Някой, който да управлява народа
Не можем да разберем напълно Авигея, без да разгледаме Давид и човека, когото Бог желаеше да управлява Неговия народ. Затова нека отделим няколко минути, за да разгледаме някои исторически сведения за Давид и неговите предци, както и за неговия по-велик Син, преди да стигнем до Авигея.
Давид беше Божият избор за Неговия народ като цар по Неговото сърце, след непокорството на Саул и Божието отхвърляне на Саул като цар (1 Царе 13:14). Господ имаше око на Давид още като младеж и го учеше в Своето училище през продължителен период на изпитания и обучение. Когато дойде подходящото време, Давид беше публично признат за Божи избран цар.
Поглеждайки по-назад, Рут, която щеше да стане прабаба на Давид, беше моавка (Рут 4:10). Чрез брака си с Махлон, син на Елимелех и Ноемин, тя научи нещо за Бога на Израел. Как стана това?
Съпругът на Ноемин, Елимелех, чието име означава „моят Бог е Цар“, беше от племето на Юда. Поради силен глад, който Господ беше допуснал в тяхната страна, Елимелех и съпругата му Ноемин, чието име означава „моя мила“, решиха да напуснат дадената им от Бога земя с двамата си тогава неженени синове, за да живеят в земята на Моав (1:1). Гладът трябваше да бие тревога в умовете им относно мъдростта и послушанието (разгледайте Притчи 1:20-27; Второзаконие 28; 3 Царе 17), но те смятаха, че планът им е добър, тъй като възнамеряваха да се върнат в земята на Израел, след като условията се подобрят. Докато бяха в Моав, Елимелех умря (Рут 1:3). Махлон и Хилион, двамата синове на Елимелех и Ноемин, се ожениха за моавки, но след това и двамата синове също умряха (ст. 4-5). Изведнъж имаше три вдовици заедно – една от племето на Юда и две от земята на моавците, народ, тясно свързан с Израел, но не точно добри приятели. Всъщност, според закона на Моисей, бракът между израилтянин и моавка дори не беше опция (Второзаконие 23:3-6).
Когато Ноемин чу, че Господ е посетил Своя народ, давайки им отново хляб, тя поиска да се върне в земята на Юда (Рут 1:6-7). Нейната снаха Рут, настоявайки, че
„твоят народ ще бъде моят народ и твоят Бог – моят Бог“ (ст. 16 ESV), придружи Ноемин. Интересно е, че градът, от който Ноемин произхождаше и в който се върна, беше Витлеем, което означава „дом на хляба“.
Защо е важен Витлеем? Това е мястото, където по-късно щеше да се роди Давид (4:13-22; виж 1 Царе 16:1-4, 17:12) и, много по-късно, по-великият Син на Давид, Исус Месията (Матей 1–2; Лука 2). Според пророчествата, Месията трябваше да се роди във Витлеем като Цар на юдеите (виж Матей 2:1-6; Михей 5:2). Обикновено, когато бебе се роди в кралско семейство, то се ражда принц и един ден може да стане цар. Обаче, когато Господ Исус се роди, Той беше Царят, избран от Бога (Еремия 23:5) веднага, дори като Бебе.
Мъдреците от Изток бяха водени от Бога до Израел, защото бяха видели „звездата“ на „Царя на юдеите“ (Матей 2:2). Тяхното убеждение на вяра ги доведе на голямо разстояние до Йерусалим (ст. 1), а след това звездата вървеше пред тях, докато това специално дадено от Бога явление на светлина не застана над мястото, където беше Детето (ст. 9).
Забележете какво четем по-нататък,
„те се зарадваха извънредно1 с голяма радост. И като влязоха в къщата, видяха Детето с майка Му Мария, и паднаха, и Му се поклониха. Тогава, отваряйки съкровищата си, Му принесоха дарове: злато, тамян и смирна“ (ст. 10-11). Всяка дума в това резюме е богата на значение и много може да се каже за всяка една: отваряйки, техните, съкровища, те, принесоха, Му, дарове, злато, и, тамян, и, смирна.
Кои бяха тези мъже? Предполага се, че вероятно са изминали много дълъг път с цел да почетат новородения Цар с даровете си. Тези мъже бяха предвестник или тип на това как далечни народи в идващото хилядолетие на мир ще изпращат делегации да се покланят в Йерусалим, когато Израел ще живее в сигурност (Захария 14:11,16). Това поклонение ще се състои по време на Празника на шатрите, или Скиниите (ст. 16). Всички ще бъдат подчинени на Господа на силите, ще Му отговарят с поклонение и ще бъдат осветени за Неговата служба (ст. 20-21). Какъв ден ще бъде това!
Някой, който да бъде с Владетеля на Божия народ
Сега да се върнем към Авигея. Името ѝ означава „баща ми е могъщ“ или „баща ми е радостен“. Не знаем много за нейния произход, защото имаме само разказа в 1 Царе 25, когато Авигея среща Давид по време на доста бурно време за него.
