Поредица– март 2023 г. –Списание „Благодат и истина“
Библейски герои
Събиране на класове от Стария завет,част 1
„Моля те, нека събирам и бера след жетварите.“ — Рут 2:7 NKJV
Темата на тази поредица е извлечена от книгата Рут. След като Ноемин се завръща от Моав във Витлеем, име, означаващо „дом на хляба“, нейната моавка снаха Рут отива да събира класове сред сноповете на нивата на Вооз. Тези снопове могат да се разглеждат като картина на изобилната духовна храна, която Христос, истинският Вооз, който има власт да изкупи, е осигурил за нас в Своето Слово. В жетварското поле на нашия Господ, Неговите вдъхновени служители – Неговите апостоли и пророци – са жънали и подредено са свързали жетвата в снопове: конструкции с индивидуални структури, а именно отделните библейски книги. Виждаме също в Писанието и онези, които биха дали обяснения за тях (вижте Неем. 8:1-12; 2 Тим. 2:2).
Следващите размишления, събрани от различни места в Божието Слово, могат да бъдат ценни за всеки гладен читател, защото всички тези библейски герои са важни примери за нашия християнски живот. Вярвам, че „Господарят на жетвата“ (Мат. 9:38) ще използва тези кратки библейски изследвания, за да благослови читателя.
Енос, синът на Сит, и неговото поклонение
Тогава хората започнаха да призовават името на Господа. — Битие 4:26
Хваление с Христос
Винаги е много полезно да се види кога и в какъв контекст за първи път се споменава определено изказване в Писанието, особено в Битие, което е книгата на началата. Изразът „да призоваваш името на Г ОСПОДА“ се среща за първи път в края на Битие 4, след раждането на Енос, сина на Сит.
За разлика от потомството на Каин, споменато по-рано в Битие 4, което беше излязло от присъствието на Г ОСПОДА, намираме семейството на Сит и може би други потомци на Адам и Ева, които желаеха да търсят Божието присъствие. Затова тук имаме Божиите деца, разграничени от децата на този свят, които се опитваха да се справят без Бог. Каин беше първият строител на град, а неговите потомци бяха основателите на първата човешка цивилизация. Те обаче нямаха връзка с Бог, което беше специалната черта, отличаваща потомството на Сит. В средата на свят без Бог децата на Сит призоваваха името на Г ОСПОДА и Го почитаха, знаейки, че не могат да живеят без Него. Те осъзнаваха, че се нуждаят от Неговата помощ всеки ден. Бог забеляза това и го записа.
Тук имаме началото на редовното поклонение. Те започнаха да служат на Г ОСПОДА и да призовават Неговото име. Това не беше индивидуален въпрос; беше колективен – хора заедно. Авел беше първият човек, който принесе приношение, което беше угодно в Божиите очи. Той го направи сам, доколкото можем да разберем от началото на Битие 4. Сит, този, който беше дошъл на мястото на починалия Авел, и неговото потомство го направиха колективно. В Сит виждаме картина на възкръсналия Господ, който хвали Отца заедно със Своите и пее Божиите хваления сред Църквата (вижте Битие 4:25; Пс. 22:22; Йоан 20:17-20; Евр. 2:10-13, 12:24).
Началото на истинското поклонение
Кога Сит и децата му започнаха да правят това? Беше след раждането на Енос, чието име говори за човешката слабост и смъртност (вижте Йов 7:16; Пс. 8:4, 90:3). Те започнаха да призовават името на Г ОСПОДА в осъзнаване на собствената си слабост и безпомощност. Имаше осъзнаване, че сами по себе си те не са нищо повече от дъх, затова призоваха Този, Който живее вечно, Г ОСПОДА, вечния АЗ СЪМ. Те Го признаха както за Източник, така и за Поддържател на живота. Докато потомството на Каин се характеризираше с гордост и самовъзвеличаване (вижте Битие 4:23-24), потомците на Сит бяха белязани от смирение и самоунижение.
Те призоваха името на Г ОСПОДА. Божието име показва кой е Той и какво можем да знаем за Него. То разкрива Неговата връзка с хората:
- Патриарсите Го познаваха особено като Всемогъщия.
- Израел Го познаваше като Яхве – великия АЗ СЪМ.
- Вярващите в църковния период, днешното разпореждане на Божията благодат, Го познават като свой Отец в Христос.
- В бъдещото разпореждане на царството на мира Той ще бъде познат и почитан особено като Всевишния, Който притежава небето и земята.
Бог е „Богът на Сим“ (9:26). „Сим“ означава „име“. Бог е Богът на онези, които познават Неговото име и които имат връзка с Него. Така по-късно в историята на Израел намираме Ангела, в когото беше името на Г ОСПОДА, който вървеше с Божия народ (Изх. 23:20-21). Четем също, че Божието име беше поставено върху децата на Израел, за да ги благослови (Чис. 6:27).
