Апостол Йоан е бил личен очевидец на факта, че един войник се приближил до мъртвия Христос, висящ на кръста, и пробол реброто Му с копие, и „веднага изтече кръв и вода“ (Йоан 19:34-35). В 1 Йоан 5:6 Йоан допълва предишния си исторически запис с истината за това какво означава това събитие духовно. Той казва: „Това е Онзи, Който дойде чрез вода и кръв, Исус Христос; не само чрез вода, но чрез вода и кръв.“ След това в стих 8 той говори за Светия Дух, водата и кръвта като тримата свидетели на Божия Син.
Така виждаме, че както кръвта, така и водата са свързани със смъртта на Христос и, макар и свързани, те са достатъчно различни, за да бъдат използвани поотделно като свидетели. Затова трябва да ги разграничаваме в мислите си.
Очистване чрез кръв и вода
Очистването е свързано както с кръвта, така и с водата в Писанието: „Кръвта на Исус Христос… ни очиства от всеки грях“ (1 Йоан 1:7) и „за да я освети и очисти (истинската Църква) с водно умиване чрез Словото“ (Ефесяни 5:26).
Тези две „очиствания“ се свързват с двата големи ефекта на греха – неговата вина и неговата оскверняваща сила. Кръвта ни представя смъртта на Христос като изкупление за нашите грехове, което отменя вината ни и ни носи прошка. По този начин ние сме очистени съдебно (законно). Водата говори за същата смърт, но за нейния аспект, чрез който нашето греховно състояние е било осъдено и прекратено, за да ни избави от старите условия и асоциации за живот, в които някога сме живели. Така ние сме морално очистени и силата на греха над нас е сломена. Авторът на химни Топлайди правилно го е изразил така:
Нека водата и кръвта От Твоята прободена страна, която изтече, Бъдат двойното лекарство за греха, Очисти ме от неговата вина и сила.
Ефективността на Христовата кръв
Евреи 9 и 10 ни показват ефективността, добродетелта и силата на Христовата кръв, която:
- Очиства съвестта на грешника от мъртви дела, за да служи на живия Бог (Евреи 9:14).
- Премахна прегрешенията на старозаветния светец, които се бяха натрупвали под закона (Евреи 9:15).
- Ратифицира нов завет (договор или завещание) на благодат (Евреи 9:15-18).
- Премахна греховете на вярващия и положи основата за пълното премахване на греха (Евреи 9:22,26).
- Така премахна греховете на вярващия за вяра, че веднъж очистена, съвестта на вярващия е завинаги изчистена по отношение на съдебния въпрос за неговите грехове (Евреи 10:2).
- Така дава на вярващия смелост да влезе в Божието присъствие (Евреи 10:19).
- Завинаги освети (отдели) вярващия за Бога (Евреи 10:10, 29).
Голямата тема на Евреи 9-10 е достъпът на вярващия до Бога в резултат на Христовата кръв. Вярващият е съдебно оправдан да се приближи до Бога чрез еднократното приношение на Христос и то никога не трябва да се повтаря. Следователно, мисълта за „едно“ или „веднъж“ се повтаря седем пъти в тези глави, за да не пропуснем пълната достатъчност и голямата слава, свързани с веднъж пролятата скъпоценна кръв на Христос.
Въпреки че съдебното (правно) очистване чрез кръв е голямата тема в тези глави, моралното очистване не е забравено. Ние се приближаваме до Бога както с „нашите сърца, поръсени от зла съвест, така и с телата ни, измити с чиста вода“ (Евреи 10:22) – очевидно алюзия за посвещаването на Аарон и синовете му в свещеническия сан (Изход 29). Те бяха измити с вода (стих 4) и също поръсени с кръв (стих 20), всичко това изобразява смъртта на Христос. Така Христовата кръв ни очиства съдебно и ни дава съвършено положение пред Бога, докато водата ни очиства морално, като ни откъсва от стария живот, в който някога сме живели, и ни въвежда в новия живот.
