След спасението: Ключовете за духовен растеж в Христос

След спасението, ключовете за духовен растеж

Какъв велик момент е, когато един изгубен грешник се покае и бъде спасен по Божията благодат чрез упование в Господ Исус Христос. Има радост на небето и пред Божиите ангели за един такъв грешник, който е положил своето упование изцяло в Христос и Неговото завършено дело на изкупление на кръста (Лука 15:7,10). Само Христос може да спаси (Деяния 4:12), и щом това се е случило в сърцето и душата на един грешник, това е прекрасен момент за този човек.

Какво би искал Бог за такива хора, след като са спасени от осъждението на ада и са на път към небето? Как могат истинските вярващи да напредват в своя живот на вяра от този момент нататък? Оставени ли са да живеят както си изберат, или Бог иска вярващите да растат духовно и да живеят за Христос?

Отговорът е доста прост! Божието намерение е да ни спаси за цяла вечност и да ни накара да проявяваме все повече и повече характеристиките на Неговия Син, докато продължаваме през живота. Апостол Павел, в Римляни 8:29 (NKJV), го изразява така: „Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той Първороден между много братя.“ Павел също пише: „Не че вече съм достигнал, или че вече съм съвършен; но се стремя, за да схвана онова, за което и Христос Исус ме е схванал. Братя, аз не смятам себе си за схванал; но едно правя: като забравям това, което е зад мен, и се простирам към това, което е пред мен, аз се стремя към целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Филипяни 3:12-14).

Нека заедно разгледаме някои от положителните неща, които ще помогнат на всеки от нас да напредва духовно в християнския живот. Искаме да разгледаме тези области от живота си, за да можем да идентифицираме какво вече правим добре и какво трябва да обмислим да променим там, където ни липсва. Нека Господ да благослови всеки от нас, докато размишляваме върху тези неща.

Ангажираност и покорство

В самото начало на нашия християнски живот трябва да признаем, че Исус Христос е Господ и че Той е Господ на нашия живот. Ако сме християни от много години, но не сме живели за Него, все още има време да се покаем и да признаем Неговото господство. С това разбиране осъзнаваме, че не сме свои, но сме били „купени на цена“ и затова трябва да „прославяме Бога“ в телата си (1 Коринтяни 6:20). Господ е Този, Който ни дава посока и ни води през живота. Това е много различно от времето, когато бяхме невярващи. В миналото ние сами вземахме всичките си избори и решения без никакво съобразяване или отчетност пред Бога. Сега, когато сме Господни, Той трябва да бъде Този, Който ни ръководи. Нашата ангажираност да живеем за Него трябва да бъде нашият фокус и ежедневна преданост. Когато се отклоним от Неговия път за нас, трябва да се върнем при Него и да признаем нашата невярност, за да възстановим изгубеното общение и да продължим напред в живот, угоден на Него.

Докато преминаваме през ежедневните си преживявания, трябва да признаваме Неговото господство, а нашите избори и решения трябва да бъдат с разбирането, че един ден ще трябва да дадем сметка пред Него за това как сме живели (виж Римляни 14:10). Това покорство на Неговото господство е това, за което ще трябва да отговаряме в идния ден, когато се явим пред Христос и дадем сметка за живота си като християни. Не става въпрос дали ще отидем на небето или не. По-скоро, като тези, които отиват на небето, ние сме изследвани за това, за което ще бъдем възнаградени и за това, за което ще претърпим загуба (1 Коринтяни 3:12-15). Нека Господ да ни помогне да бъдем посветени на Христос и да се покоряваме на Неговото господство! Това е най-основната стъпка, за да постигнем духовен напредък в християнския живот.

Святост

Духовният растеж изисква свят живот. Ние сме призовани да бъдем святи. Първо Петрово 1:14-16 казва: „Като послушни деца, не се съобразявайте с предишните си похоти, както в невежеството си; но както е свят Този, Който ви е призовал, така и вие бъдете святи във всяко ваше поведение, защото е писано: „Бъдете святи, защото Аз съм свят.“ Ние също сме наставлявани да „отхвърлим“ нещата, които пречат на нашия напредък, включително всеки грях, който толкова лесно ни обхваща (Евреи 12:1).

