И изповед, и покаяние са необходими за възстановяване

И изповед, и покаяние са необходими за възстановяване – Саул и Давид в контраст

Саул и Давид не си приличаха Цар Саул може да бъде оприличен на човек, който е религиозен и работи за Господа неохотно – той се скри сред багажа, за да избегне получаването на своето назначение (виж 1 Царе 10:20-24). В крайна сметка животът му беше толкова опетнен от сериозен грях, че Господ каза: „Съжалявам, че направих Саул цар, защото той ... не изпълни Моите заповеди“ (15:11 ESV). В неговия пример виждаме изповед, но без очевидно покаяние.

За разлика от него, младежът Давид доброволно и с вяра отиде да се бие с филистимеца, от когото „Саул и целият Израел ... бяха ужасени и много уплашени“ (17:11). Давид надви врага и „мъжете на Израел и Юда ... преследваха филистимците“ в голяма победа (ст. 51-53). Бог говори за Давид като за „човек по Моето сърце, който ще изпълни цялата Ми воля“ (Деяния 13:22), и това дори след големия му грях в случая с Вирсавее (2 Царе 11) и другите му провали. В случая на Давид имаше както изповед, така и покаяние с придружаващото го възстановяване.

Нека първо разгледаме Саул, а след това Давид.

Саул

Историята на Саул ни учи да вършим Господната работа в Неговото време и по Неговия начин. Саул чака една година, преди най-накрая да започне да упражнява царството си, а след това чака още две години, преди да започне Господната работа срещу филистимците (1 Царе 13:1-6). След първоначалното им поражение, филистимците събраха внушителна сила (ст. 5). Знаейки това, от страх Саул реши да принесе всеизгарянето и мирните жертви, вместо да чака Божия пророк да пристигне (ст. 8-9).

По този начин той „не спази заповедта на Господа“ и поради това Бог „потърси човек по Своето сърце ... за да бъде княз над Своя народ“ (ст. 13-14). Урокът за нас е следният: Не можем да очакваме Божието благословение, ако предприемаме Неговата работа, използвайки нашата мъдрост, вместо Неговата!

Въпреки това, Саул остана цар и следователно Божи слуга. Той беше натоварен да унищожи Амалик заради това, което бяха направили на Израел, когато Израел излизаше от Египет (15:1-3). Обаче, вместо да направи това, което му беше наредено, Саул пощади Агах, амаликитския цар, и най-доброто от всички животни, за да „принесе жертва на Господа“ (ст. 21). Когато беше изправен пред това, Саул предложи извинения (ст. 20-22), преди най-накрая да се изповяда. Той каза: „Съгреших, защото престъпих заповедта на Господа и твоите думи, защото се страхувах от народа и се подчиних на гласа им“ (ст. 24). Забележете, че нямаше дори намек за покаяние!

В крайна сметка Саул потъна толкова ниско, че когато се страхуваше от филистимците, той попита Господа и „Господ не му отговори нито чрез сънища, нито чрез Урим, нито чрез пророци“ (28:5-6). В отчаяние Саул отиде при медиум и каза: „Извикай ми дух и ми изведи когото и да ти назова ... Изведи ми Самуил“ (ст. 8-11). Когато тя му извика, Самуил каза на Саул, че той и синовете му ще умрат в битката на следващия ден. Както Самуил беше посочил, филистимците поразиха синовете на Саул и раниха баща им толкова тежко, че той избра да се самоубие (31:2-6).

Давид и неговото помазване

След като отхвърли Саул, Господ изпрати Самуил да помаже един от осемте сина на Есей за цар. Давид беше първият избор на Господа, а не на Самуил: „Господ не гледа както човек гледа: човек гледа на външния вид, но Господ гледа на сърцето“ (16:7). Едно приложение на това е, че отговорните братя в едно събрание трябва да зависят от ръководството на Господа, а не от личното си мнение, когато препоръчват човек за роля в Негова работа.

Божията мъдрост при избора на Давид

Виждаме това в случая с предизвикателството на Израел от великана Голиат, шампионът на филистимците. „Всички мъже на Израел ... много се страхуваха“ от него (17:24). Обаче, с вяра Давид можеше да каже на Голиат: „Ти идваш при мен с меч, с копие и с дротик, но аз идвам при теб в името на Господа на Силите ... Днес Господ ще те предаде в ръката ми, и аз ще те поразя, и ще ти отсека главата“ (ст. 45-46). „Давид надви филистимеца с прашка и с камък, и порази филистимеца и го уби“, след това извади меча на Голиат и „му отсече главата с него“ (ст. 50-51). Дано всички имахме такава вяра – тя би ни дала възможност да вършим велики неща за Господа и Неговия народ!

Ревността на Саул

Давид не зае трона веднага. Саул „го постави над военните мъже“ (18:5) и „Давид беше успешен, където и да го изпратеше Саул“ (ст. 5). Затова Саул стана ревнив към него и стана „постоянен враг на Давид“ (ст. 29).

