ХРИСТОС: Като Слуга
„Защото Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“ Марк 10:45
Марк пише своето евангелие, за да покаже нашия Господ Исус, „прогласяващ Божието царство“ на човечеството (Марк 1:15 NIV). За да участват в това царство, хората трябва да сътрудничат на Бога по два начина. Първо, трябва да „се покаем“ – да бъдем обърнати отвътре навън и отгоре надолу, като коронясаме Исус за наш цар и Му дадем власт в живота си. След това трябва да „повярваме на Благата вест“ – да се посветим на живот като радикални Божии ученици, следвайки Исус, независимо от цената за нас самите. Правим това, знаейки, че Той първо ни послужи, като даде живота Си за нас (Марк 10:45).
Хората са откликвали на Исус още откакто е живял на тази земя. Някои мъже и жени съзнателно живеят, за да служат под суверенното управление на Бога. Други живеят по свои собствени правила и вървят по избрания от тях индивидуален път.
Царството, което Исус започна, присъства по целия свят. Царството на Исус расте, въпреки че няма свое физическо място на земята. Не се нуждае от земни паспорти или граничен контрол. Тези, които са в царството на Исус, живеят с призната отговорност пред Него. Това означава, че сме приели дадени от Бога параметри и ценности. Бог управлява нашите сърца и умове. Ние показваме това, като ставаме все повече и повече като Исус в ежедневието си. Той е „образът на невидимия Бог“ (Колосяни 1:15; 2:9-10). Тъй като умовете ни са превърнати в царски умове, ние винаги мислим да угодим на нашия Бог, който ни е създал. Опитваме се да станем всичко, което Той възнамерява да бъдем.
Исус призовава и ние следваме, точно както направиха учениците, които живееха с Него (Марк 1:17-20). Самият Исус живя, за да служи и да дава (Марк 10:45). В Неговото царство днешните християнски ученици непрекъснато се предават на своя Учител.
На пръв поглед изглежда доста странно, че Цар Исус описва собствената Си цел като тази на слуга. Защо не ролята на монарх, владетел или водач? Марк 10:45 се разглежда от мнозина като ключов стих в това евангелие: „Защото дори Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“ Както при всяко изучаване на Библията, този стих трябва да се разбира в контекст с околните стихове и с общата насока на цялата книга. Само когато го разберем правилно, можем успешно да го приложим в ежедневието си.
Речникът на училището Макмилан Macmillan School Dictionary (Оксфорд, '04) ни казва, че слуга е „човек, нает да работи за друг, особено такъв, който изпълнява домашни задължения.“ Слуга е „някой, чиято работа е да готви, чисти и да върши друга работа в дома на някой друг.“ В Африка и другаде днес примери за слуги включват домашни момчета, чистачки, пазачи на порти, шофьори на коли, куриери и т.н. Думите „слуга“ и „да служи“ (Марк 10:43,45) идват от същата гръцка дума, която означава „църковни дякони.“ Тя се отнася до: този, който служи, който е прислужник, служещ като фактически роб; този, който просто прави това, което му е казано да прави; този, който служи покорно пред признатия Учител. Такива слуги са истинските църковни водачи. Така Исус описа Своята мисия.
От Марк научаваме три неща за Исус Христос като Слуга. Тъй като твърдим, че сме Негови последователи, тези качества трябва да бъдат очевидни в нашето собствено служение.
1. Исус избра определен път за живота Си.
Исус реши, че ще бъде слуга. Той избра да бъде слуга. Всъщност Той е слугата от старозаветните пророчества на Исая. (Исая 42:1-9; Матей 12:17-21; Исая 49:1-13; 50:4-11; 52:13-53:12; Марк 9:31-32).