Това име беше тяхното убежище: „Името на Господа е яка кула; праведният прибягва до нея и е в безопасност“ (Пр. 18:10). Това показва колко силни са връзките между Бог и хората, които са наречени с Неговото име, включително нас, които сега призоваваме Бог като наш Отец (Йоан 4:23; Рим. 8:15; 1 Пет. 1:17). Синът е обявил Отца, а Духът ни води да се покланяме на Отца (Гал. 4:6).
Простотата на истинското поклонение
Не знаем точно как семейството на Сит е организирало своето поклонение и е призовавало името на Г ОСПОДА. Битие 4 не дава никакви подробности. Това показва, че е било извършвано с пълна простота. По думите на нашия Господ, когато Той говореше със самарянката, тяхното поклонение беше в дух и истина (Йоан 4:23-24). Те се покланяха с искрени сърца, напълно осъзнавайки своята малкост и Божията милост и истина. Беше в силата на Божия Дух, без впечатляващи литургии.
Така ние като християни трябва да призоваваме името на Господа. „Призоваването“ Му означава да отвърнем поглед от себе си и нашата слабост и да изразим това, което сме намерили в Него. Означава да Му се покланяме за всичко, което е направил, и за това, което е. То предполага, че осъзнаваме Неговото величие и се покланяме пред Него с обожание.
Може би единственото нещо, което семейството на Сит е имало, е бил олтар. Авраам и Исаак призоваваха името на Г ОСПОДА при своите олтари (Битие 12:8, 13:4, 26:25), и ние вярваме, че Сит е правил същото. Със своите жертви те се приближаваха до Бог и ги принасяха на олтара, следвайки примера на Авел, чието приношение беше угодно на Него.
Олтарът беше центърът на поклонението, мястото, където човек срещаше Бог, за да Му се покланя. Това се потвърждава от историята на Израел. Олтарът за всеизгаряния близо до Божието светилище беше най-подходящото място за призоваване на името на Господа, защото там Той избра да направи Своето име да пребъдва сред Своя народ (Втор. 12:26-28).
Истинско християнско поклонение
В Новия завет призоваването на името на Господа не е ограничено до определено географско място. Всъщност е доста забележително, че дори в Битие 4 не се споменава такова място! И все пак ние имаме олтар сред нас, в духовен смисъл. Нашият олтар е самият Христос, в чието име се събираме и чрез когото принасяме жертва на хвала на Бог (Мат. 18:20; Евр. 13:10,15). Христос е центърът и основата на нашето поклонение. Ако имаме нещо да принесем на Бог – доброволни приношения, жертви на благодарност – то може да бъде приемливо за Бог само чрез Него.
Когато ние като християни призоваваме името на Господа, това трябва да бъде в съгласие с пълното Божие откровение в Неговия Син, нашия Господ Исус Христос. Ние не призоваваме Бог като Яхве, вечния АЗ СЪМ, както правеха децата на Израел. Ние Му се покланяме като Отец на нашия Господ Исус Христос, защото Отец търси такива, които Му се покланят (Йоан 4:23). Това е истинско християнско поклонение.
Ние също призоваваме Христос като наш Господ, както намираме в 1 Коринтяни: „...с всички, които на всяко място призовават името на Исус Христос, нашия Господ, както техен, така и наш“ (1:2). Призоваването Му като „Господ“ означава, че признаваме Неговата власт като наш Глава и сме водени от Неговия Дух, а не от правила и заповеди на хора. Във времена на упадък и разложение, това също означава, че „всеки, който назовава името на Христос“, се отдалечава от беззаконието (2 Тим. 2:19). Трябва да отхвърлим всички практики, които противоречат на правата на Господа. Ако искаме да бъдем съдове за почит, осветени и полезни за Учителя, е необходимо както външно, така и вътрешно отделяне от злото. Трябва да преследваме праведност, вяра, любов и мир заедно с онези, които „призовават Господа от чисто сърце“ (ст. 22).
Нека тези няколко, но значими думи в края на Битие 4 ни насърчат да призоваваме името на Господа с пълна простота и в дух и истина. Нека това бъде нашето свидетелство в свят, който не познава Бог и Му е обърнал гръб. Нека Го почитаме и прославяме, както лично, така и колективно, „пред целия Му народ“ (Пс. 116:14,18). Нека го правим заради всички блага, които ни е дарил, но най-вече заради всички превъзходства на Неговото име!
От Хуго Бутер (адаптирано)
Търсете част 2 от тази поредица следващия месец.