Колко тъжно е, когато виждаме истински вярващи да живеят като невярващи. Човек се чуди дали изобщо знаят, че трябва да се различават от тези, които са изгубени и не познават Господа. За да сияем като последователи на Христос, трябва да покажем, че вече не живеем като света. Трябва да станем по-чувствителни към греха и да се отвърнем от него, когато сме изкушени да правим зло. Грехът в живота на вярващите ще доведе до корабокрушение и ще ни попречи да постигнем какъвто и да е духовен напредък. Трябва да премахнем нещата в живота си, които ни карат да грешим (Колосяни 3:5-11). Това може да включва добри неща, които стават идоли за нас и поглъщат времето ни.

Може би се борим с определен грях в живота си. Трябва да призоваваме Господа, когато сме изкушени, и след това да се уповаваме на Неговия „път за избавление“ (1 Коринтяни 10:13). Господ не би искал да бъдем в робство на нищо. Сега сме Негово притежание. Той желае да бъдем освободени от греха и да покажем, че сме Негови деца чрез начина си на живот. Светият живот е угоден на Господа и ние трябва да желаем да живеем за Него по този начин.

Добри взаимоотношения

Като вярващи ние сме станали част от Божието семейство. Като членове на Неговото семейство, трябва да развиваме добри взаимоотношения с други истински вярващи. Трябва да изпитваме нови приятелства с тези, които познават Христос като свой Спасител. Това ще донесе радост в живота ни (1 Йоан 1:3-4). Също така, трябва да намираме седмично общение с група вярващи и да се събираме в името на Господ Исус (виж Матей 18:20), за да се възползваме от техния пример на вяра.

Нашата новооткрита вяра трябва да промени начина, по който се отнасяме към невярващите занапред, като не следваме неспасенaта тълпа във всичко, което правят. Ние сме напуснали този широк път, водещ към ада и унищожението; сега пътуваме по тесния път, който води към небето! Трябва да споделяме вярата си с невярващите, за да могат и те да бъдат спасени като нас. Ако скрием вярата си от невярващите и не променим начина, по който се отнасяме към тях, тогава това, за което сме предупредени в 1 Коринтяни 15:33 – „Не се заблуждавайте: лоши другари покваряват добрите нрави“ – може да стане истина в живота ни. Вече не можем да живеем сред невярващи, сякаш не се различаваме от тях. Рано или късно греховните влияния на невярващите ще ни накарат да се спънем и ще ни попречат да растем духовно. Вместо това, ние трябва да бъдем примери за това как човек трябва наистина да живее, за да почита Христос в това, което правим и казваме.

Разгледайте още едно предупреждение по този въпрос за взаимоотношенията. Наслаждаването на време с истински вярващи може да не е непременно полезно за нашия духовен растеж. Може би сме срещали вярващи, които не живеят за Господа. Някои християни могат да говорят за определени теми, като спорт или хобита, но малко говорят за нещата на Христос. Трябва да се запитаме дали общението, което имаме с такива християни, има някаква духовна полза. Дори истински християни могат да се занимават със света и всичко, което той предлага, вместо да се фокусират върху вечните неща и да растат в Господа. Трябва да сме наясно, че общението, което имаме, трябва да има положително въздействие върху нашия духовен растеж.

Лошите и нездравословни взаимоотношения са голяма пречка за духовния растеж. Предупредени сме: „Не се впрягайте в един ярем с невярващи“ (2 Коринтяни 6:14). Това включва ситуации, когато, за съжаление, неженени вярващи могат да влязат в романтични връзки с невярващи. Това би било непокорство на разкритата Божия воля, както е изразена във 2 Коринтяни 6. В такива ситуации не става въпрос за молитва, а за подчинение на това, което Бог вече е разкрил в Своето Слово. Ако един вярващ се подчини на това предупреждение, може да има прекрасен духовен растеж. Въпреки това, ако някой не се подчини, ще има скръб и загуба за вярващия, дори ако невярващият в крайна сметка бъде спасен. Вярващи, бъдете предупредени!

