1 Коринтяни 9:27
Кой беше ударен под окото? Павел беше! Кой удари Павел под окото? Павел го направи! Той го правеше постоянно.
„Укротявам тялото си под окото и го водя като роб.“ Думата идва от хупопион, „частта от лицето под очите.“
Скъпи християни, ето една битка, която си струва. Ето една битка, която ще ви държи заети до края на живота ви тук долу. Не си мислете, че като му нанесете един силен удар под окото, сте го повалили завинаги. Много далеч от това: ще откриете, че „старият човек“ отново е на крака за нула време. Никога, никога дори за миг не позволявайте вашето „тяло“ да ви отведе като роб, или ще откриете, че това е ужасно горчива работа. Не позволявайте вашето „тяло“ да ви удари под окото: много добър войник на Исус Христос е бил направен негоден за служба точно по този начин. Но ще откриете, ако опитате, че вие не сте равни на тялото. Ще извикате, както Павел някога е направил: „О, окаян човек съм аз! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?“ с триумфалния вик: „Благодаря на Бога чрез Исус Христос, нашия Господ“ (Римляни 7:24-25). Да, кажете на Господа ясно, че нямате никаква сила за битката и Той трябва да направи всичко. Предайте се безрезервно на Него; и тогава, *тогава*, ще можете да „го ударите под окото и да го отведете като роб.“
Битката за нашите мисли
Спомняте ли си, че на друго място пише,
„водейки всеки помисъл в плен на послушанието на Христос“ (2 Коринтяни 10:5).
Гръцката дума за „водейки в плен“ тук е съвсем различна работа на гръцки от тази, използвана в 1 Коринтяни 9:27, за „подчиняване“. Тази дума във 2 Коринтяни 10 е взета от дума, която означава „да хвърлиш копие“. Може би защото нашите *мисли* са толкова неуловими, толкова трудни за улавяне, за да бъдат отведени в плен, че Божият Дух използва тази дума, говорейки за хвърляне на копие. Но, слава на Господа, не само е възможно да отведем тялото като роб, но дори да отведем в плен всяка мисъл на послушанието на Христос; и това е, предполагам, най-трудното от всичко.
Отвъд прошката: Господство над греха
Скъпи съвойнико на Исус Христос, нека не се задоволяваме с нищо по-малко от това. Добре е, неизказано добре е да ни бъдат простени греховете. Никога не можем да спрем да хвалим и да благодарим за това: това е според богатството на Неговата благодат (Ефесяни 1:7). Но в следващата глава на Ефесяни намираме „преизобилните богатства на Неговата благодат.“ Още първата страница на Новия Завет ни казва, че има нещо повече от прошката на нашите грехове:
„Ще Му дадеш име Исус, защото Той ще спаси народа Си от греховете им.“ Не само от наказанието за тях, но и от самите ни грехове.
„Грехът няма да господства над вас“ (Римляни 6:14).
Буквално това е: „Грехът няма да ви владее.“
Прилагане на принципа
И така, скъпи читателю, следвайте примера на апостол Павел и си направете навик да удряте тялото си под окото (не буквално, като старите монаси) и да го водите като роб: да прави това, което му казвате: да бъде подчинено на вас– новия човек. И помнете, че всичко е чрез благодатта и силата на нашия Господ Исус Христос.
Силата на постоянната молитва
Думата се използва само още веднъж в Новия Завет, и това е в Лука 18:5. Спомняте си вдовицата, която постоянно ходеше при съдията, който не се страхуваше от Бога, нито уважаваше човека. Тя искаше той да я отмъсти за противника ѝ, но отначало той не искаше. По-късно обаче той си каза:
„Ако дори аз не се страхувам от Бога и не уважавам човека, все пак, понеже тази жена ме дразни, ще я отмъстя, за да не ме измъчва напълно с постоянното си идване“ (Нов превод).
Г-н Дарби не обичаше да го превежда, като казваше, че съдията се страхува, че вдовицата ще го удари под окото или ще му направи синина, както речникът казва, че може да се преведе. И аз не виня г-н Дарби; все пак, това е, което Божият Дух е записал, за да ни насърчи да идваме, и да идваме, и да идваме отново в постоянна молитва; и никога да не се поддаваме на зли мисли за обезсърчение. Винаги трябва да се молим и да не отпадаме. И си спомняте в Исая 62:6-7 четем,
„Вие, които сте Господни напомнящи, не мълчете и не Му давайте покой, докато Той не утвърди и докато не направи Йерусалим хвала на земята“ (бележка под линия).
Помислете си за самия Господ, който ни казва да „не Му даваме покой!“ След войната беше почти невъзможно да се намери преминаване до Китай. Аз много исках такова и чух за малък кораб, който отиваше за Шанхай. Нямаше пътнически помещения, но беше кораб и отиваше за Китай. Всеки ден ходех до тази корабна компания и питах за преминаване. Отговорникът беше много учтив, но винаги ме отпращаше: но на следващия ден щях да се върна отново. Накрая той ми каза: „Сигурно ви е много трудно да идвате да ме виждате толкова често: просто ми оставете телефонния си номер и аз ще ви се обадя, когато разбера дали можем да ви дадем преминаване или не.“ Уверих го, че по това време нямам нищо друго за правене, освен да получа това преминаване, и щях да идвам всеки ден да го виждам – нямаше да му дам покой. На следващия ден получихме нашите преминавания. Но кой би си помислил, че Господ Бог Всемогъщи ще ни говори така? О, колко малко знаем за истинската молитва и колко малко знаем за сърцето на нашия Бог!
