Да предположим, че знаеш, че жена ми е критично болна в болницата и ме питаш: „Мислиш ли, че ще се оправи?“ Когато отговоря: „Надявам се“, думата ми „надежда“ носи със себе си мисли за желание, съмнения и загриженост за нейното състояние. Искам жена ми да се оправи, но надеждата ми е в най-добрия случай половин надежда!
Повече от пожелателно мислене
„Надежда“ в нашия английски език е много слаба дума в сравнение с идеите зад гръцката дума от Новия завет за „надежда“. Има поне осем различни значения за „надежда“ на английски, вариращи от „чувство на желание за нещо и увереност във възможността за изпълнение“ до просто „нещо, ситуация или събитие, което е желано“ и доста неясното „нещо, което се желае“ (Речник на Колинс по английски език). Но според Вайнс Тълковен речник на думите от Стария и Новия завет гръцката дума „надежда“, елпис, означава „благоприятно и уверено очакване“ по отношение на „невидимото и бъдещето“.
Ако ме попитате дали Исус ще дойде отново, за да оправи този свят и неговите хора, аз бих отговорил с надежда, която е абсолютно сигурна. Знам, че Той определено ще дойде един ден, въпреки че не знам точно кога ще бъде този ден. Няма съмнение, няма опасност това да не се случи. Желанието ми този ден да дойде ясно влияе на това, в което вярвам сега и как живея днес и всеки ден.
Християнската надежда идва от четенето и прилагането на Писанието. „Защото всичко, което е било писано отнапред, е било писано за наше поучение, така че чрез търпението и утехата от Писанията да имаме надежда“ (Римляни 15:4 NIV).
Вярвайки въпреки трудностите
Пишейки за невероятното доверие на Авраам в Бога за обещано бъдещо наследство от хора от много народи, Павел пише: „против всяка надежда, Авраам повярва“ (Римляни 4:18). Изглеждаше, че Авраам е в безнадеждна ситуация. Но това, за което Авраам се довери на Бога, се случва сега, точно както Бог обеща. Християните са многорасовото, многоезичното, многонационалното Божие семейство в днешния свят, което се изгражда към голямо множество в небето, покланящо се на Всемогъщия Бог, казвайки: „На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде хвала, и почит, и слава, и сила, за вечни векове“ (Откровение 5:13).
Божията слава възстановена
След като пише за нашето оправдание от греха пред свят Бог и се възхищава на Божията благодат към нас, Павел пише: „И се радваме в надеждата за Божията слава“ (Римляни 5:2). Простени от всички грехове и способни да стоим пред Светия, Всемогъщ Бог, нашата християнска надежда е значително по-добра от всяко светско предложение.
В Римляни 3:23 четем, че поради греха всеки, който някога е живял, не е достигнал Божията слава. Но в Римляни 5:2 надеждата за Божията слава е върната на всеки човек, който има мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос. Нашето единство с Бога и нашето битие по образ Божий бяха унищожени от нашия грях. Но нашият Спасител, Господ Исус Христос, умря за нашия грях, за да ни върне при Бога, примирявайки непокорните деца с небесния Отец.
Понякога в служението си съм питал: „Защо правя това, което правя?“ Християнското служение може да бъде изтощително и дори деморализиращо. Погледнах другите и продължих с въпроса: „Защо, Господи, си ме водил по начин, който прави изкарването на прехраната и планирането на пенсионирането толкова трудно за жена ми и за мен? Нежният, но твърд отговор от Господа е: „Ти Ми се довери повече от 42 години служение. Сега продължи да Ми се доверяваш и в по-късните си години. Никога не съм те разочаровал и никога няма да го направя.“ Има дълбока, всеобхватна радост у хората, които знаят, че техният славен Бог им е осигурил велико бъдеще. Божиите обещания са достатъчни.
Плод на изграждането на християнски характер
Когато преминаваме през предизвикателни времена като християни, когато нещата са против нас, а не за нас, когато желаем резултатът да е различен, помнете това: „И не само това, но и се радваме в скърбите си, защото знаем, че скръбта произвежда търпение; търпението – характер; а характерът – надежда. А надеждата не разочарова, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, Който ни е даден“ (Римляни 5:3-5).
