Отстъпничество означава отпадане
Речникът на Библията Лексъм определя отстъпничеството като „публично отричане на предишно религиозно убеждение и отдалечаване от общността, която го поддържа“. В християнството то означава бунт срещу Бога и отхвърляне на Неговото Слово. Отстъпничеството в юдаизма показва отхвърляне на Моисей и на това, което Бог е дал чрез него, както е потвърдено в Пророците и Псалмите – дори че Исус е Христос, или Месия. И в двата случая то предполага съзнателно отвръщане от това, което Бог е дал за благополучието на Своя народ. Йоан обобщи и двата аспекта: „Кой е лъжецът, ако не онзи, който отрича, че Исус е Христос? Този е антихристът, който отрича Отца и Сина“ (1 Йоан 2:22 ESV).
Кога ще настъпи предстоящото отпадане?
То ще се случи, след като Господ дойде за Църквата (2 Солунци 2:1-3). За нашите дни и за ранните дни на Църквата ни бяха дадени предупреждения за предстоящото отстъпничество от новозаветните апостоли и пророци – не от днешните фалшификати. След грабването (1 Солунци 4:16-17; виж 1 Коринтяни 15:51-52; Филипяни 3:20-21), когато Светият Дух ще бъде отнет от земята (2 Солунци 2:7), ще се прояви фалшив месия. Въпреки това, докато чакаме грабването – колкото и удивително да е то – Сатана се противопоставя на истинските вярващи и на всичко, което е от Бога (1 Йоан 4:1-4), докато Господ Исус ни поддържа за Своя чест и слава.
Причината за отстъпничеството
Това беше разкрито в посланието на нашия Господ до Ефес: „Имам това против теб, че си оставил [буквално: изоставил] първата си любов“ (Откровение 2:4 NKJV). Господ сравни Църквата с новоомъжена жена, която изоставя „първата си любов“ към съпруга си. Това е истинската причина за отстъпничеството, или отпадането от вярата: „А Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се вслушват в измамни духове и учения на демони“ (1 Тимотей 4:1). Като характеристики Павел спомена измамни духове, учения на демони, лицемерни лъжи, изгорена съвест, забрана на брака и определени храни, и форма на благочестие без сила (ст. 1-3; 2 Тимотей 3:5). „Отстъпничеството е акт на изповядващ се християнин, който съзнателно и умишлено отхвърля разкритата истина за божествеността на Христос (1 Йоан 4:1-3) и изкуплението чрез Неговата изкупителна жертва (Филипяни 3:18; 2 Петър 2:1). Това е различно от грешка поради невежество (Деяния 19:1-6) или ерес, резултат от попадане в примката на Сатана (2 Тимотей 2:25-26)“, според Библейския речник на Унгер.
Въздействието днес
Речникът на Унгер продължава, като казва: „Грешката и ереста могат, поне отчасти, да бъдат съвместими с истинската вяра. От друга страна, отстъпничеството се отклонява от вярата, но не и от външното ѝ изповядване (3:5). Отстъпничеството, независимо дали сред ангелите (Исая 14:12-14; Езекиил 28:15; Юда 6), в Израел (Исая 1:1-6, 5:5-7) или в Църквата (Откровение 3:14-16), е непоправимо и очаква съд. Отстъпничеството на човечеството в Адам (Битие 3:6-7) е лечимо само чрез жертвата на Христос. Отстъпниците очевидно могат да бъдат само изповядващи и не притежаващи истинско спасение, иначе тяхното отстъпничество би довело до строго наказание или, ако това не успее да ги възстанови, до преждевременна физическа смърт (1 Коринтяни 5:5, 11:32; 1 Йоан 5:16).“
Нуждата да стоим твърдо
„Облечете се в пълното Божие всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола“ (Ефесяни 6:11).
Много новозаветни пасажи говорят за необходимостта да стоим твърдо, за да не се препънем поради коварните атаки на врага. Необходимо е пълното всеоръжие (ст. 12-17). След това, на бойното поле трябва да бъдем „молещи се винаги с всякаква молитва и молба в Духа, бдейки за това с всякаква постоянство и молба за всички светии“ (ст. 18). Това е единственият начин да стоим твърдо срещу различните коварни атаки, пред които сме изправени. С оглед на атаките на врага, Павел учеше вярващите в Колос да се молят „за да стоите зрели и напълно уверени във всичката Божия воля“ (Колосяни 4:12 ESV).