Нуждата от постоянно морално очистване
Моралното очистване с вода трябва да се поддържа. Аарон и синовете му бяха измити с вода от главата до петите при посвещаването си и това измиване не трябваше да се повтаря. Въпреки това, беше осигурен умивалник (Изход 30:17-21), където свещениците бяха инструктирани да мият ръцете и краката си. „Когато влизат в скинията на събранието, да се мият с вода, за да не умрат.“
Точно преди да установи Своята вечеря, Господ Исус се препаса, наля вода в леген и започна да мие краката на Своите ученици (Йоан 13). Нежеланието на Петър да позволи на Исус да го направи беше използвано от Господа, за да изведе истината, че такова измиване е необходимо, ако трябва да се наслаждава на общение с Господа в Неговото небесно положение. Той каза на Петър: „Ако не те измия, нямаш дял с Мене“ (стих 8). Бързата промяна на Петър от нежелание към прекомерен ентусиазъм накара Господа да каже: „Който е изкъпан, трябва само да си измие краката, но е напълно чист“ (стих 10, R.V.).
Този стих ясно разграничава нашето двойно очистване чрез вода. Всички ние, вярващите, сме били изкъпани (измити изцяло) веднъж завинаги чрез смъртта на Христос: тя ни е очистила от стария живот. Въпреки това, ние се нуждаем и от ежедневното прилагане на тази смърт към нашите души. Не можем да се наслаждаваме на „дял с Христос“ без нея.
Значението на водата и кръвта
Така идването на Исус Христос, Божият Син, се характеризираше както с вода, така и с кръв. Както видяхме в 1 Йоан 5:6, Светият Дух специално пази тази точка, като казва „не само чрез вода, но чрез вода и кръв.“ Защо? Може би една от причините е склонността да се забравя кръвта – да се каже, че Христос е дошъл просто да очисти човека морално, като му е поставил високи идеали и след това е живял според тези идеали като стимул за другите да живеят добър живот. Такива хора казват, че Той по този начин прави „единение“ – събрал е човека и Бога заедно като едно на базата на добър живот. За да противодейства на това фалшиво учение, Светият Дух подчертава както моралното очистване, така и изкуплението (плащането) за греха!
Така тримата свидетели (Светият Дух, водата и кръвта) за Божия Син остават. Светият Дух е живият, действащ и говорещ Свидетел, докато водата и кръвта са двамата мълчаливи свидетели, но и тримата свидетелстват, че Този, Който дойде по този начин, е Божият Син, Изворът на вечен живот; и за нас, които вярваме, този вечен живот е наш в Него (1 Йоан 5:5-13). Нека наистина благодарим на Бога, че както кръв, така и вода изтекоха от тази рана от копие.
Животът на Христос и плащането за греховете
Никаква кръв и вода не са текли от Исус през живота Му. Следователно, противно на това, което някои вярват, животът на Христос, колкото и прекрасен да е бил, не е имал никакво участие в Неговото плащане за нашите грехове. Понякога Римляни 5:19 се използва за да учи обратното. Там се казва: „Чрез послушанието на Единия мнозина ще бъдат направени праведни.“ Въпреки това, внимателното четене на контекста (стихове 12-21) показва обратното. Двете глави, Адам и Христос, се противопоставят тук, с греха на единия (Адам) с последващото му бедствие, и праведността и послушанието на Другия (Христос) с последващото му благословение. Това е въпрос на „едното прегрешение“ и „едната праведност“ (стих 18). Едната праведност на Христос беше послушание „дори до смърт, и то смърт на кръст“ (Филипяни 2:8).
Защо водата?
Тъй като кръвта ни очиства от всеки грях, защо ни е нужна водата? На този въпрос най-добре се отговаря с друг въпрос: „Не осъзнавате ли толкова голяма нужда от очистване от любовта към греха, колкото от осъждането на греха?“ Християните трябва да мразят греха. Това е причината за „водата“. Нуждаем се и от ежедневното очистване, за което говори умивалникът. Има много неща, които се отнасят лично до нас, както и много фини влияния на този свят, които трябва да бъдат премахнати.