Винаги съм научавал повече в християнския си живот през трудни времена, отколкото през лесни дни. Живот без предизвикателства не е живот, който Бог може да използва. Откакто ми казаха, че ракът, който имах, ще ме убие след два месеца, се фокусирах повече върху въпросите на живота и смъртта от всякога. Присъствайки на погребенията на някои от моите приятели с ларингектомия (хирургично отстраняване на гласовата кутия), видях рязката разлика между умирането в греха си и умирането със Спасителя. Тези, които умират в греха си, умират без абсолютно никаква надежда за бъдещето. Те са изправени пред ада. Тези, които умират със Спасителя, умират с всяка надежда в правилния човек, Господ Исус Христос, и следователно на правилното място, небето. Житейските предизвикателства отблъскват някои хора от Бога, докато подобни предизвикателства помагат на други да позволят на Бога да оформи, укрепи и използва живота им за Негова слава.
Отвъд този настоящ живот
Пет пъти думата „надежда“ се появява в Римляни 8:18-25 и всеки път означава вяра с абсолютна сигурност. Един ден творението ще бъде свободно от разлагащата се тенденция, която има сега. Планетата ще бъде „въведена в славната свобода на Божиите деца“ (ст. 20-21). Тази надежда, дадена при нашето обръщане към Христос, ни поддържа през всичките ни настоящи проблеми. Въпреки че не можем да видим доказателства, каквито може да изиска съдът, ние все още имаме тази надежда и увереност, че нашият Господ Исус ще бъде верен на Своето слово (ст. 24-25). Вярваме с абсолютна сигурност, че Този, Който е дал обещанието, ще направи точно това, което е казал. „Отивам да ви приготвя място, ще се върна и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие с Мен, където съм Аз“ (Йоан 14:3).
Засяга повече от просто хора
Християните чакат „нетърпеливо“ и „търпеливо“ (Римляни 8:23,25) Божието обещание да се изпълни. Докато нашето пълно спасение ще бъде, когато Исус се върне и ни отведе у дома в небето, нашето настоящо спасение ни дава тази конкретна надежда. Може да загубим всичко на тази земя, но не можем да загубим нищо, което е наше в бъдещия небесен дом. Трябва да изследвам живота си, за да видя дали очаквам и силно желая завръщането на моя Господ. Можем да се запитаме: „Гледам ли с очакване към небето или очите ми са залепени за нещата от този свят?“
Преди малко повече от седем години загубих гласовата си кутия от рак. Бог си взе обратно гласовата кутия, която ми беше дал назаем за 57 години. Много се разочаровам някои дни, когато не мога да говоря. Изпадам в дълбока депресия, когато си мисля какво бих могъл да правя в Африка сега, ако все още имах гласа си. Въпреки това, отговорът на моето разочарование и депресия е ясен. Надявам се с тихо, уверено убеждение да бъда в онази небесна тълпа, която вика с висок глас (да, дори ларингектомиран като мен ще има нов глас тогава): „Спасението принадлежи на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнето“ (Откровение 7:10). Ако можех да напиша тези думи силно, щях! Тогава ще мога да викам силно! Моите приятели и семейство понякога казват, че изглеждам мрачен, очаквайки живота си отвъд смъртта, но аз не съм съгласен с тях. За мен, както за Павел, това ще бъде много, много по-добре от всичко, което имам сега (Филипяни 1:20-23). Може би трябва да благодаря на Бога за моето увреждане повече, отколкото го правя, тъй като то е насочило фокуса ми към небето.
Изненадваща радост в несгоди
Павел призовава Христовите последователи да „бъдат радостни в надеждата, търпеливи в скръбта и верни в молитвата“ (Римляни 12:12). Можем непрекъснато да предаваме обстоятелствата си на Бога, доверявайки Му се да укрепи нашето търпение. Той избира да ни изпраща трудни изпитания, за да може нашето търпение да бъде все повече пречиствано и укрепвано.
