„Имаше един човек от земята на Уз…“

Функция 1– октомври 2024 –Списание „Благодат и Истина“

Имаше човек в земята Уз, чието име беше Йов

Йов, човекът, за когото се говори в нашето заглавие (Йов 1:1НКЯВ ), беше истинска личност; той не е измислен герой. Други части от Писанието, както в Стария, така и в Новия завет, свидетелстват за този факт:

Езекиил 14:14– „Дори ако тези трима мъже, Ной, Даниил и Йов, бяха в нея, те щяха да избавят само себе си чрез своята праведност,“ казва Господ БOD.”Езекиил 14:20– ‘Дори и Ной, Даниил и Йов да бяха в нея, заклевам се в живота Си,’ казва Господ ГOD, ‘те не биха спасили нито син, нито дъщеря; биха спасили само себе си чрез своята праведност.’”Яков 5:11– „Чули сте за търпението на Йов и сте видели какъв край е определил Господ – че Господ е много състрадателен и милостив.“

Йов е живял преди закона и вероятно е бил съвременник на Авраам. Името „Всемогъщ“ се среща 31 пъти в книгата, повече отколкото в останалата част от Библията взети заедно. Това е същото име, което Бог е използвал, когато се е явил на Авраам: „Аз съм Всемогъщият Бог; ходи пред Мен и бъди непорочен“ (Бит. 17:1).

Какво знаем за личния живот на Йов? Той беше човек с изключителен морален характер, който беше „непорочен и праведен, и който се боеше от Бога и отбягваше злото“ (Йов 1:1). Бог го беше благословил със седем сина и три дъщери, и с големи материални притежания, така че той стана „най-големият от всички хора на Изтока“ (ст.3). Той обичайно ставаше рано сутрин, за да принася всеизгаряния на Господа от името на всяко от децата си, когато те се събираха социално да ядат и пият, защото казваше: „Може би синовете ми са съгрешили и са проклели Бога в сърцата си“ (ст.5). Той беше добър баща, който ходатайстваше за децата си. Това е пример за нас, родителите, постоянно да довеждаме децата си, а също и внуците си, пред престола на благодатта (Евр. 4:16).

Йов Страдалецът
Книгата на Йов е преди всичко книга за страданието, което е общата участ на цялото човечество. Петър напомни на юдейските християни: „Същите страдания се преживяват и от вашето братство по света“ (1 Пет. 5:9). От Писанието забелязваме, че страданието е значителна част от Божиите пътища към Неговия народ – минало, настояще и бъдеще. Отнасяйки се към миналото, Яков каза: „Братя мои, вземете за пример на страдание и търпение пророците, които говориха в името на Господа. Ето, ние считаме за блажени онези, които устояват. Чули сте за търпението на Йов и сте видели края, който Господ е предвидил – че Господ е много състрадателен и милостив“ (Як. 5:10–11). Във връзка снастояще, Павел пише: „Защото смятам, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение със славата, която ще ни се открие“ (Рим. 8:18). Позовавайки се набъдеще, Господ Исус каза на Своите ученици: „Ще има глад, мор и трусове по разни места. Всичко това ще бъде начало на скърби. Тогава ще ви предадат на мъчения и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи поради Моето име... Тогава ще има голяма скръб, каквато не е ставала от началото на света досега, нито пък ще стане” (Мат. 24:7-9,21).

Книгата на Йов има трагично начало, но щастлив край. Бог поставя граница на това, което Той позволява в живота на Своите светии, и дори Сатана трябва да се подчини на Неговата власт. Тази книга, следователно, изявява суверенитета, както и управлението на Бога в този свят на грях и страдание, особено в полза на Своите собствени. Ние също така осъзнаваме в тази книга степента на злобата на Сатана към Божия народ. Тук Бог дръпва завесата, за да ни даде поглед върху дейностите на Сатана и неговата враждебност към Йов.

Сатана беше насочил погледа си към Йов и Бог позволи на Сатана да измъчва Йов (Йов 1:12). Това повдига въпроса: Наслаждава ли се Бог на нашата болка? Просто ли приемаше предизвикателството на Сатана за сметка на щастието и благополучието на Йов? Ако отговорът на тези въпроси беше „Да“, какво петно би било това върху безупречния характер на нашия Бог. Казано ни е: „Душата Му се наскърби за нещастието на Израел“ (Съд. 10:16).ДНД) и, „във всяко тяхно притеснение Той се притесняваше“ (Исая 63:9).

Отговорът, напротив, е, че Бог е чувствителен към нашата болка и страдание. Сатана беше казал на Бога за Йов: „Не си ли оградил него, дома му и всичко, което има, от всички страни? Ти си благословил делото на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръката Си и докосни всичко, което има, и той със сигурност ще Те прокълне в лицето Ти!” (Йов 1:10-11НКЯВ). Бог тогава даде на Сатана разрешение да измъчва Йов.

