Ангелите и възкресението на нашия Господ Исус
Малко четем за дейността на ангелите по време на служението на нашия Господ Исус на земята, но това се променя, когато стигнем до Неговото възкресение. За начало трябва категорично да заявим, че ангелите не са играли абсолютно никаква роля във възкресяването Му от мъртвите. Рано на първия ден от седмицата Той възкръсна триумфално от мъртвите (1 Коринтяни 15:4). Заедно с това ни е казано, че Той е бил възкресен от мъртвите чрез славата на Отца (Римляни 6:4). Неговото възкресение демонстрира, че Бог е приел напълно делото, което Той е завършил на Голгота. Господ Исус беше свят; и бидейки свят, Той можеше да заеме нашето място, понасяйки нашите грехове. Четем, че заплатата на греха е смърт (Римляни 6:23), но Той не можеше да остане мъртъв, защото нямаше абсолютно никакъв грях Свой.
Рано сутринта на първия ден от седмицата, три дни след като беше умрял на кръста на Голгота, Исус възкръсна от гроба. Тогава стана голямо земетресение и ангел Господен слезе от небето, оттърколи камъка от входа на гробницата и седна върху него. Видът му изплаши до смърт пазачите, които бяха поставени там, защото лицето му беше като мълния, а облеклото му – бяло като сняг. Пазачите се разтрепериха и станаха като мъртви, като скоро след това избягаха в града, за да разкажат на главните свещеници всичко, което се беше случило (Матей 28:1-4,11).
Някои от жените, които бяха следвали Господ Исус от Галилея, пристигнаха много рано с подправки, за да помажат тялото Му. Докато се приближаваха, те бяха тревожно загрижени кой ще им оттърколи камъка, но когато се приближиха, видяха, че камъкът е оттърколен. Матей посочва, че ангелът, който беше оттърколил камъка, им проговори, казвайки им да не се страхуват, а да дойдат да видят къде е лежал Господ и да кажат на учениците Му, че Той е възкръснал от мъртвите (Матей 28:5-7). Марк казва, че когато влязоха в гробницата, видяха млад мъж, облечен в дълга бяла роба – очевидно ангел – седнал отдясно. Те бяха разтревожени, но той им каза да не се страхуват, защото Исус е възкръснал. Трябваше да кажат на учениците Му – и на Петър (в случай че някой се съмняваше дали Петър все още е ученик) – че Той отива преди тях в Галилея и ще ги срещне там (Марк 16:1-7). Лука потвърждава, че двама мъже в блестящи дрехи срещнаха жените и им казаха, че Господ наистина е възкръснал, напомняйки на жените думите, които Господ им беше казал (Лука 24:1-8). Каква радост трябва да е било за ангелите да предадат тези послания на жените! За съжаление, учениците отначало не повярваха на посланието, което жените донесоха (Лука 24:11).
Йоан също споменава два ангела на този първи ден от седмицата в Йоан 20:11-18. Мария Магдалина беше останала при гробницата, плачейки, когато другите жени си тръгнаха с посланието си. Докато плачеше, тя се наведе и погледна в гробницата, виждайки два ангела в бяло, седнали там, единият при главата, а другият при краката на мястото, където беше лежало тялото на Исус. Те я попитаха защо плаче. Тя отговори: „Защото са взели моя Господ и не знам къде са Го положили“ (NKJV). След като каза това, тя се обърна и видя Исус да стои там, но не Го позна. Освен че я попита защо плаче, Господ попита: „Кого търсиш?“ Мислейки, че е градинарят, тя Му каза: „Господи, ако Ти си Го отнесъл, кажи ми къде си Го положил, и аз ще Го взема.“ Тогава Исус произнесе името ѝ. Разпознавайки Го, тя възкликна: „Учителю!“ Господ не ѝ позволи да се вкопчи в Него, но я изпрати да донесе чудно послание на Неговите скърбящи ученици, показвайки новата им връзка с Него. Този ден на възкресението наистина беше натоварен.
След тези дейности рано сутринта не четем за по-нататъшна ангелска дейност през този първи ден от седмицата, въпреки че можем добре да си представим, че те бяха изпълнени с радост, докато наблюдаваха своя Господ в любяща дейност сред Своите. Евангелията се фокусират върху дейностите на самия Господ, явявайки се първо на Мария Магдалина, а след това на жените, които бяха дошли до гробницата, на Петър, на двамата ученици по пътя за Емаус и накрая на единадесетте и тези с тях зад затворени врати.
