„На третия ден Авраам повдигна очите си и видя мястото отдалеч. И Авраам каза на слугите си: Останете тук с магарето; а аз и момчето ще отидем там и ще се поклоним, и ще се върнем при вас. И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги сложи на сина си Исаак; и взе огъня в ръката си, и нож; и двамата отидоха заедно. И Исаак проговори на баща си Авраам и каза: Татко мой: а той каза: Ето ме, сине мой. И той каза: Ето огъня и дървата: но къде е агнето за всеизгаряне? И Авраам каза: Сине мой, Бог ще си осигури агне за всеизгаряне: така че двамата отидоха заедно. И те дойдоха на мястото, за което Бог му беше казал; и Авраам построи там олтар, и нареди дървата, и върза сина си Исаак, и го положи на олтара върху дървата. И Авраам протегна ръката си и взе ножа, за да заколи сина си.“ (Битие 22:4-10)
В текста на Битие 22 няма индикация, че Авраам е разкрил нещо за участието на Исаак в това, което е правил, докато самият Исаак не е повдигнал въпроса.
Имаше три дни пътуване, през които покорството на Исаак към баща му беше като на послушен син. Има много примери в патриархалните записи, които доказват факта, че бащината власт е била абсолютна. Това е позволявало стриктно придържане на семейството към принципите, които са управлявали поведението му и са гарантирали бъдещето му. Синовете доброволно са оставали подчинени на бащите си до смъртта им. Отношенията на Исаак с Яков и Исав и тези на Яков със синовете му свидетелстват за това. Така че покорството и предаността на Исаак в този момент са синовни, т.е. като на възлюбен син.
Евангелските записи ни предоставят много доказателства за такава синовна преданост и покорство на Господ Исус към Неговия Отец. Апостол Йоан често съобщава за възхитителните интимности между Отца и Сина. В молитвата на Господ в горната стая това единство на цел и мисъл е илюстрирано отново и отново. То е капсулирано в Неговите думи: „Но за да познае светът, че Аз обичам Отца; и както Отец Ми даде заповед, така и Аз правя“ (Йоан 14:31). Писмото до евреите ни напомня: „макар и да беше Син, научи се на послушание от това, което пострада“ (Евреи 5:8). Това е опитното послушание на Сина в покорство.
Исаак имаше малка представа какво ще се случи, когато стигнат до върха на Мория. Там Авраам не можеше повече да крие реалността. Каквито и да са били чувствата му, няма и шепот на най-малко възражение от страна на Исаак. Той имаше такова пълно доверие в познанието на Авраам за Бога, че доброволно се предаде да бъде жертва.
Колко пълно беше покорството на Христос, въпреки че беше напълно наясно с всичко, което щеше да Му се случи.
Ти ме накара да се надявам… Бях хвърлен върху Теб… Ти си моят Бог (Псалм 22:9-10)
Неговото пълно доверие се вижда в пасажи като Псалм 40:6-17 и Исая 50:4-9. Нищо чудно, че Битие 22 записва два пъти: „И двамата отидоха заедно.“
К.Р."
