АМОС: Един пастир говори за Бога
Амос не е бил човек с висок статус, но от собствената му оценка и от отношението на свещеника Амасия е ясно, че е бил донякъде досаден. Амасия не се впуска в дебат, а по-скоро му казва да си отиде в Юда. Амос, пастир и събирач на диви смокини, отвръща: „Господ ме взе, когато следвах стадото, и Господ ми каза: „Иди, пророкувай на Моя народ Израел“ (Амос 7:12-15 NKJV). Неговата мисия е била към северното царство Израел.
Подобно на Авраам, Моисей и Давид, Амос се научава как да се грижи за Божия народ, като се грижи за животни. Това обучение го подготвя да диагностицира духовните и моралните болести на собствения си и на околните народи, а след това да произнесе Божията присъда над тях. Това не би могло да бъде лесна задача. Но Амос вече е предсказал смъртта на цар Еровоам, а след опита на Амасия да го отпрати, той го предупреждава за собствената му смърт и за позора, който очаква семейството му (7:10-11,16-17). Бихме ли имали смелостта да предупредим правителствата и лидерите за предстоящата им гибел?
Обстановката
Народите около Израел и Юда са порицани за тяхната жестокост и враждебност срещу Божия народ. Те мразели Израел и Юда, без да осъзнават, че са под Божия съд. По-късно те страдат заедно с Израел под нашествията на асирийците, сирийците, вавилонците, персите, гърците и римляните. Както тогава, така и сега, те все още не осъзнават, че скоро ще попаднат под Божия съд от армиите на комбинация от всички тези сили, тъй като последната фаза на Римската империя се разпростира по световната карта.
Ако агресивната жестокост е била грехът на съседите на Израел, Израел и Юда са били виновни за още по-отвратителен грях срещу Бога и собствения си народ. По човешка логика, пренебрегването на Божието Слово не се счита за сериозно престъпление. Но Божията оценка чрез Амос е, че то е причинило всички други грехове:
Те презряха Закона на Господа и не спазваха Неговите заповеди (Амос 2:4).
Израел бързо последва примера и, заглушавайки пророците и карайки назареите да изоставят обетите си (Амос 2:11-12), те също изоставиха Божия Закон в името на целесъобразността при първия цар Еровоам. Когато Божият народ отхвърля Божия Закон, грехът се разпространява. Когато Божият народ живее така, сякаш Библията няма значение, всички народи са засегнати и беззаконието се разпространява. Солта, изгубила своята соленост, става безполезна и настъпва разложение (Матей 5:13).
Предупреждението
Да бъдеш натоварен с Божието Слово е голяма привилегия, която носи със себе си и голяма отговорност. В края на книгата си, предупреждението на Амос отеква през вековете и отново осъжда хората, които изповядват, че следват Господ Исус:
Ето, идат дни, казва Господ Бог, когато ще изпратя глад на земята, не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане на думите на Господа... Те ще тичат насам-натам, за да търсят Словото на Господа, но няма да го намерят (Амос 8:11-12). Трябва да се запитаме дали, поради небрежност, не сме направили същото и не страдаме от последствията.
Говорейки за различните народи под съд, Амос използва странен, но поетичен език – и то не просто за ефект. Имаше сурова и студена реалност, когато Амос многократно казваше: „За три престъпления... и за четири“ (Амос 1:3,6,9,11,13; 2:1,4,6). Това беше фразеология, уникална за Амос, но не беше особеност на диалекта. Числата носят тежко значение, на което е добре да обърнем внимание.
Три е числото на завършеността. То е и числото на изобилното свидетелство. Така че трите престъпления са били достатъчни, за да поставят този народ под съд. Те показват, че тяхното беззаконие е било пълно и окончателно (Второзаконие 17:6; 19:15; Матей 18:16; 2 Коринтяни 13:1). Четири е числото, което ни показва как грехът е развращаваща сила, която заразява всички останали в контакт с нея. Помислете тук за принципа на кваса и как разложението се разпространява, докато цялото не стане гнило. Когато Ева е била изкушена и „презряла Закона на Господа“, разложението започва да се разпространява. До края на пред-потопната епоха,
Бог видя, че човешката злоба беше голяма на земята и че всяко намерение на мислите на сърцето му беше само зло непрекъснато (Амос 2:4; Галатяни 5:9; Битие 6:5).