Вярата на Давид се колебае

От 1 Царе 18 до глава 24 виждаме многократните опити на Саул да убие Давид или да го накара да бъде убит, и виждаме усилията на Давид да избяга, като бяга. Преследването на Давид от Саул най-накрая накара Давид да каже „в сърцето си: „Сега ще загина един ден от ръката на Саул. Няма нищо по-добро за мен, освен да избягам в земята на филистимците. Тогава Саул ще се отчае да ме търси в границите на Израел, и аз ще избягам от ръката му““ (27:1).

Давид имаше две възможности да убие Саул по време на бягството си от него, но той устоя на изкушението, знаейки, че не е Божията воля той да убие Саул, тъй като той беше помазаният цар на Господа. Саул беше трогнат от добротата на Давид и изповяда греха си, казвайки: „Съгреших ... Ето, постъпих глупаво и направих голяма грешка“ (26:21). Имаше изповед от страна на Саул, но без покаяние!

Давид се покайва

Докато Давид и хората му бяха на поход за филистимския цар, амаликитците нападнаха Сиклаг, града, който царят беше дал на Давид. Амаликитците взеха материална плячка заедно с пленници – двете жени на Давид, заедно с жените, синовете и дъщерите на хората на Давид. Очевидно е, че в този момент Давид беше изповядал греха си, като се беше съюзил с врага, и се беше покаял за него, защото ни е казано, че той „се укрепи в Господа“ и „попита Господа“ (30:6-7). Това беше доста голяма промяна от решението в сърцето му, че няма нищо по-добро за него от това да служи на Ахис, филистимския цар!

Давид помазан за цар над целия Израел

Следвайки Господните указания, Давид и хората му „възстановиха всичко, което амаликитците бяха взели“ (ст. 18). Междувременно израилтяните бяха ангажирани в битката с филистимците, както Самуил беше пророкувал (28:19), когато Саул и синовете му бяха убити.

Тронът сега беше празен и след „дълга война между дома на Саул и дома на Давид“ (2 Царе 3:1-3), спечелена от дома на Давид, „всички старейшини ... помазаха Давид за цар над Израел“ (5:3). Той преди това беше „царувал над Юда седем години и шест месеца“ (ст. 5).

Сатана поставя капан

„Господ даваше победа на Давид, където и да отидеше“ (8:1-14); след това дойде време за изпитание. Времената на успех могат да бъдат опасни за Божия мъж или жена, тъй като често тогава Бог позволява на Сатана да ни изпита.

Ние сме особено уязвими, когато не сме там, където трябва да бъдем, и не правим това, което трябва да правим. Виждаме това при Давид, тъй като той „изпрати Йоав и слугите си с него, и целия Израел [на битка], но [той] остана в Йерусалим“ (11:1). Давид беше на покрива на къщата си, когато видя „една жена да се къпе и жената беше много красива“ (ст. 2). Тя беше съпруга на Урия, един от офицерите на армията на Давид.

Капанът щраква

„Давид изпрати пратеници и я взе, и тя дойде при него, и той легна с нея“ (ст. 4). Тя забременя (ст. 5).

Тук виждаме изпълнение на описанието на Яков за това как действат изкушенията на Сатана: „Всеки човек е изкушаван, когато е примамван и увличан от собственото си желание. Тогава желанието, когато зачене, ражда грях“ (Яков 1:14-15). Давид наистина беше примамван от собственото си желание; той стана прелюбодеец и след това се опита да го прикрие. Когато плановете му не проработиха, той стана убиец чрез посредник, защото каза на Йоав да „постави Урия начело на най-тежката битка ... за да бъде поразен и да умре“ (2 Царе 11:15). Проработи! Урия умря и „Давид изпрати и я доведе в къщата си, и тя стана негова жена“ (ст. 27). Разбира се, „това, което Давид беше направил, не се хареса на Господа“ (ст. 27).

Изповедта и покаянието на Давид

Бог изпрати пророк Натан да се изправи срещу Давид. С вдъхновена притча Натан успя да накара Давид да види греха си и Давид го изповяда, казвайки: „Съгреших против Господа“ (12:13). В Псалм 51, който се занимава с този грях, Давид се моли: „Възстанови ми радостта от Твоето спасение“ (ст. 12), и след това предложи да върши дела „в съответствие с покаянието“ (виж Лука 3:8). Давид каза, че ще учи престъпниците на Божиите пътища, ще пее на висок глас за Божията праведност и ще принесе на Бога съкрушен дух и съкрушено сърце (Псалм 51:13-14,17).

Бог ни осигурява път към възстановяване

Бог знае, че толкова лесно изпадаме в престъпление. Той ни съветва, казвайки: „Който прикрива престъпленията си, няма да успее, но който ги изповядва и изоставя, ще получи милост“ (Притчи 28:13). Изоставянето на престъпленията предполага покаяние. Давид направи това и беше възстановен, но Саул не. Божият път изисква не само изповед, за да се получи прошка, но и покаяние!

Дано се поучим от тези два примера.