По време на онзи трогателен случай, когато Господ беше сам с учениците Си, съобщавайки им Своите прощални думи на утеха и давайки им последните Си наставления, Той отново и отново наблягаше на дълбоката необходимост, както и на благословението, да пребъдват в Него. Чуваме Го да казва:
„Пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както клонът не може да дава плод от себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мене. Аз съм лозата, вие сте пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да направите нищо… Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, ще искате каквото и да е, и ще ви бъде дадено.“ (Йоан 15:4-7).
Отново, възлюбеният апостол, който чу тези прощални думи от устните на Господа, ги предава на вярващите в своето Послание. Там четем:
„Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи така, както е ходил Той.“ „И сега, чеда, пребъдвайте в Него, та когато се яви, да имаме дръзновение и да не се посрамим пред Него при пришествието Му.“ „Всеки, който пребъдва в Него, не съгрешава.“ (1 Йоан 2:6, 28; 3:6).
Разбиране на „Пребъдвайте в Мен“
Ако тогава тези стихове ни представят благословението да пребъдваме в Христос, можем да спрем, за да попитаме какво трябва да разбираме под думите на Господа: „Пребъдвайте в Мен“? Не предполагат ли те ходене в такава близост до Христос , че душата се наслаждава на цялата Му прелест и морални съвършенства, и така намира в Него своя обект и съвършен образец?
Отново, не предполага ли пребъдването в Христос сърце в общение с Христос, което се радва да Му се доверява и да се учи от Него?
Преди всичко, не предполага ли пребъдването в Христос живот, живян под влиянието на Неговото присъствие, осъзнато чрез вяра? Ако свят и христоподобен Божи човек посети дома ни, няма ли неговото присъствие да има сдържащо влияние върху всеки в дома? Вероятно бихме били малко по-внимателни от обикновено с думите и постъпките си. Ако това би бил ефектът от присъствието на човек с подобни страсти като нас, какъв би бил ефектът от осъзнатото присъствие на Самия Христос? Понякога са се случвали тъжни сцени, дори сред Божия народ, в които може да сме имали нашата смиряваща роля, когато завист и раздори са преобладавали, и вярващи са наранявали безразсъдно, или дори злонамерено, един друг с горчиви и обидни думи. Може да се опитаме да оправдаем силните си думи. Но не би ли било добре да се запитаме: „Какво би станало, ако Господ мълчаливо, но видимо, беше влязъл сред нас?“ Не би ли трябвало да признаем, че под влиянието на Неговото присъствие много горчиви и обидни думи никога не биха били изречени?
Колко добре би било тогава, ако винаги помним, че макар Господ да не е видим за очите, Той чува, Той вижда, Той знае. Наистина добре пита Псалмистът:
„Който е насадил ухото, няма ли да чуе? Който е създал окото, няма ли да види?... Който учи човека на знание, няма ли да знае?“ (Псалм 94:9, 10).
Да ходим тогава със съзнанието, че Той слуша думите ни; че Той вижда всяко наше действие; че Той чете мислите ни, означава да ходим под благословеното влияние на Неговото присъствие и така да пребъдваме в Него.
Благословението да пребъдваме в Христос
Освен това, тези Писания, които ни увещават да пребъдваме в Христос, ни казват и за благословението, на което ще се радваме, ако пребъдваме в Него.
Първо: Ще даваме плод
Първо, научаваме, че пребъдвайки в Христос, ще даваме плод. Важността на това ни се налага, като е изразено както отрицателно, така и положително. Казано ни е, че ако не пребъдваме в Христос, не можем да даваме плод. След това ни е казано, че ако пребъдваме в Христос и Той в нас, ще даваме много плод. От друго Писание научаваме, че плодът на Духа е „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, доброта, вярност, кротост, себеобуздание“ (Галатяни 5:22, 23). Какво са тези прекрасни качества, ако не описание на красивия характер на Христос? Така че със сигурност можем да кажем, че плодът, за който говори Господ, е възпроизвеждането на Неговия собствен характер в живота на вярващите.