Непосредствено преди да произнесе думите от Марк 10:45, Исус говори за трети път за отиването на кръста (Марк 8:31; 9:31; 10:33-34). Нашият текст казва, че Той дойде „да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“ Исус знаеше накъде върви животът Му. Той знаеше какво ще продължи да радва Неговия Отец (1:10-11). Той трябваше да продължи да служи и да продължи да дава. Исус не живя, за да угоди на Себе Си. Той живя – и умря – за да угоди на Своя Отец на небето. Слугата служи на Господаря 100 процента.
Преди ходех да наблюдавам птици в Хартум с малка група от нашата църква. Двама судански лодкари ни гребяха до Острова на крокодилите в Сини Нил. Силното течение на реката влачеше лодката надолу по течението, далеч от острова. Осъзнавайки, че това ще се случи, мъдрите лодкари поеха курс, който се насочи нагоре по реката към брега на острова. След като акостирахме и слязохме, те внимателно издърпаха лодката срещу течението нагоре към върха на острова. Тогава бяха готови за обратното пътуване след няколко часа. Определянето на курса на живота ви, отчитайки условията, пред които сте изправени, е белег за добро служение.
2. Исус доброволно плати пълната цена за изпълнението на Божията воля.
Думата „откуп“ (Марк 10:45) е била използвана по времето на Исус за парите, платени за освобождаване на роб или затворник. Традицията семейството и приятелите да събират и плащат „кръвнина“ за освобождаването на мъже или жени затворници от затворите Кобер или Омдурман в Судан, след като са излежали пълната си присъда, е подобна.
Исус знаеше, че ще плати висока цена, за да изпълни волята на Отца за живота Си. Страданието, отхвърлянето, предателството, подигравките, плюенето, бичуването и убиването са някои от очакваните плащания, за които Исус предупреди учениците, че ще Му бъдат поискани (Марк 8:31; 9:31; 10:34). Служенето ни струваше на Исус.
В Марк 8:34 Исус каза на учениците и на по-голямото множество: „Ако някой иска да дойде след Мен, трябва да се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва.“ „Трябва“ означава, че е задължително, задължение. Това е необходимо за всички мъже и жени, които биха служили правилно на слугата Исус.
В Гетсиманската градина, преди ареста и разпъването Си, Исус мислеше за Своя кръст. Той беше „дълбоко разтревожен“, „обезпокоен“ и „обхванат от скръб“ (Марк 14:33-34). И все пак Неговата решимост да служи по какъвто и да е необходим начин преодоля изкушението да се откаже. Исус каза на Своя Отец: „Обаче не каквото Аз искам, а каквото Ти искаш“ (Марк 14:36).
Според Доналд Инглиш, земният край на Исус представлява сериозно предизвикателство за всеки, който би бил ученик днес: „Не само Той трябва да мине по пътя на смъртта, но и всеки, който би бил Негов ученик.“1 Слугите на Бога от XXI век трябва да изберат правилния път, а не лесния път.
3. Исус преобърна приетите норми с главата надолу.
Даръл Бок пише: „Слугата Исус е пример за това как да ходим с Бога в свят, който отхвърля изпратените от Бога.“2 Йоан Кръстител и Исус бяха отхвърлени от влиятелните водачи на своето време. Йоан служи успешно във всичко, за което Бог го призова, но той нито беше освободен от затвора, нито спасен от екзекуция (Марк 1:4-8; 6:16-29). Ралф Мартин нарече Йоан „прототип на Исус.“3 В очите на света Йоан може да е се е провалил, но в очите на своя Учител той се е справил много добре. Християнският слуга е готов да страда като част от своето призвание да следва Исус.
Исус каза, че риболовът на хора е по-важен от риболова на риба (Марк 1:17-18). Слугите на Исус не живеят живот, доминиран от материални неща. Техният приоритет винаги е да вършат Божията воля. Може да имаме по-малко от материалните притежания на този свят, но живеем за много повече от притежания. В този живот трънен венец може да е по-ценен от златен венец! Всичко, което правим, трябва да служи на Неговата цел.