Проблемите за Йов започнаха бързо да се трупат и увеличават. Той беше поставен в горнило на страдание. Първо, савейците нападнаха воловете и магаретата му и избиха слугите му (ст. 14-15). Йов нямаше време да осмисли тази новина, преди друг вестител да му каже: „Огън от Бога падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна“ (ст. 16). Преди вестителят да е свършил да говори, дойде друг и каза: „Халдейците образуваха три отряда, нападнаха камилите и ги отвлякоха, да, и избиха слугите с острието на меча“ (ст. 17). „Докато той още говореше, дойде и друг и каза: „Синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на най-големия си брат, и изведнъж голям вятър дойде откъм пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху младите хора, и те са мъртви“ (ст. 18-19). Силите на злото бяха внезапно отприщени срещу Йов.

Сатана обаче сгреши, когато каза на Бога, че ако Той премахне оградата, която беше поставил около Йов, той ще Го прокълне в лицето Му (ст. 9-11). Вместо това, отговорът на Йов се противопостави на обикновената човешка логика. „Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си; и падна на земята и се поклони. И каза: „Гол излязох от утробата на майка си и гол ще се върна там. ГосподОРДИНАРИЙдаде, и ГосподРъкополаганеотне; да бъде благословено името на ГосподаРед.’ „Във всичко това Йов не съгреши, нито обвини Бога в нещо лошо“ (ст. 20-22). Така Бог доказа, че един Божий светец в най-дълбоката скръб и душевно страдание все още е способен да каже: „Дори и да ме убие, пак ще Му уповавам“ (13:15). Това е вяра, която превъзмогва страданието!

Хората от този свят често обвиняват Бог за нещастията си, започвайки с първия човек Адам. Кого обвини той за греха си? „Жената, която Ти ми даде да бъде с мене…“ (Бит. 3:12). Но отговорът на Йов беше забележителен, както и трогателен. Той даде видимо изражение на скръбта си, когато „разкъса дрехата си и обръсна главата си“. След това „падна на земята и се поклони“ (Йов 1:20). Най-дълбоката му скръб извлече най-висшия израз на поклонение от устните му. Забележете още, че Йов призна Божия суверенитет в това, което го беше сполетяло. Той каза: „ГоспОбикновендаде, и ГосподОрдинарийе отнел“ (ст.21). Нашите страдания са много по-поносими, когато признаваме ръката на нашия любящ Бог и Отец. Давид, в своите трудности и страдания, направи същото: „Зная, о ГРед, че Твоите присъди са праведни и че във вярност Ти си ме наскърбил“ (Пс. 119:75).

Защо страдаме?
Тъй като няма записано страдание преди грехопадението на Адам, можем спокойно да заключим, че страданието е пряк резултат от греха. За да отмени последствията от греха – отделяне от Бога, болест, страдание и смърт – Господ Исус трябваше да страда и да умре на кръста. „Защото и Христос пострада веднъж за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, като беше умъртвен по плът, но оживен по Дух“ (1 Пет. 3:18). Той беше безгрешен, но пострада „за грехове“ – нашите грехове. Неговата смърт е основата за пълното премахване на греха и неговите последици.

Страдаше ли и Той през годините, които прекара в този свят до кръста? Чуйте свидетелството на Петър, когато говореше за Христос: „Който, когато Го хулеха, не отвръщаше с хули; когато страдаше, не заплашваше, а предаваше Себе Си на Този, Който съди праведно“ (2:23). Исая заяви: „Той беше презрян и отхвърлен от хората, Човек на скърби и познаващ мъката“ (Исая 53:3). Да, „Пътешественик през този самотен свят премина блаженият Спасител; скърбящ през живота Си беше Той, умиращият Агнец накрая“ (Сър Едуард Дени, 1796–1889). Тъй като страданието е част от това паднало творение, когато Бог ни позволява да страдаме, Той има предвид цел или задача.

# Как Бог използва страданието
Яков каза: „Братя мои, считайте го за пълна радост, когато изпадате в разни изпитания, като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда търпение. Но нека търпението да извърши съвършеното си дело, за да бъдете съвършени и завършени, без да ви липсва нищо“ (Як. 1:2-4). Подобно на това, Павел писа: „Ние ... се хвалим и в скърбите, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитаност, а изпитаността – надежда“ (Рим. 5:3-4).

Йов научи търпение, или издръжливост, чрез страданията си, и накрая ГосподРЕДудвои благословенията си. Като мислеше твърде високо за себе си, Йов беше доведен до мястото, където изповяда пред ГосподаРед, „Чувал бях за Тебе само по слух, но сега окото ми Те вижда. Затова се отвращавам от себе си и се кая в пръст и пепел“ (Йов 42:5-6).

