Живеейки в 21-ви век, всички сме твърде запознати с много военни термини като: въоръжена интервенция, междуособна война, свещена война, джихад и кръстоносен поход. Целта на тази статия не е да се занимава със самата война, а да научим какви уроци Духът на Бога би ни научил, използвайки такъв речник в Писанията.
Първата битка, включваща човек, се е състояла, както и най-голямата битка от всички, в градина – едната в Едем, другата в Йерусалим. Последната битка, в Откровение 20, най-накрая ще унищожи стратегическите и тактически планове на вражеските сили.
Военни термини в Писанието
В цялата Библия има много препратки към тази тема. За Бога е писано в Изход 15:
Йехова е воин.
В типична препратка към Господ Исус в Йов 39 четем:
той надушва битката отдалеч
-виж също Йоан 7:20. Исая обръща внимание на войнствеността на Светия Дух:
Когато противникът дойде като потоп, Духът на Йехова ще издигне знаме (Исая 59:19).
Относно хората четем, например, за тримата велики царски воини на Обединеното царство: Саул, Давид и Соломон. За тях четем:
И Саул взе царството над Израел и воюва срещу всичките си врагове наоколо (1 Царе 14:47),
тях също цар Давид посвети на Йехова, със среброто и златото, които беше посветил от всички народи, които беше покорил (2 Царе 8:11),
защото той [Соломон] владееше над всички отсам реката, от Типса до Газа, над всички царе отсам реката (3 Царе 4:24).
Авраам: Благородният воин
Докато първите ни мисли за Авраам може да са за прекрасната степен на неговата вяра, трябва да оценим и другите духовни качества, които го характеризират, включително тези на пророк (Битие 20:7) и свещеник (Битие 22:2). Неговата най-голяма военна победа, без съмнение, е тази, записана в глава 14, когато северен съюз, воден от Амрафал, царя на Сенаар, напредва по Царския път от източната страна на Йордан в посока към Ейлат и Червено море. Това движение оставя Авраам свободен да поеме по пътя през централния планински масив и да устрои засада на кръстовището на двата пътя близо до град Дамаск. Хаим Херцог, бившият президент на Израел, смята, че това е същото място, където на 30 септември 1918 г. Австралийската конна дивизия устройва засада и унищожава турската Четвърта армия.
Мотивите на Авраам за война
Тогава възниква въпросът: По какъв начин Авраам заслужава да бъде известен като Благородния воин? Хората имат много причини да се ангажират във война. Сред тях са:
- грабежи и плячкосване;
- придобиване на територия;
- власт и възвеличаване.
Но в историята на Авраам не намираме такива черти. Вместо това виждаме:
- възстановяване на имуществени права;
- възстановяване на брат си;
- отказ от награда.
Защо Авраам с над 300 мъже измина 250 мили (400 км), за да спаси брат като Лот? Колко от нас биха направили това днес?
Как се държим в такива ситуации? Загрижени ли сме само за собствената си награда, място или репутация? Или желанията ни са подобни на тези на Авраам, който се развива духовно при неблагоприятни обстоятелства, както казва Давид:
в притеснение Ти ме разшири (Псалм 4:1).
Без съмнение най-големият резултат беше, че Авраам, воинът, срещна Мелхиседек, царя на мира, на когото отдаде почит. Едно преживяване на трудности и проблеми се оказа победа, помирение, добро публично свидетелство и плодотворни духовни контакти.