След като Давид победи Голиат (1 Царе 17), четем, че Йонатан, синът на Саул – престолонаследникът, който трябваше да бъде наследник на Саул – сключи специален завет с Давид. Давид ефективно спаси живота на Йонатан, като уби Голиат. Според обещанието, Давид трябваше да се ожени за най-голямата дъщеря на Саул, но тя беше дадена на някой друг. В крайна сметка Давид се ожени за по-малката ѝ сестра, но тя му беше отнета от баща ѝ, когато той започна да преследва Давид. През няколко години на възходи и падения, Саул многократно се опитваше да убие Давид, своя зет и най-добър армейски офицер, въпреки факта, че Давид беше спасявал Саул няколко пъти.
В крайна сметка Давид и хората му избягаха в пустинята Фаран (1 Царе 25:1). Там те защитаваха слугите на Навал, богат фермер, произхождащ от Халев. Те също се грижеха за голямото стадо овце на Навал. След известно време Давид изпрати няколко от слугите си да поискат подкрепа от Навал. Давид беше чул, че Навал стриже овцете си, което обикновено беше добро време да се поиска услуга. Вместо това, Навал унижи хората на Давид и ги изпрати обратно с празни ръце, докато самият Навал имаше пир като цар. Но Давид искаше отмъщение!
Когато Давид и 400 от неговите мъже, с готови мечове, бяха на път към Навал, Авигея, съпругата на Навал, ги срещна. Тя беше информирана за ситуацията от един от младите мъже на Навал, който беше защитен от Давид. Авигея бързо отиде да донесе на Давид, когото тя многократно наричаше „господарю мой“, това, което той трябваше да получи от съпруга ѝ. Беше точно навреме, защото иначе всички, свързани с Навал, щяха да бъдат убити, а Давид щеше да бъде виновен за проливане на невинна кръв. Мъдрото разбиране и бързите действия на Авигея предотвратиха това да се случи. С добрата си проницателност Авигея напълно разбра ситуацията на Давид и го почете, докато съпругът ѝ го беше презрял. Господ съди Навал около десет дни по-късно, отнемайки живота му.
След известно време Давид помоли младата вдовица, която беше „красива“ (25:3), да се омъжи за него. Четем, че тя „побърза“ (25:42). Нейната преданост и любов към Давид бяха примерни. Тя имаше правилна проницателност по времето, когато царуваше цар Саул, и разбра, че Бог имаше предвид някой друг да управлява Неговия народ. Тя знаеше, че Бог е избрал Давид, и не се страхуваше да изповяда това, въпреки че първият ѝ съпруг го беше презрял.
Със своята вяра и във верността си към Давид, Авигея беше готова да сподели с него трудните дни, докато той беше преследван. Нека следваме примера на Авигея и да бъдем също толкова отдадени на нашия Господ Исус... докато Той дойде!2
Не знаем много за другата жена, която Давид вече имаше за съпруга, Ахиноам от Езраел, но и тя му беше вярна по времето, когато Саул го преследваше. Както Ахиноам, така и Авигея са примери за нас за вярност и любов към Господа. Нека така се държим за Господ Исус по времето, когато Той е отхвърлен от Своя земен народ – евреите – както и от много изповядващи се християни.
Саул продължи да преследва Давид, но Господ го спасяваше отново и отново. Един ден обаче Давид си помисли, че Саул ще го хване (1 Царе 27:1), затова Давид реши да отиде при филистимците и да намери убежище, знаейки, че Саул няма да може да му навреди там (ст. 2).
През онези дни, докато Давид и хората му нападаха хора от друга нация, амаликитци нахлуха в град Сиклаг, където Давид беше намерил убежище. Те взеха всички жени и деца (30:1-5), включително Ахиноам и Авигея. В своето бедствие Давид поиска и получи напътствие и помощ от Господа. Докато преследваха, беше намерен слуга на амаликит. Той се беше разболял и беше изоставен от господаря си. Давид прояви доброта към слугата и чрез голямо чудо и с помощта на този млад мъж, когото Бог възстанови чрез грижите на Давид, Давид успя да спаси всички пленници. Господ беше бдял над тях. Удивителна благодат!
Саул продължи своя упадък. Но Бог помогна на Давид, новия съпруг на Авигея, по различни начини, когато Давид поиска Неговата помощ. Цар Саул, изправен пред битка с филистимците, се консултира с медиум, а след това се самоуби по време на битка. Каква разлика между двамата мъже! Подобно на Давид, нека се доверим на Господа. Нека викаме към Него и само към Него в нашето бедствие.
БЕЛЕЖКИ
- Тази конкретна дума „извънредно“ – сфодрав гръцкия транслитериран текст – се среща седем пъти в Матей (2:10, 17:6,23, 18:31, 19:25, 26:22, 27:54)
- Насърчавам всички читатели да прочетат цялата глава от 1 Царе 25.
