Второто послание до Солунци, подобно на Първото послание до Солунци, е пастирско по характер, но се занимава с онези фини влияния, които толкова скоро заплашваха да лишат това младо събрание от неговата свежа, пламенна привързаност към Господа, както и от неговата силна вяра и издръжливост на преследване. Вярно, апостолът предупреждава за бъдещото идване на антихриста, но че дори по това време „тайната на беззаконието“ (2:7) е действала, за да подкопае това, което е от Бога. Затова, към освежаващото насърчение от първото послание са добавени верни наставления, подправката на солта, за да се запази Божието свидетелство.
Писма, които уж са дошли от Павел, бяха казали на солунците, че Денят Господен – не „на Христос“ – е дошъл, хитра измама на врага, с която той се е опитал да подкопае тяхната увереност относно Грабването, идването на Христос първо за Църквата, преди страховития ден на Неговия съд над света. Павел коригира това и глава 2 е най-поразителен пророчески пасаж за Деня Господен, който не може да се случи, докато Църквата не бъде преместена на небето.
В противовес на злите дела и думи на антихриста, който ще седи в бъдещия храм като Бог (2:4), светиите са насърчени да бъдат утвърдени във всяко добро дело и слово. Следователно, това е книга, която ни дава духовно прозрение и твърдост относно нещата, които биха довели до понижаване на християнското свидетелство. Отново, идването на Господа е видно във всяка глава.
