Живеем в много уникално време, в което се нуждаем от сила и смелост за нашия живот на вяра. Въпросът е как можем да получим тази сила с всички събития тук на Земята, които се опитват да ни повалят? Какво наистина ни издига? Какво може да ни помогне да следваме Господа с повече енергия? Върху какво са съсредоточени мислите ни, определя как преминаваме през живота. Фокусът е от решаващо значение. Осъзнаването с кого се идентифицираме или с кого сме свързани, оказва огромно влияние върху това как мислим, действаме и се доверяваме.
Сега, позволете ми да ви представя нещо, което обикновено твърде често се забравя, въпреки че е фундаментално важна истина за вярата. Когато мислим за Исус Христос, често мислим за живота му тук на Земята, в който той е нашият велик пример. И това, разбира се, е много важно, без съмнение, защото трябва да го имаме пред очите си по този начин и да се учим от него. Но за съжаление, това, което често забравяме, или за което мислим по-малко, е мястото, което той сега заема отдясно на Бога, какво прави там и какво означава това за нашия живот днес. Но точно това е толкова невероятно важно за нашия живот на вяра. Защо? Защото заниманието с Христос в слава ни дава сила, дава ни смелост и ни помага да бъдем победоносни победители в тези трудни времена. И затова има около 20 пасажа в Новия Завет, където ни е показан Господ в слава или отдясно на Бога, и това ни показва колко важна е тази истина за Бога.
Исус Христос е вечният Син Божи, който стана човек преди почти 2000 години. Какво немислимо унижение беше това за него! И като човек, той още повече се смири, като зае мястото на слуга, и това достигна кулминацията си в това, че той стана послушен до ужасната си смърт на кръста. Сега, какъв беше отговорът на Бога на това несравнимо унижение? Бог Отец използва цялата си слава, за да възкреси Христос. След това го взе в слава при възнесението си и го короняса като човек със слава и чест. Исус беше разпнат на Земята, той умря и беше погребан. Но Бог го оживи, възкреси го и му даде мястото отдясно си на небето.
Сега, последното нещо, което учениците видяха от своя Учител тук на Земята, беше как той вдига прободените си ръце и ги благославя с тези ръце, а след това бавно бива отнесен на небето пред очите им. Наистина интересно как Божието слово описва това събитие. В Евреи 9:24 се казва, че той влезе в небето. В Евреи 4:14 се казва, че той премина през небесата. Ефесяни 4:10 казва, че той се възнесе над всички небеса. А Евреи 7:26 казва, че той стана по-висок от небесата. Сега, Бог ни описва това по толкова многостранен начин, за да можем да помислим за това и да обърнем очите си нагоре. Трябва да знаем, че сега има човек на небето, в слава, отдясно на Величието отгоре.
Важен въпрос, разбира се, е какво е това място, което той е заел там? Сега, Божието слово ни показва, че това е издигнато място на величие, чест и сила. В Евреи 1, това място е описано с думите „отдясно“, „на величието“ или „Величието отгоре“, и ни показва, че е свързано със сила и величие. Сега Петър пише за Христос, който е отдясно на Бога, отишъл на небето, ангели и власти и сили са му подчинени. А Павел, той пише в Ефесяни глава 1 и казва: „Бог го е поставил отдясно си в небесата, над всяко началство и власт, и сила, и господство, и всяко име, което се назовава, не само в този век, но и в бъдещия, и е поставил всичко под нозете му.“
Сега, какво означава това за нас? Че сме свързани с личност, на която всичко е подчинено, на която е дадена цялата власт, която управлява и триумфира високо и възвишено над всичко. Затова можем да кажем с това, което казва псалмистът в Псалм 123: „Към Тебе издигам очите си, о Ти, Който живееш на небесата.“
Сега, в Новия Завет има трима души, които са видели Господ Исус в слава. Стефан, точно преди да бъде убит с камъни, той извика в Деяния глава 7. Там той казва: „Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога.“ Сега, този поглед нагоре му даде сила да страда за Христос и дори да се моли за враговете си.
Павел също видя Исус, праведния, в слава, и ни казва, че когато се обърна, видя светлина толкова мощна, че надмина блясъка или яркостта на слънцето. Сега, от този момент нататък, Павел имаше само една прекрасна цел в ума си и беше толкова развълнуван от тази небесна личност, че можеше да каже във Филипяни глава 3: „Забравяйки това, което е зад мен, и протягайки се към това, което е пред мен, аз преследвам, гледайки към целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“ Христос на Земята е нашият пример. Христос на небето е нашата цел и нашият източник на сила. Гледането на него в слава и гледането на тази цел, това ни дава енергия и това ни помага да се откажем от неща или да оставим неща зад себе си.
