Тома им каза: „Ако не видя белезите от гвоздеите на ръцете Му и не сложа пръстите си там, където бяха гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.“ Йоан 20:25 NIV
Когато мъжете дойдоха при Исус, те казаха: „Йоан Кръстител ни изпрати при Теб да попитаме: „Ти ли си Този, Който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?“ Лука 7:20
Тогава Петър слезе от лодката, тръгна по водата и дойде към Исус. Но когато видя вятъра, той се уплаши и, започвайки да потъва, извика: „Господи, спаси ме!“ Матей 14:29-30
Как се справяте със съмненията си относно християнската вяра? Казвате, че нямате никакви? Никога? Е, чудесно е, ако можете да кажете това, но повечето от нас, растящите християни, трябва да признаят, че от време на време ни тормозят няколко съмнения. Всъщност, някои християни са толкова обременени със съмнения, че почти никога не получават шанс да се радват на спасението си. Има ли решение на проблема със съмненията в християнския живот? Да! Библията е достатъчна за всичко, което трябва да знаем, за да живеем благочестив живот (2 Тимотей 3:16-17). Библията дава отговорите за справяне със съмненията.
По принцип, библейското решение на съмненията е повече вяра. Ефесяни 6:16 казва, че с „щита на вярата… можете да угасите всички огнени стрели на злия.“ Съмненията са една от тези огнени стрели. Те са част от стратегията на Сатана да държи християнина в неравновесие, уплашен и обезкуражен. Увеличената вяра е ключът към справянето със съмненията – тя е защитен щит, който не позволява на съмненията да ни достигнат. Повече вяра не означава да се самонавиваме, или да се сбогуваме с разума си, или някакъв друг вид субективна умствена гимнастика. Не, това означава да гледаме повече към Исус, да Му се доверяваме повече и да разчитаме повече на Него. Малко дете на първото си пътуване до големия град с баща си може да бъде бомбардирано със съмнения и страхове. Те не се разсейват от някакъв вид субективно мислене, а като постави малката си ръка в здравата хватка на голямата ръка на баща си.
Цитираните по-горе писания са откъси от три разказа в Евангелията, където Господ Исус се справя със съмненията на Своите последователи. Бог е включил тези разкази – относно Тома, Йоан Кръстител и Петър – в Своето Слово, за да можем да научим какво да правим със съмненията. Във всеки случай ни е даден принцип за справяне със съмненията. Когато тези принципи се прилагат, вярата ще се увеличи, а съмненията ще намалеят.
Съмняващият се Тома
(Йоан 20:19-29)
Тома е пример за християнин, който има съмнения, защото няма достатъчно осезаеми доказателства за Бога. „Ако не видя и не докосна“ (20:25) е неразумно отношение за християнин и не носи благословението на Господа (20:29). Тома не беше с другите ученици, когато Исус дойде (20:24). Не знаем дали това се дължи на страх, липса на интерес или заетост, но тук има урок за нас. Ако не се събираме с други християни за общение, изучаване и молитва, няма да мине много време, преди съмненията да ни сполетят. Ние не сме имунизирани от съмнения относно основите на вярата. Тома се съмняваше във възкресението на Исус. Неговите съмнения бяха разсеяни, но не преди да се върне там, където му беше мястото – с другите християни.
Принципът за увеличаване на вярата и намаляване на съмненията в този разказ е, че трябва да останем в общение с нашите братя и сестри в Христос. Една от великите истини на Новия Завет е въплътена в думите на нашия Господ:
„Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз сред тях“ (Матей 18:20).
Няма нищо, което да разсее съмненията ни по-бързо от присъствието на Господа. Въпреки че Тома имаше уникалната привилегия физически да види възкръсналия Христос „с тях“ (20:26), Господ ни уверява, че това е ненужно (20:29). Исус продължава да обитава сред Своя народ чрез Своя Дух днес (Ефесяни 2:22). Нищо чудно, че ни е казано да не „изоставяме събирането си“ (Евреи 10:25). Християнският „отшелник“ е по-склонен към съмнения, отколкото християнинът, който се наслаждава на Господното присъствие сред Своя народ.
