Откъс от „Светлина в нашето жилище“ от Дж. А. Ван Посек
Привилегии и отговорности
„Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно. Почитай баща си и майка си (което е първата заповед с обещание), за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята“ (Ефесяни 6:1-3).
„Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа“ (Колосяни 3:20).
За изразяване на връзката „деца“ оригиналният библейски език има две думи: „текнон“ и „хуиос“. „Текнон“ изразява близостта на тази връзка в привързаност, а „хуиос“ изразява правата и претенциите, както и задълженията, свързани с това да си дете.
Същото е в английския и други езици. Ако родителите искат да изразят родителската си любов към дете, те казват: „Моето дете.“ Самата дума „дете“ веднага напомня на сърцата на бащата и майката за дните на детството. От първия момент на съществуването му, когато първият му слаб, плачещ вик обяви пристигането му в свят на грях и скръб и предизвика тръпка в сърцето на родителя, през първите години на неговото безпомощно детство, предизвиквайки нежната жалост на бащата и изисквайки грижата на майчината любов ден и нощ. Тази единствена дума „дете“ припомня, както и изважда наяве, всички тези привързаности на родителското сърце, на които детето е било щастлив получател.
Но когато обектът на тази нежна, любяща родителска грижа се е развил до зрялост и младият мъж или жена стои пред родителите, родителите може да се наложи да им представят техните задължения като „синове“ или „дъщери“ и „наследници“. Ако детето е изгубило от поглед и е пренебрегнало тези отговорности, сериозната дума на бащата, „сине мой“, апелира към съвестта на забравилия млад получател на родителска любов и щедрост. Ако увещателната дума е достигнала до съвестта на детето и е произвела своя правилен ефект, старият весел термин, „дете мое“, ще дойде като балсам за сърцето, като първия слънчев лъч след буреносния облак.
И мога ли да ви попитам, читатели, много от които сте в тази щастлива, но не по-малко отговорна връзка: Тази сладка дума, „дете мое“, когато идва до вас от устните на любящ родител, припомня ли на сърцето ви многото дни и нощи на непрестанна любяща родителска грижа, търпение и снизхождение, дадени ви от първия момент на вашето съществуване, през всички години на вашето често капризно и буйно детство
Ако тази дума, „дете мое“, говори на сърцето ви, говори ли тя и на съвестта ви, как може да бъде отплатена любовта и нежната грижа на вашите родители? Тази любов, която е бдяла през дългите часове на нощта или над вашето болно легло; или се е трудила за вас с пот на чело в жегата на деня; или е преживяла студа, бурите и вълните, за да бъдете нахранени и облечени. Тази любов, която е бдяла над вашата скъпоценна душа, възпитавала ви е в наставлението и поучението на Господа и се е борила в молитва към Бога за вашата душа ден и нощ. Дали сте принесли плодове на Бога и на вашите родители?