Плодът в този пасаж не е служение или упражняване на дарба, колкото и важни да са те на своето място. По необходимост дарбите са ограничени до малцина: но е отворено за всички, млади и стари, да изразят нещо от прелестта на Христос в живота си. Всяко малко проявление на Христовите благодати се издига като плод към Отца и излиза като свидетелство към света. Това тогава е великата цел, за която сме оставени в този тъмен свят – да светим като светлини, като показваме нещо от красивия характер на Христос. Това ще бъде възможно само ако пребъдваме в Христос. Никога няма да покажем характера на Христос, като просто се опитваме да бъдем като Христос. Ако обаче търсим Неговата компания и попадаме под Неговото влияние, като пребъдваме в Него, ще бъдем преобразени в Неговия образ от слава в слава.
И все пак, ако в Твоето присъствие душата ми оставаше постоянна, окото ми, по-привикнало, *би понасяло по-ярките Му слави.*
И така, Твоите дълбоки съвършенства много по-добре бих познал, и с обожаващ плам в тази Твоя природа бих израснал.
Второ: Нашите молитви ще получат отговор
Второ, думите на Господа ясно ни казват, че, пребъдвайки в Христос, нашите молитви ще получат отговор. Ако под благословеното влияние на Неговото присъствие, с Неговите думи, пребъдващи в сърцето ни, мислите ни ще бъдат оформени от Неговите мисли и молитвите ни ще бъдат в съгласие с Неговия ум. Така молейки се, ще получим отговор на молитвите си.
Трето: Ходене, както Той е ходил
Трето, апостол Йоан ни казва в своето Послание, че „пребъдването в Него“ ще доведе до „ходене, както Той е ходил“ (1 Йоан 2:6). Как е ходил Христос? За Него четем: „Христос не угоди на Себе Си.“ Говорейки за Отца, Самият Господ можеше да каже: „Аз винаги върша онова, което Му е угодно.“ Това е съвършеният образец за ходенето на вярващите, защото апостол Павел може да каже: „трябва да ходим и да угождаваме на Бога“ (1 Солунци 4:1). Отново, същият апостол увещава вярващите да „ходят в любов, както и Христос ни е възлюбил“ (Ефесяни 5:2).
Така, не можем ли да кажем, че изключителните белези на пътя на Господа бяха пълното отсъствие на своеволие при изпълнението на волята на Отца и служенето на другите с любов. За нас е възможно само до известна степен да вървим по такъв път на съвършенство, докато пребъдваме в Христос. Колко добре тогава, като Мария от древността, да седим в нозете Му и да слушаме думите Му. Така под Неговото влияние да си спомняме Неговия път, да проследяваме стъпките Му, да слушаме Неговите думи на любов и благодат, да виждаме ръката Му, протегната да благославя, и зад цялото Му съвършено ходене, пътища и думи да различаваме духа на Този, Който винаги е отхвърлял всякакви мисли за Себе Си, за да служи на другите с любов.
Може да познаваме доктрините на християнството; може правилно да държим великите основни истини на нашата вяра, но, както някой е казал, „никакво количество знание, колкото и правилно да е, никакво количество интелигентност, колкото и точна да е, никога няма да постави върху душата ви отпечатъка на ума на Господ Исус Христос.“ Ако искаме да носим отпечатъка на Христос – ако, докато вървим, трябва да имаме някакво усещане за Него, трябва да бъдем в Неговата компания и да ходим с Него. Всеки човек се формира от компанията, която поддържа: характерът на този, в чиято компания ходим, е характерът, който ще отразяваме. Трябва да пребъдваме в Христос и така да ходим с Христос, ако искаме да бъдем като Христос и да ходим, както Той е ходил.
Четвърто: Да не се срамуваме пред Христос при Неговото идване
Четвърто, апостол Йоан ни казва още, че ако пребъдваме в Христос, нашето ходене ще бъде такова, че няма да се срамуваме пред Христос при Неговото идване. Често има много в нашето ходене, постъпки, говор и маниери, което минава за приемливо сред хората, дори сред Божия народ, и което може да съдим много леко, когато се гледа по човешки стандарти. Ако обаче съдим себе си, думите си и постъпките си в светлината на идващата слава на Христовото явяване, няма ли да намерим много, което би трябвало да осъдим и да признаем със срам, като далеч под стандарта на славата.
