„Но благодарение на Бога, Който винаги ни води в Своя триумф в Христос и чрез нас проявява сладкия аромат на познанието Си на всяко място.“ (2 Коринтяни 2:14 NASB)Обикновено се разбира, че Павел тук заимства образ от победния парад на военен водач, току-що завърнал се от чуждестранно завоевание. Генералът е начело на парада, наслаждавайки се на сладкото удовлетворение от победата.
Зад него са неговите ликуващи войски. След тях са военнопленниците, предназначени за наказание, може би смърт. По целия маршрут на парада има кадилници, изпълващи въздуха с аромат.
Но ароматът означава различни неща за различни хора, в зависимост от това на чия страна са. За тези, които са лоялни към главнокомандващия, това е ароматът на победата.
За пленниците обаче това е предзнаменование за поражение и възмездие.
Пътят на слугата на Господа паралелира тази картина в няколко аспекта. Господ винаги го води в триумф.
Въпреки че може да не изглежда винаги като победа, факт е, че той е на печелившата страна и Божията кауза никога не може да се провали.
Навсякъде, където отива, той носи със себе си аромата на Христос. Но този аромат означава различни неща за различни хора.
За тези, които се покланят на Господ Исус, това е ароматът на вечния живот.
За тези, които отказват Евангелието, от друга страна, това е миризмата на смърт и унищожение.
Но и в двата случая Бог е прославен. Той е прославен в спасението на покаялите се и е оправдан в отказа на тези, които погиват. Когато последните застанат пред Христос, на Съда на Великия Бял Престол, те няма да могат да обвиняват Бога за своето положение. Те са имали възможност да бъдат спасени, но са я отказали.
Обикновено съдим ефективността на християнското служение по това колко хора са спасени.
Може би в този пасаж има предположение, че би било също толкова валидно да се съди по това колко хора, след като са получили ясно представяне на Евангелието, го отхвърлят и се спускат в ада.
Бог е прославен и в двата случая. За Него има сладкото благоухание на благодатта в първия случай и на справедливостта във втория.
Тържествени въпроси! Нищо чудно, че Апостолът пита накрая: „Кой е достатъчен за тези неща?“
