Тези думи на апостол Павел бяха отправени към Тимотей, когото той описа като „мое собствено чедо във вярата“ (1 Тимотей 1:2). Освен това Тимотей беше получил голямата благодат на духовен дар от Господа, даден чрез „полагането на моите (Павловите) ръце“ (2 Тимотей 1:6). Това беше дадено и „чрез пророчество, с полагането на ръцете на презвитерството“ (1 Тимотей 4:14); изразяващо тяхното общение с него в това.
От 2 Тимотей 1:6-8 разбираме, че Тимотей по природа е бил плах и свит, защото Павел му пише, увещавайки го да разпали дара, който е получил, напомняйки му за силата и любовта, които са негови чрез Божия Дух, и затова не трябва да се срамува от свидетелството, нито от Павел в неговото затворничество. Всички тези наставления не са записани само заради Тимотей. Те са за помощ и наставление на всеки млад християнин от онова време до днес. В тази светлина трябва да се изучават двете послания. Именно на Тимотей Павел пише: „Никой да не презира младостта ти“ (1 Тимотей 4:12). Някой от нас пита ли: По какъв начин трябва да действа един млад вярващ, за да не бъде презирана младостта му? Отговорът е много пряк и практичен, и е даден в същия стих; защото четем: „бъди пример на вярващите в слово, в поведение, в любов, в дух, във вяра, в чистота.“
Нека всички, които четат тези редове, да вземат пълно предвид този стих във всичките му подробности. Не е правилното познаване на доктрината, колкото и важно да е то, а прилагането ѝ на практика, което ни е заповядано. И е добре да се отбележи, че апостол Петър също набляга на поведението, защото той увещава старейшините да бъдат „примери за стадото“ (1 Петрово 5:3), използвайки същата дума. Независимо дали става въпрос за млади или стари, няма нищо по-тъжно от глава, пълна със здрава доктрина, ако е откъсната от поведението, което доктрината предписва. В такъв случай имате просто лицемер.
Пример за вярващите
„В слово.“
Това е много голямо изпитание за всеки от нас, защото „от препълнено сърце говори устата“. Това, което е възцарено в сърцата ни, със сигурност ще управлява нашата реч. Не става въпрос за това как говорим за божествени неща за кратък час в изучаване на Библията, а за това какъв вид разговор ни характеризира в домовете ни, в нашия бизнес живот, сред приятелите ни, в социалния кръг и по всяко време.
„В поведение.“
В Библията тази дума се използва в старинния си смисъл, обхващайки целия ни начин на живот и поведение. Държим ли се така, че да бъдем угодни на Господа и да показваме какво подобава на последовател на Христос в очите на тези, които ни познават? Преди години за един виден проповедник се казваше, че проповядва толкова добре, че никога не бива да излиза от амвона, но от друга страна, животът му е толкова несъвместим с проповедта му, че никога не бива да му се позволява да влиза в него. Наистина тъжен пример; но познавахме един млад мъж, който даваше библейски тълкувания от възвишен характер, но въпреки това се опозоряваше насаме с съмнителни разговори и действия.
„В любов.“
Трябва само да изучите 1 Коринтяни 13, за да видите практическия начин, по който действа божествената любов. Едно изречение сякаш изпъква ярко. Тя не „се държи неприлично“, защото е повече от въпрос на мили думи. Тя се проявява в мили действия. Любовта в действие придава голяма тежест на изречената дума. Напротив, дори ако можехме да говорим с езици човешки и ангелски, но нямахме любов, щяхме да бъдем просто като „мед, що звънти, или кимвал, що дрънчи“. Християнските слушатели за тяхно огорчение бързо разпознават говорещите като звънтяща мед и дрънчащ кимвал.
„В дух.“
Твърде често разпознаваме диктаторския дух, клюкарския дух, лекомисления дух или дори привлекателния дух на любезната човешка природа; но трябва да се радваме, че имаме Духа на Христос, защото,
Ако някой няма Духа на Христос, той не е Негов (Римляни 8:9).