Страданието изпитва истинността на нашата вяра и я укрепва. Съответно, Петър писа: „Въпреки че сега за малко, ако е необходимо, сте били наскърбени от различни изпитания, за да се окаже изпитаната истинност на вашата вяра, която е много по-скъпоценна от злато, което загива, макар и да се изпитва с огън, за похвала, чест и слава при явяването на Исус Христос“ (1 Пет. 1:6-7). Вярата на Йов беше истинска, защото макар и да прокле деня си, той не прокле своя Бог (Йов 3:1-3).

Страданието също ни пречиства, като отстранява шлаката, или нечистотиите, от живота ни. Йов каза: „Той знае пътя, по който вървя; когато ме изпита, ще изляза като злато“ (23:10). Петър доразви: „А Богът на всяка благодат, Който ни призова в Своята вечна слава чрез Христос Исус, след като пострадате малко, Той Сам да ви усъвършенства, утвърди, укрепи и установи“ (1 Пет. 5:10). Може да се опитаме да се измъкнем от страданията си, защото никой не обича да страда, но така само бихме пропуснали целта, която Бог има предвид. Той желае да влее в нас моралните черти на Господ Исус, които носят удоволствие на Неговото сърце.

Бог позволи на Йосиф да страда, за да може страданията му да доведат до плодотворен живот и служба на братята му и на Египет. Бог също използва страданието, за да ни върне от пътя на непокорството към пътя на покорството. Псалмистът каза: „Преди да бъда наскърбен, аз блуждаех, но сега пазя Твоето слово“ (Пс. 119:67).

Насърчение в страданието
За съжаление, умствената мъка и болката на Йоб бяха засилени от присъдата, произнесена от тримата му приятели, от които той се беше надявал на думи на утеха и облекчение. Вместо това те го обвиниха в тежки грехове, които според тях го бяха настигнали. Той потърси състрадание от тях: „На страдащия трябва да се показва милост от приятеля му“ (Йов 6:14). По-късно той се помоли: „Смилете се над мен, смилете се над мен, о, приятели мои, защото Божията ръка ме е поразила!“ (19:21). Но всичко, което получи, бяха сурови, жестоки думи от неговите „жалки утешители“ (16:2).

Утехата, която Бог дава, е много различна. Той иска да използва онези, които са преживели Неговата утеха в страданието, за да утешават страдащите. Второ Коринтяни 1:3-4 ни казва: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостта и Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които са в някаква беда, с утехата, с която самите ние сме утешавани от Бога.“ В нашите страдания нека преди всичкоразпознавамръката на нашия любящ Отец, който „никога няма да причини на детето Си излишна сълза“ (Уилям Фрийман Лойд, 1791–1853). Второ, „нека тези, които страдат според Божията воляизвършвамтехните души на Него в правене на добро, като на верен Създател“ (1 Пет. 4:19). Трето, Яков писа: „Страда ли някой между вас? Нека тойМолете се” (Як. 5:13). Четвърто,разчитамза Божието слово: „Душата ми копнее за Твоето спасение, но аз се надявам на Твоето слово“ (Пс. 119:81). Освен това, писателят добави: „Спомни си словото към Твоя слуга, на което Ти си ме накарал да се надявам. Това е моята утеха в моето страдание“ (ст.49-50). Бог е верен на Своето Слово; и на Него може напълно да се вярва, защото Той държи на думата Си.

Към моите спътници в страдание и изпитание, нека се доверим на неизменната любов и вярност на нашия Бог. Той каза: „Не бой се, защото Аз съм с теб; не се смущавай, защото Аз съм твоят Бог. Аз ще те укрепя, да, ще ти помогна, ще те подкрепя с Моята праведна десница“ (Ис. 41:10). Накрая, помнете, че Господ е, наистина, „много състрадателен и милостив“ (Як. 5:11). Нашите страдания са само за известно време, защото „плач може да трае през нощта, но радост идва сутринта“ (Пс. 30:5). Йов е доказателство.

От Ричард Барнет

И Господ, Той е Този, Който върви пред теб. Той ще бъде с теб, няма да те остави, нито ще те изостави;
не се страхувай, нито се смущавай. —Второзаконие 31:8НКЙВВ мир ще легна и ще спя, защото Ти, Господи, единствен ме настаняваш в безопасност. —Псалм 4:8Не се ли продават две врабчета за една медна монета? И нито едно от тях не пада на земята без волята на вашия Отец.
Но дори и всеки косъм на главата ви е преброен. И тъй, не се страхувайте;
вие сте по-ценни от много врабчета. —Матей 10:29-31