Смирение

Господ Исус ни остави върховния пример за смирение. Във Филипяни 2 научаваме, че Той смири Себе Си дори до смърт на кръст. Неговото идване на земята не беше, за да ни осъди, а за да ни даде живот, и то „изобилен“ (Йоан 10:10). Той ходеше тук като смирен слуга. Всъщност, правилното изразяване е „роб-слуга“, което означава, че Той доброволно е живял по такъв начин, че да служи, а не да Му се служи.

По същия начин, ние трябва да живеем като смирени слуги. Смирението е необходимо за нас, за да постигнем духовен напредък. Апостол Павел пише: „Защото казвам, чрез дадената ми благодат, на всеки един от вас, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да мисли трезво, според мярката на вяра, която Бог е раздал на всекиго“ (Римляни 12:3). Главата продължава да ни показва как трябва да се държим и да мислим за всеки вярващ като част от по-голяма група: тялото на Христос. Всеки член има уникална и важна роля.

Никога не трябва да гледаме на брат или сестра в Христос със завист. Също така не трябва да се състезаваме с тях в Божиите неща или в каквото и да е друго в живота си. Това би било като света, от който вярващият е бил избавен. Нека никога не се казва за нас: „Тези вярващи се състезават помежду си.“ Вместо това, ние трябва да се допълваме, като си помагаме взаимно. Помнете, по-младото поколение вярващи наблюдава по-възрастните вярващи и те трябва да им бъде показан добър пример за смирение. Смирението е това, което е необходимо през целия ни живот.

Бог се интересува да ни държи смирени, дори ако никой друг не се интересува или ние самите не се интересуваме. Павел даде пример как Бог го смири, като му даде трън в плътта, допълнително описан като „пратеник на Сатана, за да го бие“ (2 Коринтяни 12:7). Той продължи да разкрива, че въпреки че се моли три пъти за избавление, Бог не премахна тръна. Вместо това, Бог осигури необходимата благодат, за да премине през изпитанието. Павел разбра, че това е Божият начин да го държи смирен.

Гордостта е голяма пречка за духовния растеж. Тя е това, което ни кара да мислим по-малко за другите и нереалистично за себе си. Гордостта води до неуважение към другите, включително към тези, които са на властови позиции, било то сред Божия народ или в света. Бог възнамерява да използва тези, които са на власт над нас, за да поддържа нашето смирение. В нашите семейства Бог използва родителите, за да ни държи смирени (Ефесяни 6:1-3). В света Той използва правителството (Римляни 13:1-7). В други аспекти на живота Той използва по-възрастни, по-опитни водачи (Евреи 13:17). Трябва да се смирим под различните власти, които Бог е поставил в живота ни, за да ни бъде добре, без да ни се пречи в духовния ни напредък.

Четене и размишление

Нуждата от четене и размишление върху Божието Слово не може да бъде достатъчно подчертана. Без Божието Слово ние не можем напълно да познаем Божията воля. Божият Дух използва Божието Слово, за да разкрие всичко, от което се нуждаем, за да живеем за Христос, и да изобличи онези области от живота ни, които се нуждаят от промяна (1 Тимотей 4:12-13). Апостол Павел наставлява Тимотей, по-млад вярващ, да обръща „внимание на четенето“ (ст. 13). Важно е да имате своя собствена Библия и да я четете! Това може да стане дори онлайн чрез уебсайтове или чрез изтегляне на приложение на мобилен телефон. Без да чете Божието Слово, християнският живот би бил като шофиране на кола без волан. Скоро колата ще катастрофира, защото няма начин да бъде управлявана. Павел по-късно пише на Тимотей, казвайки му, че трябва да „правилно разпределя словото на истината“ (2 Тимотей 2:15). Колко е важно да се знае контекстът на написаното и правилно да се прилагат дадените инструкции.

