Ученикът е учащ се
В Библията обикновено намираме ученик с неговия учител – живеещ с него, следващ всяко негово движение и служещ му по всякакъв начин. Господ Исус имаше много ученици. Някои бяха с Него само докато нещата станаха трудни, докато други бяха истински новообърнати (Йоан 6:60-69). От голямата Си група последователи, Господ Исус избра дванадесет, които бяха наречени също „апостоли“ (Марк 3:13-19; Матей 10:1-2). Апостол е този, който е изпратен с поръчение или задача.
Квалификациите за човек да бъде апостол на Исус Христос включваха да е видял възкръсналия Христос (Деяния 1:22; 1 Коринтяни 9:1) и да е бил специално избран от Господ Исус (Ефесяни 4:11). Апостолите общуваха с Господа, докато Той не беше взет в слава (Деяния 1:21-22) – Павел беше единственото изключение. В най-строгия смисъл на думата, днес нямаме апостоли, защото никой не може да отговаря на тези квалификации.
Павел видя възкръсналия Христос и стана очевидец „като роден преждевременно“ (1 Коринтяни 15:5-8 NKJV). Христос го учеше 3 години и половина в Арабия (Галатяни 1:15-17). Този апостол беше лично избран – призвание „не от човеци, нито чрез човек“ (ст. 1,12).
Матей 28:19-20, известно като „великото поръчение“, записва какво Господ Исус каза на Своите ученици, преди да се възнесе на небето: „Правете ученици от всички народи.“ По това време Той вече беше научил Своите апостоли (10:1-15). Той даде също наставления за бъдещи ученици (ст. 16-23) и за днешни ученици (ст. 24-42). Това включва конкретни указания за всички, които желаят да следват Христос днес. Господ изложи същността на християнската посветеност – характеристиките и цената да бъдеш истински ученик на Христос.
Ученикът на Христос подражава на Христос
Прочетете Матей 10:24-25: „Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата от господаря си. Достатъчно е за ученика да бъде като учителя си, и за слугата като господаря си. Ако са нарекли стопанина на къщата Веелзевул, колко повече ще нарекат тези от неговото домакинство!“ Истинският ученик става като своя учител почти във всяко отношение. Първо Йоан 2:6 ни напомня, че „който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както Той е ходил.“ Има няколко пасажа в Евангелието на Йоан, където Господ дава прозрение за това:
„Ако пребъдвате в Моето слово, вие сте наистина Мои ученици“ (Йоан 8:31).
„Нова заповед ви давам: да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. По това всички ще познаят, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:34-35).
„С това се прославя Моят Отец, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици... Вече не ви наричам слуги, защото слугата не знае какво прави господарят му; но Аз ви нарекох приятели, защото всичко, което чух от Моя Отец, ви известих. Вие не Ме избрахте, но Аз ви избрах и ви определих да отидете и да принасяте плод, и плодът ви да остане“ (Йоан 15:8,15-16).
Йоан 15 продължава да казва, че докато принасяме плод като Негови ученици, светът ще ни мрази, защото е мразил Него. Това се свързва с това, което Той каза в Матей 10:25, че ако сме като Господ Исус, ще започнем да страдаме, както Той страда в този свят. Въпреки това, не трябва да се страхуваме, докато страдаме (ст. 26).
Ученикът на Христос не се страхува от света
Господ Исус ни напомня три пъти в Матей 10:26-31 да не се страхуваме. Това е жизненоважен ключ към истинското ученичество, предизвиквайки ни с въпроса: „Страхуваме ли се от човека или почитаме Бога?“ Притчи 29:25 казва: „Страхът от човека поставя примка, но който уповава на Господа, ще бъде в безопасност.“ Като последователи на Христос ни е дадена Божията любов, която е излята в сърцата ни (Римляни 5:5), и Павел каза на Тимотей „че не ни е даден дух на страх, а на сила, любов и здрав разум“ (2 Тимотей 1:7). Тази съвършена любов, ни е казано, изгонва страха (1 Йоан 4:18). Така че, когато се наслаждаваме на Неговата любов и на всичко, в което Той ни е въвел поради нея, ние получаваме морална смелост да говорим за Него в свят, където Той беше отхвърлен (Матей 10:26-27). Той ни наставлява да провъзгласяваме публично всичко, което ни казва насаме.