Приложението
Такива неща никога не се променят. Грехът носи морално, умствено, физическо и социално разложение. Днешните правителства смятат, че всичко, което трябва да направят, е да подобрят училищата, да обучат повече социални работници и полицаи, и всичко ще се подобри. Те правят всички тези неща от много години и все още социалната и политическа гангрена се разпространява. Единственият път, когато настъпва морално подобрение, е когато едно общество приеме Божието Слово. Единственият начин да се изгради справедливо общество е, когато Божиите Закони са написани на плътните плочи на сърцето и хората искат да бъдат добри и работят, за да го направят така (Езекиил 36:25-27; 2 Коринтяни 3:3).
Петър потвърди този принцип, когато написа,
Времето е дошло съдът да започне от Божия дом; и... от нас първо (1 Петър 4:17). Не е нужно да оплакваме липсата на библейско учение в училищата. По-скоро трябва да оплакваме липсата на библейско учение в църквите.
Тази тема за греховете на Израел, нейните луксове и приятни дейности, продължава през глави трета и четвърта:
Мразя, презирам вашите празници и не се наслаждавам на вашите свещени събрания. Дори и да Ми принасяте всеизгаряния и хлебни приноси, няма да ги приема (Амос 5:21-22). Дали „съдът тече като вода и правдата като мощен поток“ (Амос 5:24) в нашите църкви? Ако не, то със сигурност няма да тече в правителствените зали. И кое от тези, домове за молитва или правителство, е най-отговорно пред Бога?
Амос видя кошница с летни плодове и Бог му каза:
„Дойде краят на Моя народ Израел; няма вече да мина покрай тях. И песните на храма ще бъдат плач в онзи ден“, казва Господ Бог (Амос 8:1-3). Тъжният, скръбен вик на Еремия за същия този коварен и бунтовен народ отекваше Божиите думи към Амос: Жътвата мина, лятото свърши, а ние не сме спасени... Аз скърбя; изумление ме е обзело. Няма ли балсам в Галаад? Няма ли лекар там? (Еремия 8:20-22).
Пророчеството на Амос е логичен, тясно аргументиран довод. Последната глава ни казва как Божиите присъди водят до пресяване, така че накрая Бог въвежда епоха на благословение и мир. Ще има разделяне на праведните от злите, така че народът на Израел да може да осъществи Божиите обещания. „Скинията на Давид“ се издига, тъй като „по това време има остатък според избора на благодатта“ (Амос 9:8-9,11; Римляни 11:5; Деяния 15:13-18). Това са спасените от Израел, които стават членове на тялото Христово.
Бъдещето
След като Църквата бъде взета, за да бъде с Господа, ще има друг остатък, спасен от Голямата скръб. Тогава
планината на Господния дом ще бъде установена на върха на планините и ще бъде издигната над хълмовете; и всички народи ще се стичат към нея (Исая 2:2). В онзи ден Цар ще царува в правда (Исая 32:1). Времето на мир и щастие, дълго мечтано, най-накрая ще настъпи, когато Израел най-сетне оплаче Този, Когото прободоха (Захария 12:10).
Тези пророчества имат повече от едно приложение, но само едно окончателно изпълнение в онези последни дни. Стиховете от Амос 9:11-15 ще бъдат по-славно изпълнени, когато Господ Исус най-накрая се завърне на Елеонския хълм и в Йерусалим, когато „няма вече да има пълно унищожение, но Йерусалим ще бъде безопасно обитаван“. Междувременно, докато чакаме Неговото славно явяване, трябва да действаме като стражи на стената и да предупреждаваме за идващия съд, независимо дали ще чуят или не (Захария 14:11; Езекиил 3:17-21; 33:1-9).