Ангелите и възнесението на Господ Исус
Четиридесет дни след като възкръсна от гроба, Господ Исус се върна на небето. Не четем за ангелски явления през дните между Неговото възкресение и възнесение, тъй като фокусът е изцяло върху самия Господ. Писанието не посочва, че Той се е явявал на невярващи през това време, а само записва явления на Неговите единадесет ученици и други вярващи. Тези явления се състояха в Йерусалим и близките райони на Юдея, както и на планина в Галилея и на брега на Галилейското езеро.
Ранните стихове от Деяния 1 показват, че основната тема на дискусия през това време са били неща, отнасящи се до Божието царство. Всъщност, непосредствено преди възнесението на нашия Господ, апостолите Го питаха дали по това време ще възстанови царството на Израел. Той им каза, че времената и сезоните не са за тях да знаят, защото Отец ги е поставил под Своя собствена власт (Деяния 1:1-7). Той продължи да казва, че ще получат сила, след като Светият Дух дойде върху тях, и те ще бъдат свидетели за Него в Йерусалим (мястото, където Той беше разпънат и където те бяха по това време), в цяла Юдея и Самария, и до края на земята (Деяния 1:8).
Когато им каза това, докато те гледаха, Исус беше взет нагоре и облак Го прие от погледа им. Той не изчезна мигновено, а се възнесе, докато учениците Го гледаха. Каква гледка трябва да е било! Той се възнесе като Човек (Деяния 1:9). Никой човек никога не беше правил това преди. Енох и Илия бяха взети нагоре (Битие 5:24; 2 Царе 2:11) и Бог беше погребал Моисей (Второзаконие 34:6), но възнесението на Христос беше уникално. Облак Го прие от погледа им. Това беше облакът на славата Шекина, от който Бог многократно беше говорил, докато Израел преминаваше пустинята към Ханаан (Числа 11:25, 12:5-8). Това беше облакът, който беше изпълнил скинията и храма, когато бяха осветени (Изход 40:34-35; 3 Царе 8:10-11). И това беше облакът, от който Отец беше говорил на планината на Преображението, когато Петър предложи да построи там скинии за Исус, Моисей и Илия (Матей 17:5). Бог посрещаше Своя възлюбен Син обратно в славата, след като Той беше извършил делото, което Отец Му беше дал да извърши на земята.
Стоящи с учениците, докато те гледаха как Исус се възнесе на небето, бяха двама мъже, облечени в бяло – ангели. Те сега проговориха на апостолите, питайки защо гледат нагоре към небето. „Този същият Исус, Който беше взет от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“, казаха им ангелите (Деяния 1:10-11).
Това идване не е Възнесението, което ние и толкова много други вярващи с нетърпение очакваме. То ще бъде внезапно, мигновено и тайно, що се отнася до невярващия свят (1 Коринтяни 15:52; 1 Солунци 4:16-17). Видимото възнесение на Господ на небето ни показва как Той ще се върне в края на Голямата скръб, когато дойде да съди народите и да установи Своето царство. Неговите светии ще Го следват (2 Солунци 1:10; Откровение 19:11-14), и Неговите нозе ще стъпят на Елеонската планина, от която Той се възнесе (Захария 14:4).
Да, ангелите гледаха как Господ се възнесе; и без съмнение имаше безброй множества ангели, които да Го посрещнат обратно на небето. Той седна отдясно на Величието във висините (Евреи 1:3), нещо, което никой ангел не би посмял да направи! Наистина, Бог Отец Го посрещна обратно, казвайки: „Седни отдясно Ми, докато положа враговете Ти за подножие на нозете Ти“ (Деяния 2:34-36; Евреи 1:13). Тук е уместно да приложим думите от Псалм 24:7-10: „Повдигнете, порти, главите си! Повдигнете се, вечни врати! И ще влезе Царят на славата. Кой е Този Цар на славата? Господ силен и могъщ, Господ могъщ в битка. Повдигнете, порти, главите си! Повдигнете се, вечни врати! И ще влезе Царят на славата. Кой е Този Цар на славата? Господ на силите, Той е Царят на славата.“
Търсете четвърта част от тази поредица в броя от следващия месец.
