Предаден от приятел на име ЮДА
„Защото аз приех от Господа това, което и на вас предадох, че Господ Исус в нощта, в която беше предаден, взе хляб; и като благодари, разчупи го и каза: „Това е Моето тяло, което е за вас; правете това за Мой спомен.“ 1 Коринтяни 11:23-24 NASB
„Не говоря за всички вас. Аз познавам тези, които съм избрал; но това е, за да се изпълни Писанието: „Който яде Моя хляб, е вдигнал петата си против Мен.“ Йоан 13:18
„Дори близкият ми приятел, на когото се доверявах, който ядеше Моя хляб, е вдигнал петата си против Мен.“ Псалм 41:9
Били ли сте някога предадени – от близък приятел, на когото сте се доверявали напълно? Такова преживяване е трудно за разбиране за мнозина от нас. Всички знаем какво е чувството, когато хората ни стъпват. Но да бъдеш предаден от доверен приятел боли много повече. Когато мислим за страданието на вярна съпруга, предадена от съпруга си, или на невинно дете, предадено от родители, можем да започнем да разбираме емоционалната болка от предателството. Този вид страдание е по-дълбоко и по-тежко от физическото страдание. Обикновено има граници на физическата болка, но има непрекъсната умствена и емоционална мъка, свързана с личното предателство.
ПРИЯТЕЛ ПРЕДАВА
Нашият Господ Исус беше предаден. Той беше предаден от близък приятел (Псалм 41:9). Той беше предаден в онази специална нощ на интимно общение с Неговите доверени спътници. Исус знаеше, че това предателство ще доведе до Неговото разпъване на следващия ден (Лука 9:22-23; Йоан 13:12,11). Представете си как бихме се чувствали, ако знаехме, че животът ни ще бъде отнет в разцвета си. Какво бихме си помислили, ако знаехме, че нашата насилствена смърт ще бъде причинена от предателството на близък приятел? Нашите чувства биха варирали от безпомощност и страх до горчивина и гняв. Нашите мисли може да включват отмъщение или бягство, докато все още има време.
Но всички тези мисли и чувства бяха чужди на нашия Господ. Първо Коринтяни 11:23-24 ни информира, че Той благодари в нощта, в която беше предаден! Той не мислеше да запази живота Си, а да го даде за нас! Той нямаше да избяга от страх. Вместо това, Той издържа до края и завърши Своята специална работа. Ние придобиваме по-голяма оценка за величието на смелостта и отдадеността на нашия Господ, както и за Неговата невероятна любов към нас, когато си спомним, че Разпети петък се случи на черния фон на предателството.
Коварството на предателя на нашия Господ се вижда в Йоан 13. По време на „Тайната вечеря“ Исус каза на Своите ученици, че един от тях ще Го предаде. Той въведе темата с цитат от Псалм 41: „Който яде Моя хляб, е вдигнал петата си против Мен.“ След това Той насаме посочи на Петър и Йоан, че Юда е предателят. Кой би заподозрял Юда? Той беше техният доверен ковчежник. Може би импулсивният Петър, но със сигурност не отговорният Юда! Художниците обикновено изобразяват Юда като хитър и коварен индивид, но това не е картината на Юда, която излиза от Библията. Неговото неверие и предателски характер бяха маскирани до самия край. В продължение на три години той успяваше да краде пари, без да предизвика най-малко подозрение (Йоан 12:6).
Дори след като отиде при властите, договори се за кръвнината и замисли да предаде Исус, Юда все още се представяше за примерен ученик. Заедно с останалите ученици на Пасхата, той невинно попита: „Едва ли съм аз, Рави?“ (Матей 26:15,25; Марк 14:19; Йоан 13:2). В Йоан 13:26 научаваме, че Юда с готовност отговори на приятелския жест на Христос да сподели храна по време на яденето, без никакво указание за злите планове в сърцето си. Жестът на Исус, като домакин, да даде порция на Юда, един от Неговите гости, беше знак на почит в тази култура и по този начин допълнително засилва лицемерието на Юда. И когато Юда напусна горната стая, за да извърши злото си дело, някои други ученици си помислиха, че Исус го изпраща на отговорна мисия за групата (Йоан 13:29). Какво изключително прикритие успя да направи Юда за своето възмутително предателство!
