Том беше син на миньор, живеещ в Северна Англия. Родителите му го обичаха нежно и, бидейки искрени християни, често се молеха той да приеме Спасителя, който им беше толкова скъп. Той обаче беше безразличен и обичаше светския начин на живот.
Том се разболя много и един от членовете на семейството помоли един Божий служител да посети къщата, защото бяха загрижени за спасението на душата му.
На следващия следобед той го направи. След кратък разговор с Том за здравето му, той каза: „Не е ли хубаво, че Бог изпрати Своя Син в света, за да ни спаси?“
Той би трябвало да знае тази истина достатъчно добре, но Том изглеждаше донякъде изненадан и объркан.
„Вярно е, Том“, каза посетителят. „Виж, ето го в Библията.“
Той посочи Йоан 3:16 и продължи: „Там пише така:“
„Защото Бог толкова възлюби света – това включва и теб, Том – че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.“
„ВСЕКИ“ включва и теб, Том. Бог те възлюби и даде Своя Син да умре за теб, за да отнеме греховете ти. Вярваш ли в Господ Исус Христос, Том?“
На лицето му се появи поглед на надежда. „Ще се помолиш ли за мен?“ попита той. „Аз съм нуждаещ се и грешен.“
Там и тогава те коленичиха заедно. Когато молитвата свърши, Том каза: „Сега вярвам в Него. Доверявам душата си на Исус.“
Майката влезе и прегърна сина си. Тя беше преизпълнена с радост и помоли посетителя им да остане за чай. Всяко сърце беше изпълнено с благодарност към Бога за това, че доведе Том в Неговата най-чудесна светлина.
Докато седяха заедно, отвън се чуха стъпки. Резето се вдигна, вратата се отвори и бащата, току-що дошъл от въглищната мина, влезе. Том веднага стана от масата и му каза, че е повярвал в Господ Исус.
Сълзи се стичаха по умореното лице на стареца, оставяйки бели следи по черните му бузи. Отначало едва можеше да говори от вълнение. Тогава бедният, трудолюбив миньор каза: „Том, сине мой, това наистина е добра новина; най-добрата, която съм чувал от дълго време. По-добре е от банкнота от двадесет лири. Слава на Бога.“
И така, домакинството се радваше; но не само това, а и радост имаше „на небето за един грешник, който се кае.“
Радвало ли се е небето на твоето покаяние?
