Купен на цена
Преди години прочетох за едно момче, което си направило играчка – платноходка. След като я завършило, отишло до езерото, за да я изпробва. Изведнъж порив на вятъра отнесъл малкия му кораб далеч, извън обсега му. Дни по-късно, докато се разхождал с баща си, момчето било изненадано да види ръчно изработената си играчка за продан в магазин за втора употреба. То се затичало и казало на продавача, че това е лодката, която е направило и след това е изгубило заради вятъра. Сега момчето я искало обратно. „Не“, бил отговорът на продавача, „трябва да платиш цената и тогава можеш да я вземеш.“ Радвайки се, че е намерило лодката си, но обезсърчено, че не може да си я вземе обратно, то се прибрало вкъщи. Момчето събрало спестяванията си и с малко помощ от баща си се върнало и купило лодката си. То изтичало от магазина с малкото си съкровище, възкликвайки: „Аз я направих и сега я купих; притежавам я два пъти!“
Какво е направил Бог
Малко е осъзнавал младежът, че точно това е направил Бог с нас. Той ни е създал „в Адам“ (Битие 1-2); но също така в Адам, който е паднал в грях, „всички съгрешиха и не достигнаха до Божията слава“ (Римляни 3:23). Бяхме изгубени и под Божието осъждане (Римляни 5:17-19). Въпреки това, чрез жертвата на Божия Син — Неговата смърт и възкресение — Бог купи и върна при Себе Си нас, които вярваме. Той ни притежава два пъти и ние завинаги ще Му се покланяме като Създател и Изкупител (Откровение 4:11, 5:9)!
Невярващите също Му принадлежат, защото Той ги е купил (2 Петрово 2:1), въпреки че те не признават Неговите права като Създател и Изкупител. В крайна сметка Бог ще отстоява тези права, когато съди целия свят чрез Човека, Спасителя-Бог, Който ще извърши праведен съд (Деяния 17:31). Обвинението е обявено публично (Римляни 3:23), но изпълнението на Божия съд все още чака. По време на Божието чакане, период, паралелен на деня на благодатта, Той призовава всеки да се покае и да приеме Неговите претенции с доброволно сърце. Надявам се, че вече сте го направили! Скоро ще дойде времето, когато Бог ще наложи Своите права, когато всяко коляно ще бъде принудено да се поклони пред Него, Създателя-Изкупител (Филипяни 2:9-11).
Признайте и почитайте Неговите права
В гръцкия Нов Завет глаголът „купувам“ произлиза от думата „пазар“, където се извършват сделки за покупка и продажба. Апостол Павел е писал на спасени хора, живеещи в Римската империя; много от тях са били роби, особено в градове като Рим, Коринт и Ефес. Павел е използвал този познат контекст, за да обясни правата на нашия Бог-Създател и Изкупител.
Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? Вие не сте свои, защото сте били купени на цена. Затова прославете Бога в тялото си (1 Коринтяни 6:19-20 ESV).
„Купени на цена“ означава, че трябва да приемем Неговата собственост. Това означава, че моето тяло, таланти, време, способности — всичко мое — принадлежи на Него и че Той ме е поставил в позицията на настойник. Колкото повече осъзнаваме огромната стойност на тази цена, толкова по-добре ще почитаме Неговите права. Само Бог знае истинската ѝ стойност, но ние можем да Му отговорим и да признаем Неговите права, защото Той ни е въвел във връзка на любов. Той с право ни притежава, както и Господ Исус, Който даде Себе Си за нас (Галатяни 2:20), за да ни има за Себе Си. Затова завинаги ще Го хвалим (Откровение 5:9).
Съкровище и перла
Небесното царство прилича на съкровище, скрито в нива, което човек намери и скри; и от радост за него отива и продава всичко, което има, и купува тази нива (Матей 13:44 NKJV).
Когато Господ Исус дойде при Своя земен народ, Израел, Той изпълни много пророчества и показа, че е Божият Месия, Помазаникът. Въпреки това, те скоро Го отхвърлиха, след което Исус зае нова позиция сред тях (ст.1). Оттогава Той говореше в притчи, за да поучава Своите ученици, докато скриваше истината от масите (ст.13-17). Тази нова работа започна наистина, когато Господ се върна на небето (Евреи 1:3) и изпрати Светия Дух (Деяния 2).
Притчата за сеяча (Матей 13:1-9) показва различни степени на резултати от тази нова работа поради човешката грешка, докато втората притча, за житото и плевелите, разказва за работата на врага, фалшификатора (ст.24-30). Третата притча говори за синапеното зърно, което израсна в огромно дърво (ст.31-32). Тя обяснява външния и неестествен растеж на това ново свидетелство под сатанински влияния — „птиците небесни“ — тъй като световните религии бяха включени в тази нова същност на външно величие. Четвъртата притча за небесното царство говори за жена, която скрива квас в три мери брашно (ст.33), действие, което символизира влияния, които покваряват Божиите доктрини с фалшиви идеи. Тази поквара в крайна сметка ще доведе до „големия Вавилон“ (Откровение 17-18). Въпреки това, ще има нещо за (отхвърления) Цар — нещо много ценно за Него Самия.
