Както Господ, така и учениците видяха физическата нужда на тълпата и се смилиха над тях. Господ попита учениците Си как може да се нахрани множеството. Учениците признаха неспособността си да го направят, но Господ беше способен. Самите ученици търсиха това, което може да се използва, и донесоха намереното на Господа. Той взе наличното и, след като благодари за храната, я даде на учениците Си, които от своя страна послужиха на хората; и всички бяха изобилно наситени.
Днес все още съществува същата нужда от храна и Единственият, Който може да задоволи тази нужда, е Господ. Но Той използва инструменти за тази служба. От това виждаме нуждата да бъдем готови да служим с това, което Господ осигурява. Но трябва да отделим време да го потърсим сами, и тогава с Божието благословение можем да го предадем на другите. От наша страна е необходима усърдие; необходима е молитва, търсене на Господното благословение, зависимост от Него, а не от нас самите, предаване на това, което Той осигурява.
Разпознаваме ли нуждата на „множеството“, но все пак не изпълняваме своята част? Колко често сме в Господното присъствие, получавайки нещо от Него, така че ако Той желае, да можем да го предадем на другите? Колко от всички нас, братя и сестри, млади и стари, се молим за проповядването на Словото? Или идваме с празни сърца и ръце, без нищо за споделяне, чакайки само другите да ни нахранят? Този Господен ден, ако Господ желае да ни каже дума на насърчение, на предизвикателство, на поправка или на евангелието, молите ли се за това? Готови ли сте да бъдете използвани, ако Той желае да ви използва?
