири котви от кърмата и се молеха да настъпи ден… И когато денят наближаваше, Павел ги умоляваше всички да приемат храна, като казваше: „Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите без храна, без да сте яли нищо. Затова ви призовавам да приемете храна, защото това е за вашето оцеляване, тъй като нито косъм няма да падне от главата на никого от вас.“ И като каза това, той взе хляб и благодари на Бога пред всички тях; и като го разчупи, започна да яде. Тогава всички се ободриха и също така взеха храна и те. —Деяния 27:29,33-36НКЯВ

Бурята
Пътуването на Павел до Рим, което ни е разказано в Деяния 27 с голяма историческа точност, не протече толкова гладко, колкото кормчията и собственикът на кораба бяха желали. Всичко изглеждаше наред отначало и условията бяха благоприятни, но скоро корабът беше подхвърлян от вълните на внезапна буря. Нежният южен вятър беше отстъпил място на свирепа буря, която опустоши кораба до такава степен, че хората на борда изгубиха всяка надежда.

Те се носеха в тъмнина, защото „нито слънце, нито звезди се появяваха много дни“ (ст. 20). Но когато настъпи четиринадесетата нощ, откакто се носеха в Адриатическо море, около полунощ моряците започнаха да подозират, че наближават суша. По-късно научиха, че това е остров Малта. В тъмнината моряците се страхуваха да не заседнат на скали, затова решиха да хвърлят котви и да чакат деня. Колко ли са копнеели за зората! Те „се молеха да настъпи ден“ (ст. 29).

Можем да приложим тази молитва към себе си по два начина: лично и като християнско общение. На лично ниво това Писание може да бъде смислено за нас, когато сме в трудни обстоятелства или в нужда. Има моменти в живота ни, когато копнеем пламенно Бог да разпръсне мрака. Тогава можем да кажем с Давид: „Господ, моят Бог, ще просвети мрака ми“ (Пс. 18:28). Знаем, че Той ще отговори на молитвите ни според Своята съвършена воля. „Бог е светлина“ (1 Йн. 1:5) и само Той е способен да разпръсне мрака (Еф. 3:20; Евр. 7:25).

Денят на Христос
Като общност от християни, тези думи имат много да ни кажат. В края на краищата, Църквата очаква идването на деня на Христос! Когато беше на земята, Той заяви: „Аз съм светлината на света“ (Йн. 9:5). Но Той също така говореше за връщането Си при Отца, Който Го беше изпратил в света. Дори тогава, Божията светлина, Божията истина, щеше да бъде разпространявана от Неговите последователи, защото Той ги нарече „светлината на света“ (Мт. 5:14).

Христос, великата Светлина, щеше да се върне на небето, но децата на светлината щяха да свидетелстват за Него в този тъмен свят, в който щяха да светят като носители на светлина. Истинската Светлина щеше да се прояви в живота им (виж Йн. 8:12, 9:5, 12:35-36; Еф. 5:8; Фил. 2:15-16; 1 Йн. 2:8). Така сега, докато е нощ в този свят поради отсъствието на Великата Светлина, вярващите са свидетелство за Светлината.

Този свят е територията на владетелите на тази тъмнина; затова очакваме с нетърпение идването на деня на Христос. Колкото по-тъмно става в този свят, който е предпочел тъмнината пред светлината, толкова по-пламенно копнеем за зората на новото утро, когато Той дойде. Да, утешаваме се с мисълта, че „нощта премина, а денят наближи“ (Рим. 13:12). Повече от стражи, ние нетърпеливо чакаме утрото (виж Пс. 130:6).

Не е ли нашето желание денят да дойде? Нямаме ли всяка причина да очакваме с нетърпение завръщането на Светлината, Неговото идване за Своите като Светлата утринна звезда (Откр. 22:16) и Неговото славно явяване като Слънце на правдата (Мал. 4:2)? В края на краищата, образно казано, същото е било и с Църквата, както беше с кораба, на който Павел плаваше за Рим. Образният кораб на християнското свидетелство е бил силно разбит от бурята и е в опасност да претърпи корабокрушение. Хората на борда са в беда и очакват с нетърпение новия ден.

Гласът на Павел
Въпреки това, хората на кораба сами си бяха виновни, защото не бяха послушали думите на Павел. Апостолът беше възприеман от другите просто като затворник и гласът му не беше зачетен с авторитета, който заслужаваше. Съветът на професионалистите натежа повече; и в този случай това наистина беше причината за проблемите.