СПАСИТЕЛЯТ СЕ ПОДЧИНЯВА
В светлината на тези подробности ние стоим изумени от търпението и нежността на нашия Спасител, както и от Неговото доброволно подчинение на унижение. Той не беше измамен от Юда. Той познава сърцата на всички хора (Йоан 2:24-25). Той знаеше от самото начало, че Юда е предателят (Йоан 6:64,71). И все пак в продължение на три години Исус милостиво търпеше Юда, човек, за когото Сам Христос каза: „Добре би било за този човек, ако не беше роден“ (Матей 26:24). Помислете за всички времена на радост и скръб, които Исус сподели със Своите ученици, включително Юда. Помислете за часовете, които Той прекара в обучение на Своите близки последователи, включително Юда. Помислете за свръхестествената сила и власт, които Той даде на дванадесетте, включително Юда (Матей 10:1). Помислете как Господ изми краката на учениците, включително на Юда (Йоан 13:5,11). Помислете за многото пъти, когато Господ сигурно е прегръщал Юда. Накрая, помислете как Исус издържа тази последна прегръдка и целувка на предателство от Юда (Марк 14:43-46). Колко ли е боляло нежната и чувствителна душа на нашия Господ да погледне директно в очите на Своя предател и да каже: „Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?“ (Лука 22:48).
Защо такова дълготърпение от страна на Христос? Защо такова доброволно подчинение на унижение? Многото причини включваха осъществяването на Божия суверенен план за спасението на човека. Например, жестоката и греховна поквара на човека беше показана не само в подигравките, плюенето и бичуването от езическите войници, и отхвърлянето и презрението от религиозните евреи, но и от предателството от един от Неговите ученици. В допълнение, ние виждаме по забележителен начин какво невероятно дълготърпение Той е показал към нас.
Колко дълго Той търпя нашите бунтовни сърца, преди да се обърнем към Него за спасение? Колко унижение сме донесли ние, като християни, на Този, Който даде живота Си за нас? Колко болка сме причинили на нашия Спасител чрез нашите действия? Колко пъти сме лицемерно компрометирали вярата и сме „предавали“ нашия Господ за по-малко от 30 сребърника от този свят? Разгледайте смъртоносните грехове на гордостта, алчността, завистта, амбицията и своеволието в дълбините на собствените ни сърца (Еремия 17:9). Със сигурност сме съгласни, че ако не беше Божията удивителна благодат, всеки от нас можеше да бъде Юда.
ПРЕДАТЕЛЯТ ПРОРОКУВАН
Псалм 41 ни дава допълнителен поглед върху предателството и унижението на нашия Господ. В него Давид размишлява за времето, когато синът му Авесалом завзе царството и узурпира трона на Израел. Давид избяга от Йерусалим с верните си последователи, но неговият близък приятел и доверен съветник Ахитофел го предаде и застана на страната на Авесалом. Той дори каза на Авесалом как да унищожи Давид (2 Царе 15-18). Това, че нашият Господ цитира Псалм 41:9, доказва, че Ахитофел пророчески е изобразил Юда.
Забележително е в тази връзка, че Ахитофел, подобно на Юда, се обеси, когато осъзна, че съветът му към враговете на Давид е бил отхвърлен (2 Царе 17:23). Също така е значително, че когато нашият Господ приложи това Писание към Юда, Той не цитира първата част от стиха. Той пропусна „Дори близкият ми приятел, на когото се доверявах“ по очевидни причини. Като цитира втората половина на Псалм 41:9, Исус показа, че е напълно наясно с омразата на предателството пред Него. Както Ахитофел измамно се представяше под прикритието на източното гостоприемство и седеше на масата на Давид, така и Юда седеше на масата на Господа. Както Ахитофел позорно участваше в хляба на господаря си, така и Юда участваше в пасхалната вечеря и установяването на Господната вечеря (Лука 22:19-21). Както Ахитофел срамно предаде царя и замисли да го убие, така и Юда, с такава измамна откровеност. Както Ахитофел злобно вдигна петата си и „ритна“ господаря си, така и Юда, с внезапна и шокираща бруталност, в най-позорното предателство, което светът някога е познавал.
ВРЕМЕ ЗА РАЗМИСЪЛ
Докато размишляваме за предателството на нашия Господ, нека сърцата ни се обърнат към Него с любов и преданост за всичко, което Той е претърпял. Неговият път към Кръста за нашето спасение беше постлан с невероятна скръб. Нека също така изследваме сърцата и живота си за области, в които сме виновни за унижение на Неговото име. Нека нашите твърде чести „предателства“ на нашия Спасител за светска изгода или популярност бъдат прекратени незабавно! Нека, с Неговата обещана помощ, предприемем действия, за да живеем според ясно изповядване на вяра в нашия Спасител и Господ.