Със сигурност този Дух трябва да проникне в нашите духове, което да доведе до плода на Духа, за който говори Галатяни 5:22, 23, да се вижда в живота ни. Добре е да помним от какъв Дух сме.
„Във вяра.“
Имаме пет сетива, които всички са възприемчиви и ни свързват с този свят на време и усещания, но смъртта с един удар ги прекратява. Но вярващият е свързан с друг свят и с вечни неща чрез вяра; неща, за които невярващият не знае нищо. Евреи 11 е великата глава за вярата в Библията и тя ни показва, че където има вяра, там непременно ще има дела. Осемнадесет пъти в тази глава намираме думите „чрез вяра“ или „посредством вяра“, напомняйки ни, че вярата не е истинска, освен ако не е практична. Прочетете главата и забележете какво богатство от действия в миналото е произлязло от вярата и колко чудесно зрение има тя. Авраам търсеше град, чийто Строител и Създател е Бог; и Моисей издържа, като виждаше Невидимия в естествена светлина. Вярата трябва да бележи живота ни.
„В чистота.“
Това трябва недвусмислено да отличава младия християнин, особено в тези дни на разпуснати нрави отвсякъде. Апостол Павел увещава Тимотей да се отнася към по-младите жени „като към сестри, с пълна чистота“ (1 Тимотей 5:2). Когато младите се отдават на безразсъдни флиртове, които явно са от плътта, възникват големи опасности и твърде много са научили твърде късно и за тяхна скръб колко горчив е плодът на всичко това. Вярно е както за светеца, така и за грешника, че
Каквото посее човек, това и ще пожъне (Галатяни 6:7)
Едно е сигурно: ако един млад мъж се вслуша в тези шест увещания, той ще бъде много уважаван в кръга, в който се движи, и младостта му няма да бъде презирана.
Мислейки трезво
Апостол Павел отправи предупреждение към всички, стари и млади, когато каза на всеки човек,
да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли; но да мисли трезво, според мярката на вяра, която Бог е дал на всеки човек (Римляни 12:3).
Не на всеки млад християнин е дадено да му бъде даден духовен дар, като този на евангелист, или пастор и учител. Тъжно е, когато един млад мъж, който не е надарен по този начин, си въобразява, че е надарен и следователно се натрапва без полза. Истинският дар винаги ще бъде добре дошъл и оценен от благочестиви светии. От друга страна, надарен млад мъж като Тимотей може да бъде прекалено свит. Такива трябва да бъдат подбуждани и упражнявани, за да не се провалят в служението. Трябва да мислим трезво.
Възможности за служение
Пишейки така, имаме предвид онези, които се срещат по прости линии, изложени в Писанието, и които следователно не са възпрепятствани от клерикализъм, който би оставил всичко в ръцете на духовенството и би оставил онези, наречени „миряни“, без упражнения по такива въпроси. Но все още е възможно за младия брат, който се среща с други по библейски линии, да избегне всякаква отговорност в служението, било то в свидетелство или в поклонение.
Какви безгранични възможности има за младия вярващ днес, било то в проповядване на Евангелието, в служение на светиите, за събиране на деца под звука на Словото, за посещение на нуждаещите се, за разпространение на трактати! Не само че има огромни райони в чужбина, които все още не са евангелизирани, но и на прага ни има множество неевагелизирани. Казва ни се, че едва десет процента от населението посещава някакво място за поклонение, така че какво трябва да е духовното състояние на останалите 90 процента? Освен това, когато четем Библиите си, сме поразени от това колко често Бог е използвал млад мъж в Своята работа. В Стария Завет веднага ни идват наум Йосиф, Давид, Даниил. В Новия Завет мъжете, призовани да бъдат Негови апостоли, очевидно са били млади. В наше време същото нещо е било наблюдавано.
Нека всички, които четат тези редове, да бъдат белязани от смирение и преданост заради Господа. Нека се погрижим, с молитва и усърдие, да използваме максимално единствения живот, който Бог ни е дал, така че накрая да не поглеждаме назад със съжаление, пропуснали нашите славни възможности.
