Да се грижим за нашите физически и духовни семейства
„Ставам от леглото. Храня бебето. Сменям му пелените. Пускам пералнята. Закусвам. Разтребвам. Обличам две деца. Мия им зъбите. Реша им косите. Взимам душ. Обличам се. Мия чиниите. Простирам прането. Храня бебето. Отивам до магазина с три деца. Пазарувам. Връщам се вкъщи и разопаковам торбите. Приготвям обяд. Мия лицата на децата. Избърсвам масата. Чета приказки на децата. Слагам ги в леглото. Храня бебето. Сменям му пелените. Приспивам бебето.“
Това е описанието на една майка за нейната сутрин – голяма част от времето ѝ е посветено на децата ѝ. С това като въведение, нека разгледаме някои принципи за грижа не само за нашите деца, но и един за друг, както в семейството, така и в местната църква.
Родителска грижа за семейството
Божият план е всички деца да израснат до зрялост под грижите на своите родители. Тази истина е установена в Едемската градина, когато Бог каза на Адам и Ева да бъдат плодовити и да се размножават (Битие 1:27-28). Битие 2:23-25 ни казва, че тези родители на първото семейство са били женени. Както на съпруга е казано да напусне родителите си и „да се привърже“ към жена си, Божият план е бракът да бъде доживотен ангажимент с единство (Битие 2:24; Матей 19:6). Здравите бракове са важни за развитието на децата до зрялост.
Бебето е напълно зависимо от майка си; тя е неговата животоподдържаща система. Когато Павел споменава майка, която „се грижи за малките си деца“, той се отнася до всичко, което една майка прави за своето бебе (1 Солунци 2:7). След това той казва, че това е така, защото тя обича и се грижи за детето си до степен на саможертва, като поставя интересите на детето си пред своите собствени. Тя изразходва енергия ден и нощ за детето си и е нежна и защитническа. Връзката им е много близка. Те прекарват много време заедно, отговаряйки си един на друг.
Павел също така казва, че бащата трябва да „насърчава, утешава и увещава“ децата си по пътя към зрялост (1 Солунци 2:11-12). Бащата е като личен треньор, който им помага да се справят с предизвикателствата и разочарованията в живота, обучава ги по пътя, по който трябва да вървят, и извлича най-доброто от тях. Това се прави според нуждите на всяко дете. Бащата трябва да познава добре децата си, за да знае кога и как да помогне на всяко едно да се развие.
Ясно е, че родителите имат най-голямо влияние върху физическото, емоционалното и духовното развитие на децата си. От друга страна, отговорността на децата е да се покоряват на родителите си в Господа и да ги уважават:
„Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно. „Почитай баща си и майка си“ – което е първата заповед с обещание – „за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.“ Бащи, не дразнете децата си; вместо това, възпитавайте ги в обучението и наставлението на Господа“ (Ефесяни 6:1-4 NIV).
Грижа за църковното семейство
Библията разглежда местната църква като разширено семейство. Тя казва, че ние сме семейство от вярващи и членове на Божието домакинство (Галатяни 6:10; Ефесяни 2:19; 1 Петрово 4:17). Нашата близка връзка е показана чрез обръщението един към друг като брат и сестра (1 Тимотей 5:1-2). В крайна сметка, Бог е нашият общ Баща и ние сме Негови духовни деца (Ефесяни 3:14-15; 1 Йоан 3:1-2). Нека разгледаме как можем да бъдем здраво църковно семейство, като се грижим един за друг.
• Нежна любов
Както споменахме по-рано, Павел се грижеше за събратята си във Солун, както майка се грижи за децата си:
„Бяхме нежни сред вас, като майка, която се грижи за малките си деца. Толкова много ви обичахме, че с радост споделихме с вас не само Божието благовестие, но и живота си“ (1 Солунци 2:7-8). Този вид грижа беше нежна, защитническа, любяща, лична и саможертвена. Тя се основаваше на продължителна връзка, тъй като той споделяше живота си с други християнски братя и сестри. Трябва да прекарваме значително време с тези от нашето църковно семейство, за да ги познаваме добре и да можем да реагираме адекватно според техните личности и нужди.
• Трениране
Павел също така тренираше вярващите в Солун, както баща тренира децата си:
„Защото вие знаете, че се отнасяхме към всеки от вас, както баща се отнася към собствените си деца, насърчавайки ви, утешавайки ви и увещавайки ви да живеете живот, достоен за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава“ (1 Солунци 2:11-12). Както беше обсъдено по-горе, този вид грижа в местната църква е необходим, ако искаме да се насърчаваме и увещаваме един друг да растем към зрялост. Личните треньори прекарват значително време със своите обучаеми, за да ги познават добре и да могат да ги мотивират.
• Уважение
Божият план е християните да съзреят под грижите на местна църква. Нашите взаимоотношения в църквата трябва да бъдат подобни на тези в здраво семейство. Когато Павел пише на Тимотей, който вероятно е бил на около 30 години, той казва:
„Не порицавай строго по-възрастен мъж, но го увещавай като баща. Отнасяй се към по-младите мъже като към братя, към по-възрастните жени като към майки, а към по-младите жени като към сестри, с абсолютна чистота“ (1 Тимотей 5:1-2). Тези стихове подчертават важността на нашето отношение един към друг и нуждата да се отнасяме един към друг с уважение. Не трябва да говорим настойчиво на по-възрастните, а вместо това да се обръщаме към тях, както бихме се обърнали към баща си. Трябва да се отнасяме към нашите братя и сестри в църквата, сякаш сме от едно и също семейство.