Павел и неговите думи и писма са пътували с Църквата по нейното пътешествие през световните морета, но посланието му като цяло не е било слушано по отношение на курса, който трябва да се поеме. Пророческите думи, които е изрекъл под ръководството на Светия Дух, са били пренебрегнати от мнозина. Човешките традиции и мнения са надделяли в историята на изповядващата, но до голяма степен невярваща, Църква. Хората, дори водачите, са били „по-убедени от кормчията и собственика на кораба, отколкото от нещата, изречени от Павел“ (Деяния 27:11), и последствията са били изключително сериозни. Курсът, поет от изповядващата Църква, се оказва фатален и води до нейното падение.

Но, най-накрая, когато всяка надежда за спасение беше отнета от моряците в разказа от Деяния 27, гласът на Павел отново се чу. Това даде щастлив обрат на останалата част от историята. Днес, щом стигнем до осъзнаването, че е трябвало да слушаме по-внимателно вдъхновените думи на Павел, надеждата отново изгрява. Корабът щеше да бъде изгубен, но хората на борда, в съответствие с думите на апостола, щяха всички да пристигнат безопасно до желаното пристанище. Присъдата над изповядващата се Църква стана неизбежна. Тя е оставена настрана като Божието свидетелство тук на земята (Рим. 11:22; Откр. 3:16). Но истинските вярващи не трябва да се страхуват за живота си и дори могат да продължат да бъдат весели (Деяния 27:21-25).

Какво означава това за нас? Трябва да признаем, че по много начини Църквата се е отклонила от Божията воля и е поела по грешен път. Например, що се отнася до организацията и управлението на Църквата, използвани са светски стандарти и не е следвана думата, изречена от Павел. Църквата е станала светска и е слушала грешни водачи. Надеждата се появява едва когато човек започне отново да слуша гласа на Павел. Няма нищо положително в бъдещето за човека, който не се обръща към Божието Слово.

Обаче апостолът ни е насърчил да поддържаме добър дух. От една страна той отбеляза, че Църквата ще поеме по грешен път (20:29-30; 2 Сол. 2:7; 1 Тим. 4:1; 2 Тим. 2:16-17, 4:3-4), но от друга страна той насочи погледа ни към Божията вярност. По този начин намираме в писмата му предсказание за отклонението, като същевременно посочва изпълнението на Божиите планове по отношение на Неговите собствени. Това ни вдъхва нов кураж и ни изпълва с твърда увереност, че всички Божии деца ще стигнат безопасно до брега, което означава, че със сигурност ще стигнат безопасно до небето.

Ястието
Павел призова всички на кораба да вземат храна (Деяния 27:33-34). Това е, от което се нуждаем в последните времена – в последните дни точно преди завръщането на Господ Иисус Христос, когато бурите бушуват толкова яростно и заплашват да разбият малкия кораб. Нуждаем се от духовна храна – храна „навреме“ (Мат. 24:45). Трябва да бъдем укрепени от Божието Слово, за да можем да оцелеем. В Деяния 27 това се случи „когато денят започваше да се развиделява“ (ст.33).

Точно преди зазоряване се състоя хранене, по време на което всички на борда на кораба се наситиха с храна. По същия начин ние се нуждаем от духовна храна в тези последни дни преди идването на Христос, когато бурите бушуват толкова силно и корабът е в опасност да потъне. За щастие, ето един Божий служител, който е бдителен и който раздава необходимата храна в точното време. Чрез служението на Словото ние получаваме нова сила и черпим свеж кураж. Божието Слово е нашата единствена котва, когато човешките опори отпадат. Това хранене – което, между другото, може да се разглежда и като картина на Господната вечеря и истинското поклонение според Неговата воля – служи да насити всички на борда.

Трябва да е била забележителна гледка да се видят всички хора, събрани толкова спокойно насред бурята, и да се видят как ядат тази храна с благодарност, подтикнати от словото на апостола! Бог също е приготвил трапеза за нас, и то насред бурите на последното време. Нека вземем присърце учението, което Господ ни дава в тези последни дни, толкова близо до Неговото идване! Нека не пропускаме ястието, което Той е приготвил за нас. Нека вземем храната, която Той ни е дал, и така да очакваме с ново насърчение настъпването на деня, „утро без облаци“ (2 Царе 23:4).

От Хуго Бутер