Тайната на тази смелост е да бъдем изградени и укрепени отвътре от това, което Той ни шепне на ухо. Като Негови слуги ушите ни трябва да бъдат отворени! В Исая 50 четем за съвършения слуга, Господ Исус. Той също беше съвършеният ученик в смисъл, че имаше „език на учен“ (ст. 4), за да говори дума навреме. Забележете, че не само езикът Му беше засегнат, но и ухото Му беше отворено да бъде наставлявано (ст. 5). Моралната смелост идва от това да бъдем в Божието Слово и от това Божието Слово да бъде в нас!
Наличието на морална смелост ни води до физическа смелост. Господ каза: „Не се страхувайте от онези, които убиват тялото, но не могат да убият душата. Но по-скоро се страхувайте от Този, Който може да унищожи и душата, и тялото в ада“ (Матей 10:28). Това е, което дава на мнозина сила да издържат преследване и страдание. Има цена за ученичеството – цена, която трябва да се плати! Но човекът, който се страхува, или почита, само Бога, никога не трябва да се страхува от човека. Страхът от Бога е страхът, който отменя всеки друг страх.
Духовна смелост (ст. 29-33), трети вид смелост, е да приемеш Бога на Неговата дума и да поставиш всичко на карта за Него. Тази смелост се развива, като си в Божието Слово – слушаш с отворени уши и очите ти търсят величието на Христовата слава на всяка негова страница.
Тази смелост имаше Стефан в Деяния 7. Той беше толкова зает с личността на Христос, че започна да говори за Бога на Славата и накрая видя Божията слава, сияеща в лицето на Исус Христос. Стефан беше зает с Христос до такава степен, че имаше физическата смелост да даде живота си за Него. Той имаше и духовната смелост да бъде като Христос, казвайки: „Господи, не им вменявай този грях“ (ст. 60). Стефан подражаваше на своя Учител и влезе в Неговото присъствие.
Ученикът е ценен, грижен и защитен от Бога
Видяхме това в живота на Стефан и виждаме, че е било преподавано от Господа в Матей 10:29-31. Господ подчертаваше стойността на Своите ученици: „Не се ли продават две врабчета за един ас? И нито едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец.“ В Лука 12:6 четем: „Не се ли продават пет врабчета за два аса? И нито едно от тях не е забравено пред Бога.“ Смисълът е много ясен: Господ забелязва всеки един. Колко по-ценни са последователите на Христос! Той ни обича и ще ни осигурява и грижи за нас (виж Матей 6:25-26). Не е нужно да се тревожим или страхуваме.
Ученикът изповядва Господа и е оценяван от Него
Имаше много объркване относно Матей 10:32-33. Важно е да се помни, че този раздел е за служение, а не за спасение. Някои хора твърдят, че са последователи на Христос, но когато дойдат изпитания, те бягат. Други са лъжепророци и всъщност отричат Господа, навличайки си унищожение (2 Петър 2:1-2).
Да изповядваш Христос е много повече от празни думи; това е житейско служение. Той забелязва, ако живеем по начин, който Го признава. Един ден Господ ще оцени всяко наше служение като с огън. Това, което наистина е направено за славата на Христос, ще бъде разкрито (1 Коринтяни 3:12-15), и награди за служение ще бъдат раздадени (2 Коринтяни 5:10; Римляни 14:10). Но ако сме Го отрекли, ще претърпим загуба.
