Варнава – Син на утехата
Представянето на непознат човек е важно. Ако индивидът е виден, често се дава дълга биография, която може да включва предците, образованието, асоциациите, пътуванията и постиженията на човека. Членовете на публиката може да са в страхопочитание, докато внимателно слушат интересните подробности.
Варнава е представен в Деяния 4:36-37. Там четем: „А Йосиф, левит, родом от Кипър, когото апостолите нарекоха Варнава (което преведено означава Син на насърчението), и който притежаваше земя, я продаде и донесе парите и ги положи при нозете на апостолите“ (NASB95). Казани са ни четири неща за този Йосиф:
- Той беше левит.
- Той беше от Кипър.
- Той, поради характера си, беше наречен с друго име от апостолите.
- Той беше безкористен и щедър.
- „Син на насърчението“, което също се превежда като „син на утехата“ (JND), е подходящо описание за този брат в Господа. Той е пример за благочестиви характеристики при установяването на ранната Църква.
Утехата на бедните
Апостолите видяха, че Йосиф има способността да утешава и насърчава другите. Те станаха свидетели на това поведение и в резултат на това промениха името му. Утехата винаги е подходяща и необходима. „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостта и Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които са в някаква беда, с утехата, с която самите ние сме утешавани от Бога“ (2 Коринтяни 1:3-4 NKJV).
Продажбата на земята от Варнава и даването на приходите на апостолите беше първият му акт на утеха. Апостолите щяха правилно да разпределят парите, за да се погрижат за бедните светии и техните семейства, като по този начин ги насърчаваха. В Деяния 4:35 се вижда щедростта на богатите вярващи. Те продадоха земите и къщите си и положиха приходите при нозете на апостолите, и бяха похвалени. Фразата „положиха ги при нозете на апостолите“ е спомената два пъти (ст. 35,37 ESV).
Анания е споменат като лош пример (5:1-2). Той и Сапфира, съпругата му, продадоха земята си и задържаха част от приходите, като създадоха впечатлението, че са дали всичко. В това те излъгаха апостолите. Петър разпозна измамата: „Но Петър каза: „Анания, защо Сатана е изпълнил сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да задържиш част от цената на земята за себе си?“ (ст. 3 NKJV). Присъдата беше бърза в ранната Църква: Анания умря веднага, а жена му умря веднага след като беше погребан.
Варнава е споменат като примерен християнин. Нека бъдем като него и онези ранни вярващи, които бяха в едно съгласие, имаха всичко общо и моделираха истинска християнска любов и единство.
Утехата на апостолите и Савел
Вторият акт на утеха на Варнава се случи след обръщането на Савел (9:27-30). По-късно Савел стана известен като апостол Павел.
Учениците естествено се страхуваха от Савел, когато той дойде в Йерусалим, защото по време на обръщането си той беше на мисия срещу християните: „Тогава Савел, все още дишайки заплахи и убийства срещу Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някой, който е от Пътя, мъже или жени, да ги доведе вързани в Йерусалим“ (ст. 1-2).
Дори в Дамаск, преди Савел да се върне в Йерусалим, Анания се страхуваше да отиде при него. Господ обаче увери Анания, че Савел е „избран съд“ (ст. 15). Тогава Анания го нарече „Брат Савел“ (ст. 17).
Известно време по-късно Господ използва Варнава, за да заведе Савел при апостолите. Той свидетелства от името на Савел, говорейки за неговото обръщане по пътя и как „той смело проповядваше в Дамаск в името на Исус“ (ст. 27). Няма съмнение, че апостолите и в резултат на това всички вярващи бяха утешени да чуят, че Савел е истински. Савел беше посрещнат; той остана с тях и се включи в работата.
В допълнение към утешаването на вярващите, Варнава беше насърчение за Савел. Бог използва почтеността, характера и благочестивата репутация на Варнава, за да говори от името на Савел. Нека бъдем като Христос и да имаме почтеност, за да можем да утешаваме тези, които са в беда. По-късно апостол Павел ще пише на събранието във Филипи: „Затова, ако има някаква утеха в Христос, ако има някаква утеха от любов, ако има някакво общение на Духа, ако има някаква привързаност и милост, изпълнете моята радост, като бъдете единомислени, имайки същата любов, бидейки в едно съгласие, в един ум“ (Филипяни 2:1-2).
Утехата на вярващите в Антиохия
Трети акт на утеха, или насърчение, също се видя във Варнава след мъченичеството на Стефан. Много вярващи бяха преследвани и избягаха чак до Финикия, Кипър и Антиохия. Отначало тези вярващи проповядваха Словото само на говорещите иврит евреи. Но Бог се намеси и тези от Кипър и Кирена говориха на елинистите, или говорещите гръцки евреи, които бяха в Антиохия. Много от тях се обърнаха към Господа (Деяния 11:19-22).
Когато добрата новина достигна Йерусалим, Варнава беше изпратен в Антиохия, за да помогне за установяването на новите вярващи. При пристигането си той се включи изцяло в работата: „Когато дойде и видя Божията благодат, той се зарадва и ги насърчи всички с твърдо сърце да продължават с Господа. Защото той беше добър човек, пълен със Светия Дух и с вяра. И голям брой хора бяха прибавени към Господа“ (ст. 23-24).