Само ако пребъдваме в Христос, под влиянието на Неговото присъствие, и така ходим в самоосъждане, ще бъдем запазени от всичко, което би причинило срам в деня на славата.
Пето: Който пребъдва в Него, не съгрешава
Пето, апостол Йоан ни напомня, че „Всеки, който пребъдва в Него, не съгрешава“ (1 Йоан 3:6). От предходните стихове научаваме какво има предвид Божият Дух под грях, защото четем в стих 4: „грехът е беззаконие.“ Същността на греха е да вършиш собствената си воля без позоваване на Бога или човека. Светът около нас все повече се характеризира с беззаконие – всеки прави това, което е правилно в собствените му очи. Резултатът е, че въпреки цивилизацията, образованието и законодателството, световната система се разпада, а обществото и нациите все повече се дезинтегрират. Където преобладава духът на беззаконието, ще последва дезинтеграция, независимо дали в света или сред Божия народ. Като вярващи, ние винаги сме в опасност да бъдем повлияни от духа на света около нас. Така се е случило, че поради липса на бдителност същият принцип на беззаконие, който разпада световната система, е причинил разделение и разпръскване сред Божия народ.
Ако в едно училище на всеки ученик беше позволено да върши собствената си воля, училището неизбежно щеше да се разпадне. Ако всеки член на семейството следваше собствената си воля, семейството щеше да бъде разрушено; и ако всеки индивид от група вярващи преследва собствената си воля, трябва да последва разрив. Духът на беззаконието, в каквато и сфера да се прояви, ще доведе до дезинтеграция, и колкото по-голяма е искреността на тези, които преследват собствената си воля, толкова по-голяма вреда ще причинят. Няма по-голяма причина за разрив сред Божия народ от решителното своеволие на искрени хора.
Как тогава да избегнем злия принцип на беззаконието, на своеволието? Само като пребъдваме в Христос; защото апостолът казва: „Всеки, който пребъдва в Него, не съгрешава.“ Само ако сме под влиянието на Този, Който можеше да каже: „Аз идвам… не да върша Моята воля, но волята на Този, Който Ме е изпратил“, ще избегнем своеволието, което е самата същност на греха.
Заключение
Това са тогава благословените резултати, както ни е представено в Писанието, от пребъдването в Христос. Ако отговаряме на думите на Господа, като се стремим да пребъдваме в Него, животът ни ще дава плод, като изразява нещо от прекрасния характер на Христос.
Нашите молитви, бидейки според Неговия ум, ще получат отговор.
Нашият път ще показва нещо от красотата на Неговото ходене.
Нашите пътища ще бъдат в съответствие с идващата слава на Христос.
Нашето ходене ще бъде запазено от беззаконието на плътта, което произхожда от дявола, което е основната причина за гибелта на човека и скърбите на света.
Колко добре тогава да се вслушваме в думите на Господа: „Пребъдвайте в Мен…, защото без Мен не можете да направите нищо.“ Може да сме надарени и да имаме всякакво знание и усърдие, може да имаме дълъг опит, но все още остава вярно, че без Христос не можем да направим нищо. Дарбата, знанието и усърдието не са сила. Всички тези неща няма да ни позволят да преодолеем плътта, да отхвърлим света или да избегнем примките на дявола. Може да имаме всички тези неща, но без Христос можем да се спънем при най-малкото изпитание и да паднем в най-големите злини.
Ако тогава „без Христос“ не можем да направим нищо, нека се стремим да пребъдваме в Него и да не смеем да продължим напред нито за ден, нито да направим нито една стъпка без Него.
О, пази душата ми, Исусе, да пребъдва винаги с Теб, и ако се отклоня, научи ме скоро обратно при Теб да избягам."