Ученикът дава на Христос първостепенно място
Докато продължаваме в Матей 10, чуваме Господ да казва нещо, което може да ни звучи много странно: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята. Не дойдох да донеса мир, а меч. Защото дойдох да ‘настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й’; и ‘врагове на човека ще бъдат тези от собственото му домакинство.’ Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за Мен. И който обича син или дъщеря повече от Мен, не е достоен за Мен“ (ст. 34-37). Хората по времето на Христос търсеха Княза на мира (Исая 9:6; Псалм 72). Те не осъзнаваха, че преди славата, Господ трябва да бъде отхвърлен и да страда на кръста (1 Петър 1:11). Господ започна рано да подготвя Своите последователи за конфликта, който Той щеше да понесе и от който те нямаше да могат да избягат.
Трябва да си напомним, че контекстът тук е за служение и че Господ изразява нуждата Неговите ученици да Му дадат първо място в живота си. Също така е полезно да осъзнаем, че е установена нова връзка чрез Неговото завършено дело на кръста. Господ подчерта това в Марк 3:35: „Който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.“
Господ Исус учеше, че ако ще бъдем Негови ученици, Той трябва да бъде приоритет в живота ни. Често се казва: „В живота на много вярващи Той присъства. В живота на някои вярващи Той е виден. Но истинският въпрос е: „Той ли е първостепенен в живота ми?“ Всички други взаимоотношения трябва да заемат второ място. Това наистина е идеята за освещение.
„Освещавам“ означава отделям или разделям за определена цел. Господ каза, че Той „не дойде да донесе мир, а меч.“ Мечът е нещо, което разделя (Евреи 4:12). Също така, един член на семейството ще бъде против друг: „човек против баща си, дъщеря против майка си, и снаха против свекърва си.“ Думата, преведена като „против“, която се използва само тук, означава „да се разреже на две.“ Тя носи мисълта за пълно и често постоянно разделение. Никой не може половинчато да служи на Господа. Господ не може да има ученици, които имат разделена посветеност. Той каза: „Никой, който е сложил ръка на ралото и поглежда назад, не е годен за Божието царство“ (Лука 9:57-62).
Ученикът предлага собствения си живот
Ученикът на Христос трябва да постави своята любов (Матей 10:32-36) и своя живот (ст. 38-39) на олтара. Любовта към Христос в стих 37 е мотивацията за стих 38. Да вземеш кръста, говорейки за смърт, означава да се предадеш безрезервно на господството на Христос. Господ разшири тази мисъл в Матей 16:24-25, свързвайки я със Своя собствен кръст (ст. 21).
За последователя на Христос, кръстът е доброволна жертва на всичко, което човек притежава, включително живота, заради Христос. Няма средно положение – или щадим живота си, или го жертваме. Ако защитаваме собствените си интереси, ще бъдем губещи; ако живеем за Неговите интереси, ще бъдем победители. Това може да е имал предвид Павел, когато е писал: „И тъй, моля ви, братя, заради Божиите милости, да представите телата си в жива жертва, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение. И не се съобразявайте с този свят, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да можете да докажете що е добрата, угодна и съвършена Божия воля“ (Римляни 12:1-2).
Ученикът е благословение за другите
Истинският последовател на Исус Христос е благословение за другите. Това става ясно от останалите стихове на Матей 10: „Който приема вас, приема Мен; и който приема Мен, приема Този, Който Ме е изпратил. Който приема пророк в името на пророк, ще получи пророческа награда. И който приема праведен човек в името на праведен човек, ще получи награда на праведен човек. И който даде на един от тези малки само чаша студена вода в името на ученик, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си“ (ст. 40-42). Човек, който приема Господните слуги, приема също Господ Исус и Отца, Който Го е изпратил (Йоан 13:20).
Тук научаваме, че всеки, който приема един от Господните говорители, получава награда. Това е неограничената Божия благодат. Той не само възнаграждава пророка за неговата вярност, но възнаграждава и всеки, който приема пророк – дори му дава пророческа награда. Той продължава да казва, че всеки, който приема вярващ заради Христос, получава награда. Господ отива още по-далеч, като казва, че има награда за „който даде на един от тези малки само чаша студена вода в името на ученик“ (Матей 10:42). Този термин „малки“ носи мисълта за онези, които изглеждат незначителни и маловажни (разгледайте Матей 18:1-3, 25:31-46).