Умения за църковно семейство
Видяхме, че както семействата отглеждат деца до зрялост, така и църквите трябва да отглеждат вярващи до зрялост. Но има разлики между живота в семейство и живота в църква.
• Свързване
Добрите връзки помежду ни водят до грижовни взаимоотношения. Това означава да отделяме време и да намираме възможности в ежедневието си и в църковния си живот, за да се подтикваме един друг към развиване на любящи взаимоотношения, практикуване на добри дела и насърчаване един на друг:
„И нека се грижим един за друг, за да се подтикваме към любов и добри дела. Да не преставаме да се събираме, както някои имат навик, но да се насърчаваме един друг – и то толкова повече, колкото виждате, че Денят наближава“ (Евреи 10:24-25). Два начина, по които това може да стане, са чрез присъединяване към малки групи и чрез практикуване на гостоприемство.
Малките групи ни дават възможност да се свързваме с други хора и да развиваме по-близки отношения с тях. Не е достатъчно просто да посещаваме служба за няколко часа в неделя; трябва да развиваме лични отношения. Гостоприемството е споделяне на храна с други хора и опознаване. То включва отваряне на живота ни към другите, за да могат те да отворят живота си към нас. Това позволява на другите да научат повече за нас и на свой ред те ще станат по-уверени да споделят какъв е животът за тях.
• Слушане
Свързването с другите включва прекарване на време заедно и разговор. Яков пише, че
„всеки човек трябва да бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи“ (Яков 1:19). Кой говори най-много по време на нашите разговори? Ако ние, тогава вероятно не слушаме достатъчно. Нека слушаме, за да можем да отразяваме чувствата на човека и да обобщаваме това, което ни казват. След това отново да слушаме техния отговор и да видим дали сме били прави. Нека не предполагаме, че знаем какъв е животът за тях. Ако не сме разбрали правилно, те могат да ни поправят. Такова активно слушане е жизненоважно умение в грижата един за друг.
Не задавайте твърде много въпроси; разговорът не трябва да бъде разпит. Не задавайте въпроси, на които може да се отговори с да или не, тъй като те ограничават разговора. Вместо това, използвайте отворени въпроси като: „Какво направи след това?“ и „Как се почувства, когато това се случи?“
Разбира се, ако християнски брат или сестра ни попита за личния ни живот, трябва да сме готови да кажем истината. Ако искаме да се грижим един за друг, трябва да сме готови да споделяме един с друг. Например, ако няма нови нужди за молитва на среща на малка група, това не означава непременно, че няма такива. Може да означава, че никой не споделя.
• Емпатия
Ако се свързваме с другите и ако слушаме внимателно, когато сме с тях, тогава ще разберем какъв е животът за тях. Какво правим след това? Ако не са в животозастрашаваща ситуация, избягвайте изкушението да се намесите, за да решите проблемите им. Това е техният живот, не нашият. По-добре е те да научат житейските умения, необходими за решаване на собствените им проблеми. В противен случай те винаги ще зависят от другите. Тук идва емпатията. Емпатията е сравнявана с това да ходиш в обувките на някой друг и да виждаш живота от неговата гледна точка:
„Радвайте се с онези, които се радват; скърбете с онези, които скърбят. Живейте в хармония един с друг. Не бъдете горди, но бъдете готови да се свързвате с хора от ниско положение. Не бъдете самонадеяни“ (Римляни 12:15-16).
Емпатията се вижда в живота както на Исус, така и на апостол Павел. И двамата открито споделяха живота си с тези, на които служеха. Те не искаха хората винаги да разчитат на тяхната помощ. В църквата трябва да помагаме на хората да си помагат сами. Трябва да действаме като треньор, а не като майстор. Треньорът обучава и насърчава другите за задачата пред тях, той не решава проблема вместо тях. Слушайте ги и им помогнете да видят стъпките, необходими за решаване на проблема им.
И ако другите ни помагат по този начин, трябва да сме готови да приемем тяхната емпатия и насърчение. В противен случай им се отказва възможността да се грижат за друг вярващ.
Уроци за нас
Нека благодарим на Бога за майките и тяхната предана грижа за семействата им. Нека насърчаваме бащите да поемат ролята си да обичат съпругите си и да тренират децата си към зрялост, и нека учим следващото поколение родители чрез нашия добър пример да развиват силни и трайни бракове. Имаме ли доживотен ангажимент към нашия съпруг/съпруга, или брачната ни връзка е застрашена, когато имаме трудности?
Имаме две семейства; нашето физическо и нашето духовно. Родителската грижа за семейството се разпада, когато родителите са егоцентрични, тъй като това води до разбити семейства. По същия начин, грижата за църковното семейство се разпада, когато неговите членове са егоцентрични, тъй като това води до разбити църкви. Нека се предпазим от това, като следваме съвета на Павел и развиваме нежна любов един към друг като майка, насърчаваме се един друг като баща и се уважаваме един друг като членове на разширено семейство. Можем да направим това, като развиваме стратегии и умения за свързване, слушане и проявяване на емпатия един към друг.
Влиянието на емпатията „Когато честно се запитаме кои хора в живота ни означават най-много за нас, често откриваме, че това са онези, които, вместо да дават съвети, решения или лекове, са избрали по-скоро да споделят нашата болка и да докоснат раните ни с топла и нежна ръка. Приятелят, който може да мълчи с нас в момент на отчаяние или объркване; който може да остане с нас в час на скръб и загуба; който може да толерира незнанието, нелекуването, неизцелението и да се изправи с нас пред реалността на нашата безпомощност – това е приятел, който се грижи.“ — Анри Дж. М. Ноуен
