Всеки християнин трябва да има репутацията на човек с почтеност, но самата тема рядко се преподава. Редовно намираме в новините ужасните последици от провала на почтеността на уважавани хора. В Стария завет „почтеност“ идва от еврейската дума тумох . Английската дума означава „отказ да се лъже, краде или мами по какъвто и да е начин. Думата предполага надеждност... до степен, че човек е неспособен да бъде неверен на доверие, отговорност или обещание.“
Почтеността може да бъде запазена дори при екстремни условия
Класическият пример за благочестив човек, който „остана твърд в своята почтеност“, е Йов. Всичко, което Йов трябваше да направи, за да избяга от ужасното страдание, с което Сатана го поразяваше, беше да „прокълне Бога“ (Йов 1:1-12, 2:3-10 JND). Обаче Йов не го направи.
Сатана изпита нашия Господ Исус с три много силни изкушения, но нашият Господ запази Своята почтеност (Матей 4:1-10).
Благочестивите могат да се провалят в своята почтеност
Авраам и Давид са два примера за благочестиви хора, които не успяха да запазят своята почтеност. Провалите на Авраам се виждат в Битие 12:11-20 и 20:2-6, където той измами царе, които бяха негови домакини, като им каза част от истината за жена си – казвайки само, че Сара е негова сестра. Тя беше дъщеря на баща му, но не и дъщеря на майка му. Той рационализира измамата с това, че се страхуваше, че някой ще го убие, за да отнеме Сара. Страхът е голяма причина за провал!
Давид се провали поне два пъти. В 1 Царе 21:13 виждаме как той бяга при Ахис, и когато самоличността му като израилтянин беше разкрита, Давид „се престори на луд“. По-късно, в 1 Царе 27:2 виждаме как той бяга при Ахис, сина на Маот, цар на Гет (вероятно различен Ахис), за да му служи като нападател. Той вършеше тази работа доста добре срещу не-израилтяни. Обаче, за да запази благоволението на Ахис, Давид излъга, казвайки, че напада „срещу южната част на Юда“ (ст.10). Очевидно Давид получи прошка от Бога за тези провали, защото успя да се моли: „Нека почтеността и правотата ме запазят“ (Псалм 25:21), „Съди ме, о Йехова, защото аз ходих в моята почтеност“ (26:1) и „А що се отнася до мен, аз ще ходя в моята почтеност“ (ст.11). Дори и да се провалим, нашата почтеност винаги може да бъде възстановена чрез самооценка и изповед. Йоан написа: „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете [ни] и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9).
Какво кара добрите хора да се провалят в своята почтеност?
Поддържането на почтеността може да бъде много трудно – всичко в нас може да ни подтикне да правим неща, които знаем, че не трябва да правим! Например, ние се страхуваме от физическо страдание и смърт. Такива бяха страховете, които доведоха Авраам и Давид до техните измамни действия. Също така, истината не е непременно първото ни склонност,2 и хората повече се грижат за защитата на своята репутация и дневния ред на своите агенции.3 Защо? Те са възнаградени за това, че са лоялни към своята агенция или организация, а не за това, че казват истината.4
Сидхата Рой4 каза, че по време на водната криза в американския град Флинт, Мичиган през 2014 г., лицето, отговорно за екологичните проблеми в тази област, не направи нищо, докато друга правителствена агенция изричаше лъжа след лъжа, че водата в града е безопасна за пиене и отговаря на всички държавни и федерални стандарти.5 Рой отбеляза, че „когато се опитваш да спазваш разпоредбите, е лесно да забравиш“, че хиляди деца са били отровени.6 Хората, които поставят професионалния си живот на карта с истината, биват „уволнени“! 2
Човек никога не знае кога неговият или нейният провал да запази почтеността си може да причини бедствие. Например, катастрофалното потъване на „непотопяемия“ луксозен лайнер „Титаник“ е било следствие от точно такъв провал. Течът, който е довел до потъването му, не е бил гигантска дупка, а прорез, който е резултат от откъсването на малка секция, заварена с дефектни нитове. По време на строителството на кораба, анализатор е решил да пропусне повтарящата се работа и вместо това да докладва по-ранни резултати. Без да знае, нивата на манган в тази критична партида нитове са били грешни, което е довело до тяхната неизправност и е причинило бедствие!
Какво е лекарството?
Лекарството не е толкова просто, колкото просто да се предават библейски принципи и да се очаква почтеност. Дилемите на реалния свят не са толкова лесни. Хората също трябва да бъдат научени, че за да запазят почтеността си в реалния свят, ще трябва да бъдат готови да се изложат на опасност, за да направят правилното нещо.3 Натискът да се правят грешни неща е мощен!
Ние, които сме ангажирани в затворническото служение, твърде често наблюдаваме затворници, които могат лесно да цитират библейски принципи и свързани стихове, но не успяват да запазят почтеността си, когато бъдат освободени. Не сме ли всички ние донякъде такива?
Нашите библейски изучавания и уроци в неделното училище наблягат на знанието и вярата, докато нашият Господ набляга на правенето! Не само тези, които знаят думите на нашия Господ и които вярват в тях, изграждат живота си върху здрава основа, но тези, които ги изпълняват, запазват своята почтеност! GT
КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ
- Merriam-Webster’s Collegiate Dictionary, Deluxe Edition, Merriam-Webster 1998, стр.877 (Виж стр.958).
- Едуардс, Марк; Am. Sci., май-юни 2016; стр.136.
- Пак там. стр.135.
- Сидхарта Рой; Am. Sci., май-юни стр.137
- Пак там. стр.137.
- Пак там. стр.138.
Почтеност „Който ходи в почтеност, ходи сигурно; но който извращава пътищата си, ще бъде познат.“ —Притчи 10:9 JND „По-добре е бедният, който ходи в почтеността си, отколкото онзи, който е извратен, двоен в пътищата си, макар и да е богат.“ —Притчи 28:6 „Почтеността на праведните ги води; но кривината на неверните ги унищожава.“ —Притчи 11:3 „Но що се отнася до мен, Ти ме поддържаш в моята почтеност и ме поставяш пред лицето Си завинаги.“ —Псалм 41:12 „Той съхранява здрава мъдрост за праведните; Той е щит за тези, които ходят в почтеност.“ —Притчи 2:7 „Праведният ходи в почтеността си: блажени са децата му след него!“ —Притчи 20:7
