В тези статии бихме искали да покажем на всички неженени, че има по-добър начин от този, който светът би научил, за намиране на брачен партньор. „Божият път“ е пътят на истинското благословение.
НАШАТА ОТГОВОРНОСТ
Говорихме за Божието ръководство към правилния партньор за нас, ако това е Неговата воля, но има и друг аспект, който трябва да се вземе предвид: нашата отговорност да действаме според Писанията и с мъдрост.
Молитвата за мъдрост и напътствие е също толкова съществена в тази област, колкото и във всеки друг аспект от живота ни. Много са тези, които са правили грешки: спомнете си Самсон и Далила; Исав и дъщерите на Хет; Соломон и многото му жени; Ахав и Езавел.
Писанието е ясно, че е напълно погрешно за християнин да се жени за невярващ:
Не се впрягайте неравностойно с невярващи (2 Коринтяни 6:14)
и разбира се, това трябва да се отнася и за ухажването. Може да си мислим, че можем да извлечем добро от погрешните си действия, но нека не се заблуждаваме; това е било причина за падението на много млади и по-възрастни християни. Ако всичко, което търсим, са физическите и естествени аспекти на брака, може да бъдем подведени да мислим, че нехристиянин може да осигури това. Помнете, че няма истинско щастие и радост без Христос да е центърът и Той не може да ни благослови, ако сме непокорни. (Това, разбира се, не изключва Неговата благодат и прошка към нас, но помнете, че бракът е за цял живот и една погрешна стъпка, направена тук, е направена за цял живот.)
- Има само една природа, която споделяме с невярващ, и това е старата паднала природа, която сме наследили от Адам. Новата природа, която оценява божествените истини, които притежаваме като „родени от Бога“, е непозната за невярващ. Християнинът трябва да живее с оглед на бъдещия свят. Невярващият няма надежда за бъдещето и живее изцяло за този живот и за себе си.
Ако Господ ще ни използва заедно като семейна единица, трябва да сме посветени на Него. Не е достатъчно да изберем партньор, който просто казва, че е християнин, защото: първо, може да се окаже обратното, и второ, ако са обърнати, но не са посветени на Господа, те винаги ще гледат назад към светските неща. Спомнете си жената на Лот. По същия начин, ако аз не съм посветен на Господа, не мога да се смятам за подходящ партньор за друг.
„Могат ли двама да ходят заедно, ако не са се съгласили?“ Амос 3:3. Как виждаме посвещението на някой друг на Господа? Ако сме ангажирани в Господното дело, в какъвто и да е капацитет, който нашите способности позволяват, ще срещнем други, които са единомислещи, и това посвещение да служим на Господа ще се влее в нашия брак. Нека не се заблуждаваме, мислейки, че привличането към някого е достатъчно и да приемаме, че други трудности ще бъдат преодолени след като се оженим.
Служенето на Господа с вашия съпруг трябва да означава да имате същото упражнение по отношение на мястото, където да се наслаждавате на привилегиите на християнското общение, и да сте посветени на събирането на Господния народ, както е показано в Писанията. Тогава заедно можете да служите на Господа и да отглеждате деца със същото убеждение и да не сте разделени, така че единият да ходи в един „тип църква“, а другият в друг, с конфликтните лоялности, които това носи, когато се появят деца.
Трябва да си зададем въпроса – готови ли сме да вземем решение за кого да се оженим и да започнем да поемаме отговорността за нова семейна единица, преди да се изправим пред Господното искане да бъдем кръстени и да си спомним за Него при преломяването на хляба и пиенето на чашата? Господ има първото право на нашата любов, послушание и преданост. Не можем да кажем, че сме духовно зрели, освен ако не сме отговорили на Неговото искане. Лука 22:19,
„Това правете за Мой спомен“! Физическото привличане е част от връзката, която имаме с партньора си, но то не трябва да има предимство пред духовните и умствени аспекти на нашата връзка. Светът около нас прави почти всичко от физическото и ние трябва да се пазим това да не играе твърде голяма роля в избора ни на партньор. Светът е воден от Сатана, който е против идеята за брак, както е установен от Бога. Ако си позволим да бъдем изложени на медийните възприятия за взаимоотношения, те могат несъзнателно да влязат в умовете ни и да повлияят на действията ни. Нека се пазим от песни, филми, книги, пиеси и т.н., които забавляват нисък морал или преувеличават физическия и емоционален аспект при избора на партньор.