Сега, тогава ни е казано и от Йоан, когато е бил на остров Патмос, че е видял Христос в неговото съдебно величие в слава, с очи като огнен пламък и с лице, което светеше като слънцето в неговата сила. Сега Йоан беше толкова поразен, когато видя тази гледка, че падна в нозете на Господа като мъртъв. Но Господ положи ръката си върху него, отнемайки страха му и укрепвайки го за служението, което предстоеше да извърши.
Когато мислим за Христос в слава, първо трябва да осъзнаем кой всъщност е той. Това е много важно. В Евреи 1, още в началото, е показано неговото величие, неговото уникално и несравнимо синовство и господство, и величие. И кой се еднал там отдясно на Величието отгоре? Казано е, че той е Създателят и Поддържателят на всичко, който поддържа всичко със словото на своята сила. Той е над всичко, Бог, хвален завинаги, първият и последният, Алфата и Омегата, началото и края. Само той, защото е Бог, можеше да извърши очистването на нашите грехове чрез себе си. И като божествена личност, и поради личната си слава като вечен Син Божи, той заема това прекрасно място отдясно на Бога, сега, защото има право на това. Така че, когато мислите за Христос в слава, мислете колко велик и славен е той и го почитайте за това.
Тук на Земята Исус беше смирен под ангелите за кратко време поради страданията на смъртта. Но сега, като човек в слава, му е дадено по-превъзходно име, тоест по-голяма слава от ангелите. На никой ангел Бог никога не е казвал: „Седни отдясно Ми, докато не положа враговете ти за подножие на нозете ти.“ Евреи, първа глава, 13 стих. Виждате ли, той е по-велик от Гавриил или Михаил или Архангел, серафими или херувими. Синът Божи ги надминава всички. Добре.
И освен това, в този контекст се казва, че Господ не се променя. Земята и небесата ще загинат един ден, когато елементите се разтворят в огън, но той остава същият завинаги. Този, който сега седи като човек на трона там на небето, той е Великият Аз Съм, и той е казал: „Преди да се роди Авраам, Аз съм.“ И за него е писано: „Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги.“
Между другото, думите „седни отдясно Ми, докато не положа враговете ти за подножие на нозете ти“, това е цитат от Псалм 110. И мисля, че едва ли има пасаж в Новия Завет, който да е цитиран от Стария Завет толкова често, колкото този стих. Сега, наред с други неща, този стих прави едно нещо много ясно: какво прави Господ в момента на небето, а именно, че чака. Той дойде като Месия, Царят на Израел, за да управлява своя народ тук. Но евреите го отхвърлиха. Те извикаха: „Не искаме този човек да царува над нас.“ Затова Господ чака вече почти 2000 години, за да царува най-накрая тук като Цар на царете и Господ на господарите. Дотогава все още е епохата на благодатта и хората могат да бъдат спасени чрез Божията любов.
Сега, това е много интересно. Във Второ Солунци 3, стих 5, Павел иска вярващите да възприемат този възглед във връзка с прославения Христос. И там се казва, там Павел пише и казва: „А Господ да насочи сърцата ви към Божията любов и към Христовото търпение.“ Така че, ако някога се окажете в момент от живота, когато може би просто се очаква да чакате, помнете, че има човек на небето, който чака вече почти 2000 години. Това може да ви помогне да бъдете наистина търпеливи и да се доверите, че Бог ще постигне целта си в своето съвършено време.
Има още много прекрасни моменти, които Бог споделя с нас в своето слово за Христос на небето. Те са много важни за нашия живот на вяра и ни помагат да растем духовно. Ще разгледаме това в предстояща сесия. Но за днес, завършвам с един велик стих, който отново насочва погледа ни към небето. В Йоан глава 17:24, Бог, Синът Божи, се моли, и какво казва там? Сега той казва, той казва: „Отче, относно тези, които си Ми дал, желая, където съм Аз, и те да бъдат с Мене, за да видят Моята слава.“ И след това продължава и казва: „Която си Ми дал, защото си Ме възлюбил преди създаването на света.“ Господ иска скоро да влезем в славата, в която той вече е влязъл като човек. Скоро ще го видим такъв, какъвто е, в неговата красота, в неговото великолепие, в неговото величие, в неговата слава. Той сам ще дойде отново, за да ни вземе при себе си. Това е, което чакаме и на което се радваме. Така че нека не забравяме, нека погледнем нагоре. Има човек в слава отдясно на Бога.