Йоан Кръстител
(Лука 7:18-23)
В Йоан Кръстител имаме пример за християнин, който има съмнения, защото не може съвсем да разбере какво прави Бог. Йоан беше в затвора (Матей 11:2) и не можеше да разбере защо Исус – Месията, чието идване той беше обявил – не действаше малко по-бързо, за да оправи нещата. Защо злият Ирод все още беше на трона и безбожният Рим все още контролираше земята на Израел? Защо Йоан седеше в затвора, където не можеше да бъде ефективен? Нищо чудно, че изпрати този въпрос на Исус:
„Ти ли си Този, Който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?“ (Лука 7:18).
Йоан не отричаше Господа, нито се отказваше от вярата. Той поставяше под въпрос това, което не можеше да разбере. Думата „съмнение“ не означава непременно отричане; тя може да означава и задаване на въпроси. Но интелектуалните въпроси трябва да се подхождат по такъв начин, че да не ни накарат да се спънем в отношенията си с Господа (7:23).
Библейският подход към трудните въпроси е да ги отнесем на Господа. Да спекулираме без молитва означава да поставяме под въпрос Бога, вместо да Го питаме, и това е грешен подход. Молитвата не е извинение; тя е признание за нашата зависимост от Този, Който има всички отговори. Йоан Кръстител имаше труден въпрос, затова го изпрати директно на Господа и чакаше. Господ отговори на Йоан, като го насочи към Писанията. Йоан Кръстител познаваше добре старозаветните пророчества. Всичко, което Исус направи, беше да покаже на Йоан, че пророчествата на Исая относно идващия Месия се изпълняват (Исая 35:5-6). Йоан не беше освободен от затвора; той беше обезглавен там. Но Божието Слово беше достатъчно, за да отговори на съмненията му. Господ често използва Своето Слово, за да отговори на нашите интелектуални съмнения. Ето още един принцип за справяне със съмненията – изложете ги пред Господа в молитва и чакайте Неговия отговор от Неговото Слово.
Петър
(Матей 14:22-33)
В случая с Петър, който ходи по вода, имаме пример за християнин, който има съмнения, защото ситуацията изглежда невъзможна, дори за Бога. В целия този разказ имаме картина на пътя на вярата, към който нашият Господ ни призовава (14:29) през развълнуваното и противно „море на живота“. Петър започна да потъва, защото откъсна очи от Господа, за да погледне бурята. В този момент вярата му отслабна и той започна да се съмнява (14:30). Гледането на противните ветрове и вълни на този живот винаги ще донесе обезсърчение и страх. Защитният щит на вярата се спуска и съмненията относно способността на Господа се насочват. Единственото лекарство за тези съмнения е да върнем очите си към Господа в пълна зависимост, както Петър беше принуден да направи (14:30).
Принципът за справяне със съмненията, който произтича от този разказ, не е просто „Дръжте очите си върху Господа“, а „Бъдете на място, където трябва да държите очите си върху Господа.“ Другите ученици бяха в безопасност в лодката и не бяха в състояние да изпитат премахването на съмненията по същия начин, както Петър. Въпреки че Петър преживя „потъване“, той също преживя „ходене по вода“. Само когато „рискуваме“ да ходим с вяра, а не с виждане, съмненията относно способността на Господа да се справи с „невъзможните“ ситуации се премахват. Били ли сте някога в ситуация, в която е трябвало да извикате: „Господи, спаси ме!“ (14:30)? Да видите и изпитате силата на Господа в тези ситуации означава да премахнете съмненията. Може би Господ иска да служите по някакъв специален начин. Спирате ли се, защото се държите за безопасността на „лодка“? Протегнатата ръка на живия Господ е готова да ви хване и да увеличи вярата ви (14:31).
Тези примери ни показват, че съмненията не са необичайни за последователите на Господа. Така че нека не се изненадваме, ако от време на време се окажем да действаме като Тома, Йоан Кръстител и Петър. Господ не хвали тази позиция. Всъщност, във всеки случай има леко порицание, насочено към съмняващия се (Матей 14:31; Лука 7:23; Йоан 20:29). Господ не иска да се лутаме в съмнения, но Той очаква от нас да се справим с тях според принципите, които Той е включил в Своето Слово.