Както казах в началото, молете се. Искрената молитва е жизненоважна, трябва да бъдем водени от Господа в тези неща – но дори и тук има опасност. Колко често някой, тръгнал по глупав път, бързо се е оправдавал, казвайки: „но аз много съм се молил за това“. Трябва да осъзнаем, че плътта е слаба и е толкова лесно да убедим себе си, че Господ одобрява действията ни, защото ние така искаме, когато вече сме се посветили на собствената си воля. Търпението е предпазна мярка, докато се молим. Чакайте търпеливо Него.
Защото всички търсят своето, а не това, което е на Исус Христос (Филипяни 2:21)
Имаме ли амбиции за семеен живот, основан на светските цели на материализма? Търсим ли брак, в който да се установим в комфортно съществуване? Ако сме истински посветени на Господа, ще бъдем готови да Му служим заедно при всякакви обстоятелства, в които Той ни постави, независимо дали са скромни или възвишени, богати или бедни.
Научих се да бъда доволен във всяко състояние, в което се намирам (Филипяни 4:11)
Добре ще направим, ако се вслушаме в съветите на благочестиви и опитни вярващи и родители. Трябва да помним, че те имат отговорност да ни помагат при трудни решения.
Помнете вашите наставници, които са ви говорили Божието слово; наблюдавайте края на техния живот и подражавайте на вярата им (Евреи 13:7)
ГОДЕЖ
Писанието не казва много за годежа, но на няколко места се споменава за сгодяване или обручение. Това е показано в случая с Мария и Йосиф и е споменато в Песен на песните. Годежът е време, когато мъж и жена се подготвят за брак, на който са се посветили.
Както вече видяхме, Писанието ясно говори за връзката между един мъж и една жена. Затова годежът трябва да се разглежда като сериозна стъпка на твърд ангажимент за брак (след като е получено ясно ръководство от Господа в решението), а не като пробен период. Бързам да кажа, че ако се осъзнае грешка преди брака, би било много по-добре да се признае и да се прекрати връзката, отколкото да се продължи по път, който не е Божията воля.
Годежът е време да се подготвите за нов живот и да се погрижите за многото практически въпроси, които трябва да бъдат уредени: сватба за подготовка; нов дом за намиране; и завършване на обучение, например.
Преди всичко обаче, периодът на годеж трябва да се използва за духовно, умствено и физическо сближаване (със самоконтрол).
Продължителността на годежа ще варира в зависимост от различните обстоятелства. Ако има ясно познание за Господната воля и няма причина за забавяне, може да бъде разочароващо да се чака твърде дълго, преди да може да се наслади на пълното удоволствие от съвместния живот и работа; особено ако двойката е в един и същи град и се вижда често. Това, разбира се, е само моето лично мнение.
Годежът трябва да се използва за опознаване чрез разговори по различни въпроси, съвместна молитва и четене на Божието слово. Навиците, формирани на този етап, ще осигурят основа за брачния живот. Обсъждайки всички многобройни практически аспекти на живота ни в отношение на зависимост от нашия Господ и посвещение на Него, Той ще ръководи мислите ни заедно и ще постави целта ни да Му служим. Естествено е да искаме да прекарваме колкото се може повече време в компанията си, но нека се уверим, че отделяме време за нашата отговорност да служим на Господа заедно в нашето местно събрание или където и да ни води Той. Всичко това са основи за духовен брак. Ако използваме това време добре, то ще бъде нещо, което да си спомняме с удоволствие.
Ще има и възможност да се опознаете физически. Това отново е област, която изисква молитвено обмисляне. Нормално е да има проява на привързаност между двама, които са се посветили един на друг; все пак е необходим самоконтрол и въздържание. Както във всички други области, които обсъдихме, трябва да се стремим да почитаме Господа и така да живеем за Неговата слава. Нека бъдем мъдри в тези въпроси и да търсим ръководство да действаме по начин, който не смущава другите или не дава лошо свидетелство. Трябва да оставим за брака свободата да се наслаждаваме на всички привилегии на физическата близост и съюз; забранено ни е да имаме извън брака и не трябва да позволяваме на физическите си емоции да ни контролират. Такива действия като престой без придружител в една и съща къща трябва да се избягват, тъй като те могат да доведат до изкушение и подозрение.
Въздържайте се от всякакъв вид зло. (1 Солунци 5:22)"