Не се връщаме към кръвта за ежедневно очистване. Вярващият не трябва постоянно, така да се каже, да преминава през процеса на очистване и оправдание по отношение на вечното спасение от греха, за което говори кръвта. „С едно приношение Той е усъвършенствал завинаги онези, които са осветени“ (Евреи 10:14). Въпреки това, някои са смятали, че 1 Йоан 1:7, „кръвта на Исус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях“, ни наставлява да се обръщаме към кръвта за ежедневно очистване. Думата „очиства“ в този стих просто посочва присъщото свойство на скъпоценната Христова кръв – че тя винаги ще очиства всеки грешник, който идва с вяра при Христос за спасение. Често използваме сегашно време по този начин. Казваме, че „огънят гори дърва“. Нямаме предвид, че огънят ще гори дървата по малко почти всеки ден (дървата могат да бъдат изгорени само веднъж), а че присъщо, добре известно свойство на огъня е, че той гори дърва. Така 1 Йоан 1:7 не подкрепя ежедневното очистване чрез кръв.
Измиване чрез Словото
Тъй като Писанието говори за нашето ежедневно измиване или очистване с вода, как се измиваме? Това става чрез Божието Слово, нашите Библии. Водата и Божието Слово са ясно свързани в Ефесяни 5:25: „за да я освети и очисти (Църквата) с водно умиване чрез Словото.“ Само Словото ни показва чудната смърт на Христос. По този начин грехът също е ясно разкрит. Нашите привързаности по този начин са очистени. В Псалм 119:9 се задава въпросът как един млад човек ще очисти пътищата си. Отговорът е: „Като внимава в тях според Твоето Слово.“
Често пренебрегваме този очистващ ефект на Божието Слово, дори когато сме нетърпеливи да изучаваме Библиите си. Една млада вярваща веднъж разказа за проблема, който имаше да си спомня учението, което беше чула. Един по-възрастен вярващ ѝ каза да отиде и да му донесе сито, пълно с вода, но всеки път, когато се опитваше, цялата вода изтичаше през ситото. Когато най-накрая му каза, че я е помолил да направи невъзможно нещо, той посочи, че дори ако нито една капка вода не е била задържана, ситото е било много по-чисто от преди. Нека често се спираме на Божието Слово. Дори ако не станем велики библейски учени, животът ни ще бъде очистен по този начин.
Роден от вода
В Йоан 3:5 четем за раждането от вода. Чрез водата на Словото, приложена в силата на Светия Дух, ние се раждаме отново – придобиваме нов живот и нова природа, която включва осъждането на стария живот и природа. Както видяхме, това е изобразено чрез измиването на свещениците от главата до петите (Изход 29:4, Йоан 13:10). Йоан 3:5 не говори за кръщение! Господ говори само за едно новорождение, което е чрез вода и Светия Дух – водата е инструментът, а Светият Дух е силата. Това новорождение е обявено от Господа за неопределимо и неконтролируемо от човека (Йоан 3:8). Водното кръщение е както определимо, така и напълно контролируемо от човека, така че Йоан 3:5 очевидно не говори за него.
Заключение
В обобщение, ние се нуждаем от водата както когато грешим, така и (освен действителните грехове) докато сме в този свят на осквернение, ако искаме да се покланяме, да имаме общение (съпричастие) с или да служим на Бога. В Числа 19 водата е изобразена като това, което очиства от грях. В Изход 30:17-21 водата е изобразена като премахваща всяко земно осквернение (без позоваване на действителни грехове), така че да можем да се приближим до Бога. Разгледахме и този последен аспект при измиването на краката в Йоан 13. Нуждаем се и от кръвта, дадена веднъж завинаги.