Като последователи на Христос ние сме Негови посланици, за да доведем другите до Господ Исус: „А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и ни даде служението на примирението, а именно, че Бог беше в Христос, примирявайки света със Себе Си, без да им вменява прегрешенията им, и ни повери словото на примирението. И тъй, ние сме посланици за Христос, като че ли Бог умолява чрез нас: молим ви от името на Христос, примирете се с Бога. Защото Този, Който не знаеше грях, Той Го направи грях за нас, за да станем ние Божия правда в Него“ (2 Коринтяни 5:18-21).
Бог обича да дава. Той даде най-големия дар от всички: Своя възлюбен Син, Господ Исус! Той продължава да дава, като благославя онези, които са приели Неговия Син, благославяйки ги с всяко духовно благословение (Ефесяни 1:3). Всъщност, „всяко добро даване и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна“ (Яков 1:17). В един бъдещ ден Господ Исус ще възнагради верността на всички, които са Му служили и са имали Неговите интереси в сърцето си.
Добре е да си напомним още веднъж, че тази част от Матей 10 говори за ученичество, а не за синовство – за служение, а не за спасение. Ние ставаме Божии деца чрез вяра в Господ Исус Христос. Ние сме Негови ученици, докато вярно Го следваме и Му се покоряваме. Синовството никога не се променя, но начинът, по който служим като ученици, може. Има голяма нужда от истински и верни ученици. Ще бъдете ли сред онези, които се учат от Христос и живеят за Него?
Как се правят ученици днес?
Бях поразен от факта, че думата „ученик“ никога не се използва след книгата Деяния. В посланията последователите на Христос са наричани християни, братя, светии, вярващи и Църква, но никога ученици. „Великото поръчение“ също никога не се повтаря в посланията, въпреки че има заповед да се проповядва евангелието (2 Тимотей 4:2).
Виждаме Павел да прави ученици в Деяния 14:21: „И след като проповядваха евангелието на този град и направиха много ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия.“ Но Павел никога не е инструктирал, заповядвал или увещавал някой друг да прави това. Защо не? Помислете как са били направени тези ученици. Това е пряк резултат от проповядването на евангелието от Павел и Варнава, преподавайки Божието Слово. В Деяния това е ставало по различни начини, включително дискусии, дебати и разговори с невярващи. Добре е да се има предвид, че не всяко проповядване и преподаване се извършва от амвон.
Преподаването е многократно подчертано в посланията. Последователите на Христос трябва да бъдат учени на Божието Слово – те трябва да бъдат учащи се. Когато Павел се върна в градовете, където беше проповядвал и направил ученици, той назначи старейшини, които да продължат да учат вярващите.
Задачата на старейшината е решаваща в местното събрание, а способността да преподава е една от квалификациите (1 Тимотей 3:2). Той трябва „да държи здраво вярното слово, както е бил научен, за да може чрез здраво учение както да увещава, така и да изобличава“ (Тит 1:9). Когато Павел напускаше Ефес, той увещаваше старейшините, казвайки: „Внимавайте на себе си и на цялото стадо, сред което Светият Дух ви е поставил надзиратели, за да пасете Божията църква, която Той придоби със собствената Си кръв. Защото аз знам това, че след моето заминаване свирепи вълци ще дойдат сред вас, без да щадят стадото. Също така от самите вас ще се издигнат мъже, говорещи извратени неща, за да отвличат учениците след себе си... И така, братя, предавам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което е способно да ви изгради и да ви даде наследство сред всички, които са осветени“ (Деяния 20:28-32). Това предупреждение описва Църквата днес.
Нека Господ издигне онези с чертите на истински ученици, както и личности в местното събрание, които да учат и укрепват Божието стадо.