Някои хора може да кажат, че тъй като не могат да четат или да си набавят Библия, това не може да бъде направено. Това може да е вярно за мнозина. Но днес Божието Слово може да бъде и чуто. Има аудио книги, а цялата Библия е прочетена и е достъпна за нечетящи на много езици. Също така, Библията е станала достъпна в писмена форма на над 3200 езика в над 160 страни. В допълнение, можем да слушаме проповядването на Божието Слово от по-възрастни, верни проповедници. Чрез тези средства можем постоянно да научаваме повече за Божията воля и пътища и можем да напредваме. Растящият ученик е този, който чете или слуша! Нека това да е вярно за нас! Духовният напредък ще последва, което ще бъде забелязано от другите (1 Тимотей 4:15).

Важно е не само да четем и слушаме Божието Слово, но и да размишляваме върху него. В Псалм 1:2 четем за наслада от закона на Господа и размишление върху него ден и нощ. Това ни учи, че докато четем Словото, трябва да мислим за написаното. Разглеждаме как да разберем казаното и как да го приложим в живота си, или дори да видим нещо ново за самия Господ. След това трябва да приложим на практика нещата, които сме научили (Яков 1:22-25). Колко прекрасно!

И накрая, искаме да избягваме учения, които може да изглеждат добри, но намаляват въздействието на Божието Слово или дори променят неговото значение. Животът според човешкото слово или човешките правила са примери за тази опасност. Знаем, че може да има някаква мъдрост, която може да се научи от хората, но трябва да сравняваме всичко с Божието свято Слово. Ако не съвпада, тогава не трябва да следваме човешките наставления, нито да живеем според тях (Исая 8:20). Човешките правила, които не се основават на Свещените писания, са друга пречка за духовния растеж. Правна нагласа, която поддържа много тесен поглед върху това какво е правилно, или нагласа, която казва, че нищо не може да се счита за грешно, са две крайности, които трябва да се избягват. Нека Господ да ни помогне да знаем какво е правилно, като познаваме Божието Слово.

Молитва

Молитвата е друг важен аспект от живота ни и е необходима за постигане на духовен напредък. Какъв е нашият молитвен живот? Зависим ли от Господа за нашите нужди и решения? Някои вярващи се стремят да отговорят на собствените си молитви и в резултат на това не преживяват това, което Господ би осигурил, което би било много по-добро. Нека бъдем зависими от Господа и да показваме тази зависимост, като се молим редовно. Зависимостта от нашата естествена мъдрост и сила ще попречи на растежа. Павел изповяда, че когато е бил „слаб“, тогава е бил „силен“ (2 Коринтяни 12:10). Нека бъдем слаби в собствената си сила, за да може силата на Господа да бъде преживяна в живота ни.

Последни мисли

Има много други неща, които да ни помогнат да напредваме в духовния растеж. За целите на тази статия ще споменем само още няколко от тях мимоходом:

Трябва да избягваме осъдително отношение.

• Човек трябва да е готов да се промени и да има вяра да го направи.
• Страхът и страхът от промяна са пречки за духовния растеж.
• Не трябва да си позволяваме да бъдем прекалено заети от една страна, или да имаме твърде малко работа от друга. И двете не са добри. Трябва да живеем умерено и да правим това, което можем и за което имаме време. Трябва да избягваме да се разпиляваме твърде много.
• Трябва да имаме нещо да правим за Господа – някакъв вид служба за Него, която извършваме рутинно.
• Нека постоянстваме в нашия духовен растеж. Много неща в този свят могат да ни отвлекат от продължаването на нашия духовен растеж, но има обещание за награда за тези, които не се отказват да бъдат верни и да растат. Чуваме в Откровение 22:12 Господ да казва: „Ето, ида скоро; и Моята награда е с Мене, за да отдам на всекиго според делата му.“ Нека Господ да ни помогне на всички да живеем за Него, а не за себе си, и да се стремим към Него. Амин!