Гръцката дума за „търпение“ е хупомоне, което означава „живеене под“. Християнското търпение често расте само чрез постоянство в изпитанията. Яков написа тези думи на насърчение: „Считайте го за чиста радост, братя мои, когато се сблъсквате с изпитания от всякакъв вид, защото знаете, че изпитването на вашата вяра развива постоянство. Постоянството трябва да завърши своята работа, за да бъдете зрели и пълни, без да ви липсва нищо“ и „Блажен е човекът, който постоянства под изпитание, защото когато е издържал изпитанието, ще получи венеца на живота, който Бог е обещал на онези, които Го обичат“ (Яков 1:2-4,12).
То е в самия Бог
Забележително е, че Павел завършва своето послание до Римляни с думите: „А Богът на надеждата да ви изпълни с всякаква радост и мир във вярата, така че да преливате от надежда чрез силата на Светия Дух“ (Римляни 15:13). „Богът на надеждата“ – каква великолепна фраза! Тя е точно обратното на онези трагични и опустошителни думи, които понякога чуваме: „Няма надежда.“ Първата фраза е освобождаваща! Благодаря на Бога за определената надежда, която ми е дал.
Прелива към другите
След като ни каза: „чрез търпението и утехата от Писанията да имаме надежда“ (Римляни 15:4), Павел казва, че вярващите могат „да преливат от надежда“, докато се доверяват на Него. Колкото повече полагаме доверието си в Бога, толкова повече Той укрепва нашата надежда за бъдещето – особено нашето вечно бъдеще. Богът на надеждата ни изпълва с радост и мир във всякакви преживявания, през които преминаваме (ст. 13). Ние сме толкова пълни с надежда, че капки радост и мир се разпръскват от нас върху другите, които срещаме в ежедневието си. Може дори да успеем да ги запознаем с нашия Бог на надеждата, когато това се случи.
Гаранция
Християнската надежда е очакването и абсолютната увереност, че това, което Господ е направил, гарантира нашето участие в Божиите бъдещи планове. Силата на това укрепва живота ни срещу изкушенията да се отчайваме или да се предаваме на непреодолими събития. Бог никога няма да ни разочарова.
Всичко, от което се нуждаем, за да изпитаме тази надежда, се намира в по-доброто познаване на нашия Господ Исус. Нека всеки от нас бъде посветен на Бога на надеждата. Докато Му се доверяваме, Той ще ни помогне да преливаме нашата християнска радост, мир и надежда в ежедневието, засягайки всички около нас. Тогава заедно можем да очакваме едно наистина велико бъдеще!
Предложено проучване
Ограничих това изследване до посланието на Павел до Римляни. С помощта на библейски конкорданс е полезно да потърсите „надежда“ в останалата част от Библията.
В Стария завет, Йов, Псалми и Притчи имат множество срещания. Само в Псалмите има 31, като тази прекрасна молитва: „Нека Твоята неизменна любов почива върху нас, Господи, дори когато полагаме надеждата си в Теб“ (Псалм 33:22). Ако няма наличен конкорданс, започнете своето изследване, като разгледате Псалми 25, 33, 42 и 119.
Интересно е, че единственото позоваване, съдържащо думата „надежда“ в четирите Евангелия, в зависимост от вашия превод, е цитат от Исая 42, намерен в Матей 12:21.
По-късно в Новия завет, Деяния съдържа няколко препратки към „надежда“, докато Павел дава своето свидетелство (Деяния 23:6, 24:15, 26:6-7, 28:20). „Надеждата“, която видяхме написана в Римляни, също беше видна в речите на Павел. Колосяни 1 има три препратки, докато Тимотей заедно с Тит имат девет (NIV), включително прекрасната, колективна фраза „Христос Исус нашата надежда“ (1 Тимотей 1:1). Писателят на Евреи ни дава още седем препратки, а Петър дава пет.
Ще дадем последната дума на Йоан. Той пише за Божията любов в това да ни направи Свои деца и в обещанието, че в крайна сметка ще станем като Исус, когато Той дойде втори път. Първо Йоан 3:3 казва: „Всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както и Той е чист.“ Със сигурност не може да има по-ясно изявление за стойността на тази надежда за всеки истински християнски ученик. Надеждата винаги гледа напред; тя никога не гледа назад. За християнина, „пълните с надежда“ животи са святи животи. Искам моят живот да бъде такъв. А вие? Колкото повече се очистваме, толкова повече „свята надежда“ ще имаме в живота си.