От предишни пасажи знаем, че Варнава е бил насърчител, оттам и името му. Той е бил добър човек, който е продал земята си, за да могат бедните вярващи да задоволят нуждите си. Със сигурност е имало и други благотворителни дела, които не са ни разкрити.
В Деяния 11 ясно е посочено, че той е бил „пълен със Светия Дух и с вяра“. Той е бил вярващ, контролиран от Светия Дух. Това е тайната! Всички вярващи имат Светия Дух, но дали Светият Дух ни притежава? Писанието ни казва: „Не се опивайте с вино, в което има разврат; но бъдете изпълнени с Духа“ (Ефесяни 5:18). Светият Дух е този, който осветява чертите на Христос в нас. Варнава е добър пример. Неговата вяра също е подчертана. Той напълно се е доверявал на Бога за всичко.
С нарастването на броя на вярващите Варнава направи едно прекрасно нещо: отиде в Тарс, за да намери Савел. Варнава разбра, че Савел се нуждае от помощ в работата и беше готов да участва в нея (Деяния 11:25-26). Той и Савел се върнаха в Антиохия и работиха хармонично. Те поучаваха учениците цяла година. Без съмнение те преподаваха доктрината, която Бог беше разкрил по това време. Благодарение на тези двама индивида, които Бог използва, получаваме този прекрасен стих: „И учениците бяха наречени за първи път християни в Антиохия“ (ст. 27).
Тук има голям урок: Бог иска да участваме в Неговата работа. Той ни събира по двойки, партнира ни като групи и ни изпраща да работим за Него. Ако сме послушни и работим хармонично, работата е успешна чрез Неговата сила. Колко от нас претендират за работата като своя собствена или се стремят да работят сами? Нека бъдем целенасочени и да вземем поука от поведението на Варнава и Савел.
Утехата на Йоан Марк
Господ събра Варнава и Савел и продължи да ги използва в Своето лозе. Понякога те са наричани Варнава и Савел / Павел (12:25, 13:2, 14:14, 15:25), или Павел и Варнава (13:50, 15:2,22,35-36). Загрижеността не беше за това кой от тях ще получи признание, защото самият Господ трябва да получи цялата слава. Варнава и Павел работиха заедно на мисионерски пътувания. Те бяха заедно на конференцията в Йерусалим. Двамата бяха ефективни работници за Господа.
Варнава утешаваше и успокояваше много вярващи, докато пътуваше и работеше за Господа. Той сигурно е бил утеха за Йоан Марк, който се е провалил и е бил неверен в работата. Четем: „А Варнава беше решен да вземе със себе си Йоан, наречен Марк. Но Павел настояваше да не вземат със себе си този, който ги беше напуснал в Памфилия и не беше отишъл с тях на работа. Тогава спорът стана толкова остър, че те се разделиха един от друг. И така Варнава взе Марк и отплава за Кипър; но Павел избра Сила и замина, бидейки препоръчан от братята на Божията благодат. И той мина през Сирия и Киликия, укрепвайки църквите“ (15:37-41).
Писанието мълчи относно чувствата на Йоан Марк, но самият факт, че Варнава взе младия мъж със себе си, сигурно е бил утеха. Всички ние се проваляме като вярващи и Господ ни възстановява въз основа на нашето признаване на грешката и изповядването й пред Него. С течение на времето Йоан Марк се разви и израсна като вярващ. Апостол Павел, когато беше в затвора през по-късните години, изпрати за Марк: „Само Лука е с мен. Вземи Марк и го доведи със себе си, защото той ми е полезен за служение“ (2 Тимотей 4:11).
Неговото утешително свидетелство към нас
Всички прекрасни неща, казани за Варнава в неговото представяне, бяха похвални. Той беше левит. Левитите помагаха на свещениците в работата със свещени неща (Числа 3:6-12). Варнава се отказа от тази позиция при спасението си. Той срещна Божия Син, затова типовете – онези неща, които представляваха прочетеното – можеха лесно да бъдат отхвърлени.
Варнава беше от Кипър. В древни времена Кипър е бил известен със своите вина, пшеница, масла, смокини и мед. Земевладелците в Кипър вероятно са били богати. Той напусна родната си земя в някакъв момент и живееше в Йерусалим. Притежаваше земя, но като акт на любов я продаде, за да помогне на бедните светии в нужда. Апостолите му дадоха името Варнава заради това, което видяха в него, и той го запази: той беше син на утехата, син на насърчението. За Варнава не беше трудно да запази или да живее според това име, защото това беше той!
Въпреки че е много добър пример за християнин за нас, той не беше съвършен. Разгорещеният спор с апостол Павел свидетелства за този факт. Въпреки това, нека приемем някои от неговите отлични качества. Нека утешаваме и успокояваме нуждаещите се и насърчаваме обезкуражените. Трябва да споделяме това, което Бог ни е дал. Има много вярващи, които нямат най-необходимото за живот. Бог разчита на нас. Нека не бъдем обвързани със земя и богатство.
Това може да се случи само като гледаме към Господ Исус Христос: „А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода. Но ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало славата на Господа, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, точно както от Господния Дух“ (2 Коринтяни 3:17-18). Варнава беше вперил очи в Господ Исус Христос. Нека и ние вперим очи в Него и бъдем синове и дъщери на утеха и насърчение.
