Кой? Защо? И къде?
Преди няколко години, когато един християнин достигна достолепната възраст от 100 години, той каза, че на неговата възраст човек трябва да може да даде отговори на трите жизненоважни въпроса по-горе. Мисля, че той имаше предвид, че мъдростта на старостта би ни накарала да определим отговорите на тези въпроси много преди това. Соломон отиде по-далеч и посъветва всички да „Помни сега своя Създател в дните на младостта си, преди да дойдат трудните дни и да наближат годините, когато ще кажеш: „Нямам удоволствие от тях““ (Еклесиаст 12:1 НКЙВ).
Ето библейските отговори на тези важни три въпроса:
Кой съм аз?
В Псалми 90:3 Моисей ни казва, че всеки един от нас е човешко същество, дете на Адам. Адам и Ева, нашите първи родители, са били специално създадени от Бога (Битие 1:26-27; 2:21-23). Но Адам се разбунтува срещу Бога: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и смъртта чрез греха, и така смъртта се разпространи върху всички хора, защото всички [хора] съгрешиха“ (Римляни 5:12). Първата стъпка към излизане от това духовно изгубено състояние е да го признаем и да се покаем за него, като лично кажем: „Кой съм аз? – Аз съм грешник, който се нуждае от Божието спасение.“
Защо съм тук?
Ние задаваме този въпрос само защото, бидейки грешници, сме извън връзка с Бога и затова не знаем истинския смисъл на живота. Когато Соломон усърдно изследва тази тема, той пише: „Нека чуем заключението на цялото нещо: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото това е цялото задължение на човека. Защото Бог ще доведе всяко дело на съд, включително всяко тайно нещо, независимо дали е добро или зло“ (Еклесиаст 12:13-14).
Ние откриваме истинския живот, когато приемем Господ Исус Христос като Спасител и Господ. Той каза: „Аз дойдох, за да имат те [вие] живот и да го имат в изобилие“ (Йоан 10:10). Веднъж спасен, всеки християнин открива защо е жив: „Защото ние [вярващите] сме Негово [Божие] творение, създадени в Христос Исус за добри дела, които Бог предварително е приготвил, за да ходим в тях“ (Ефесяни 2:10). С други думи, вярващите трябва да живеят така, както е живял самият Господ: „Който ходеше и вършеше добро... защото Бог беше с Него“ (Деяния 10:38).
Къде отивам?
Може би не сте се съгласили с отговора, който Библията дава на първия въпрос, защото самият грях е табу [забранена тема] на света през двадесет и първи век. И с придружаващата загуба на надежда в Бога, самата смърт е станала твърде страшна тема за мнозина, за да я обсъждат. И все пак факт е, че всеки ще умре. Когато умираше, Давид каза на сина си Соломон: „Аз отивам по пътя на цялата земя“ (1 Царе 2:2). Част от евангелското послание е за подготовката за смъртта: „И както е определено на човека да умре веднъж, а след това съдът, така и Христос беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина“ (Евреи 9:27-28). Да, можете да избегнете наказанието на ада ако повярвате в Господ Исус Христос за спасение от греховете си. Но, още по-добре, можете да бъдете сигурни, че вашата съдба ще бъде небето! Къде отивате? Можем да ви кажем повече.