Исус не търсеше максимална публичност или популярност от всяко добро нещо, което правеше. Той често изискваше мълчание от хората. Той знаеше, че простото откликване на чудо е неадекватна основа за служебно ученичество (Марк 1:34; 1:37-38; 1:44; 3:7; 3:12; 5:18-19; 5:43; 7:36; 8:26; 8:30).
Исус все още търси истинска вяра днес. Откликът на чудо, религиозното възпитание, образованието, семейният произход или свидетелството (дори и да е истинско) не гарантират служебно ученичество. Разпознаването кой е Исус, поемането на предложения кръст и следването на пътя на Исус все още е Неговият метод.
Исус каза, че посланието на Неговото царство е за лоши хора, а не за добри хора: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните. Аз не дойдох да призова праведните, а грешниците“ (Марк 2:17). Този стих е още едно изявление за целта на Исус. Помислете за него заедно с Марк 10:45 и забележете, че Исус дойде да търси, да служи и да спасява грешници.
Исус каза, че най-близкото семейство на християнина са съучениците, а не непременно кръвните роднини (Марк 3:33-34). Има ли непотизъм в желанието на Яков и Йоан да седят до Исус в слава (Марк 10:35-37)? Има ли го и в ревнивия отговор на другите ученици (Марк 10:41)? Ученикът-слуга винаги ще поставя послушанието към Исус пред послушанието към изискванията на собственото си биологично семейство.
Исус каза, че националните традиции са заели мястото на Божието Слово и това е погрешно (Марк 7:9-13). Твърде лесно е да се служи на очакваните обичаи, вместо да се служи на Исус. Назначаването от религиозна система не дава автоматично истинска християнска власт. Външните думи и дела на поклонение не винаги означават правилност на сърдечното отношение. Истинската власт винаги е разпознаваема в тези, които интимно следват Исус, който е правил това, което Неговият Отец е очаквал, а не това, което другите са очаквали. Служението на слуга говори с красноречиво мълчание.
Исус каза, че да загубиш живота си в евангелско служение е най-добрата инвестиция, която някога можеш да направиш (Марк 8:35). Целият свят е по-малко ценен за теб от собствената ти душа (Марк 8:36-37). Саможертвеното служение е основното правило за християнина. Добрите слуги имат ценностите на своя Учител – и живеят според тях! Да бъдеш ученик-слуга означава да бъдеш различен от хората около теб.
Исус каза, че най-добрите хора в Неговото царство са тези, които не се притесняват да бъдат последни, а не тези, които винаги се борят да бъдат първи (Марк 9:35). Това сигурно е смутило учениците заради предишните им спорове. Тези, които биха били истински слуги, трябва също да избягват елитизма (Марк 9:38-40). Толкова лесно е да се гордеем със скромното си положение! Ние не сме единствените Божии слуги!
И накрая, Исус каза, че да водиш означава да служиш (Марк 10:42-45). Същият Йоан, който спореше за „кой е най-великият?“ (Марк 9:34) и който попита дали може да седне отдясно или отляво на Исус в слава (Марк 10:37), беше този, който по-късно написа: „По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас; така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята“ (1 Йоан 3:16). Този ученик се научи как да води, като служи. Той направи това, докато виждаше Исус арестуван, екзекутиран и по-късно възкресен от Бога. Бог му даде урок, който промени живота му.
Заключителна молитва Боже, наистина съжалявам, че дори като християнин не винаги живея така, както Ти искаш. Помогни ми да правя това, което трябва да прави един слуга на царството. Направи ме това, което Ти искаш да бъда. Нека живея само за да служа на Царя на царете. Нека нося Исус на хората чрез моето служение днес и докато живея. Амин.
КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ
- Доналд Инглиш, Посланието на Марк, Библията говори днес (Inter-Varsity Press, Лестър, '92).
- Даръл Бок, Евангелието от Марк, Библейски коментар „Краеъгълен камък“ (Tyndale House, Илинойс, '05).
- Ралф П. Мартин, Марк: Евангелист и теолог (Paternoster Press, Ексетър, '72).