Както видяхме, Господ Исус притежава цялата вселена, защото Той е Създател и Изкупител. Петата притча в Матей 13 е за нивата, която Той притежава, която е целият свят (виж ст.38), където Той скрива специално съкровище. Той купи нивата със съкровището в нея заради радостта, която му донесе, и след това скри съкровището за Себе Си (ст.44). Шестата притча гласи следното:
Небесното царство прилича на търговец, който търси хубави бисери, който, когато намери един бисер с голяма цена, отиде и продаде всичко, което имаше, и го купи (Матей 13:45-46).
Въпреки негативните развития, очертани в по-ранните притчи, Царят намира нещо, което го радва: съкровището скрито в нивата и перлата с голяма цена.
Спомняте ли си израза от 1 Коринтяни 6:20, че сме били купени „на цена“? Хората не могат да изчислят истинската ѝ стойност, тъй като само Бог може напълно да я оцени. И все пак Царят намира нещо с голяма цена за Себе Си като отговор на Своето изкупително дело.
Купен на цена
Голямото съкровище е скрито в нивата. Нивата символизира света, който Му принадлежи, въпреки че Неговите права все още не са признати. Само Той вижда и оценява съкровището, докато то е скрито от този свят. Това е нещо, което Царят е намерил, след като Неговият собствен народ Го е отхвърлил. По чудните Божии пътища ще има ученици — изкупени сред Израел, както и сред езичниците — които ще притежават Неговите права дори по време на Неговото публично отхвърляне. Това подчертава какво означава специалното съкровище за Него. Въпреки че тази истина остава неизвестна засега, в бъдещия свят нейната стойност ще бъде показана на една изумена вселена.
По същия начин, перлата е имала неизмерима стойност за Господ Исус, защото, според Божия вечен съвет, Той я е предвидил още преди основаването на света. В определеното време Той я е придобил чрез Своето дело на кръста. Исторически, всичко това се случва преди Неговият земен народ, който Го е отхвърлил, да промени мнението си и да се покае (виж Исая 53; Захария 12:10). Тогава Той ще се върне и за тях (виж Матей 23:37-39).
Останалата част от историята
Седмата притча за небесното царство е за риби, събрани с мрежа, хвърлена в морето, и впоследствие сортирани. Това показва резултатите за Царя в края на диспенсацията. По това време това, което е уловено, истинско или фалшиво, за Него в мрежата на евангелието, ще премине през процес на подбор, извършен от ангели, а не от хора (Матей 13:47-50).
Матей 13 завършва с осма притча (ст.52) за четири основни елемента, характерни за верните ученици. Първо виждаме един книжник: някой, който записва или копира библейския текст и се запознава с него. След това той става научен ученик на небесното царство, обучен по времето, когато Царят отсъства. Такъв отдаден ученик се сравнява с домакин , който също е предан настойник или управител на съкровището. Той вярно се грижи за интересите на своя Господар. Тези четири функции и качества характеризират истинските ученици, които служат на Царя, докато Той отсъства от този свят. Бог ще ги почете, защото тяхната отдаденост съответства на принцип в Божиите пътища. Тези, които слушат и се покоряват, ще бъдат благословени (Притчи 1:33).
Отговор на правата на нашия Изкупител
Като Създател Той притежава всичко, а именно цялата вселена. Като Изкупител Той ни е купил за Себе Си. Следователно Бог има двойни права, които трябва да уважаваме. Дори невярващите ще трябва да почитат тези права, въпреки че сега Го отричат (2 Петрово 2:1; Откровение 5; Филипяни 2:9-11). Колко по-добре е да Го почитаме още сега и да Му служим с предани сърца и животи. Поради тази причина Павел пише:
Затова ви умолявам, братя, заради Божиите милости, да представите телата си в жива жертва, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение. И не се съобразявайте с този свят, но се преобразувайте чрез обновяването на ума си, за да можете да докажете каква е добрата, благоугодна и съвършена Божия воля (Римляни 12:1-2).
КРАЙНА БЕЛЕЖКА
- Апостолът не защитаваше робството, нито беше социален активист, борещ се срещу него. Той потвърди, че вярващите, които са роби, ако е възможно, могат да използват всяка възможност да бъдат освободени (1 Коринтяни 7:17-24). Все пак предизвикателството и привилегията за всеки вярващ е да почита Бога във всяка ситуация, в която се намира.
