Христос е Божията мъдрост за вярващите и цялото творение

Христос, Божията мъдрост

Можем да поискаме мъдрост от Бога

Но ако някой от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро и без да укорява, и ще му се даде. —Яков 1:5 JND

Къде отиваме за мъдрост? Мнозина от нас са благодарни за този стих. Може би повечето от нас са търсили в интернет информация и факти, но този стих ни казва, че нашата мъдрост като вярващи идва от Бога. Ако чувстваме, че ни липсва мъдрост, трябва само да попитаме нашия Бог и Отец. Моисей, например, е бил учен във всяка мъдрост на Египет. Тогава Бог го изпратил в пустинята, за да учи в Божието училище 40 години. Като вярващи, ние не искаме мъдростта на Египет, която е тип на този настоящ зъл свят. Вместо това, ние искаме Божията мъдрост. Той ще осигури, ако поискаме в зависимост от Него.

Нека разгледаме и Соломон. Писанието ни казва: „Соломоновата мъдрост надмина мъдростта на всички синове на изтока... Той беше по-мъдър от всички хора“ (3 Царе 4:30-31). Как Соломон е получил тази мъдрост? По начина, който е отворен за всяко Божие дете днес: той е попитал Бога! Можем да прочетем въпроса на Йехова към Соломон и неговата последваща молитва за мъдрост в 3 Царе 3:5-9, а след това Божия отговор в стих 12 и 4:29. Въпреки че тук има много, ще обсъдим само няколко точки.

Соломон призна, че Бог го е поставил на мястото, където е бил като цар. Забелязваме липса на хвалба у Соломон. Той смирено заяви какво е направил Бог.

• Соломон призна: „Аз съм само малко дете: не знам как да излизам и да влизам“ (3:7). Той не беше твърде горд, за да признае невежеството си и нуждата си от Божия помощ. Понякога гордостта ни пречи или ни възпира да търсим мъдростта, която е отгоре. Можем да изричаме думите, но Господ изследва сърцата ни. Да бъдем смирени и честни пред Него.
• Соломон беше уверен в любовта на Йехова към Своя народ. „Твоят слуга е сред Твоя народ, който Ти си избрал, голям народ, който не може да бъде преброен или изчислен поради множеството.“ (ст. 8). Помнете, когато днес се занимавате с Господния народ в ситуации, където е необходима мъдрост, Господ обича Своя народ много повече от нас и ги вижда като „голям народ.“
• Соломон осъзна, както виждаме в същия стих, огромността на задачата пред него. Той не каза на Бога: „Ти избра правилния човек, аз мога да се справя с това!“ Не, той помоли Йехова да „даде на Твоя слуга разбиращо сърце, за да съди Твоя народ, да различава между добро и зло; защото кой е способен да съди този Твой многоброен народ“ (ст. 9).
• Четем, че молитвата на Соломон угоди на Господа, и Той му каза: „Аз направих според твоята дума: ето, дадох ти мъдро и разбиращо сърце“ (ст. 12). Това се потвърждава и в следващата глава: „И Бог даде на Соломон мъдрост и много голямо разбиране и широта на сърцето, дори като пясъка, който е на морския бряг“ (4:29).

Скъпи читателю, гордостта ли ви пречи да получите Божията мъдрост? Колко често имаме собствени мисли за това как трябва да се справят ситуациите или как можем да помогнем на хората. Вярваме, че в спешни ситуации можем да имаме Божията мъдрост за момента на нужда. Той е милостив. Въпреки това, в обикновените житейски въпроси, признали ли сте невежеството си пред Бога, Който познава сърцата, и поискали ли сте Неговата мъдрост? Той е готов да отговори на такъв вик.

Какво е мъдрост?

Страхът от Йехова е началото на мъдростта; и познанието на Светия е разум. —Притчи 9:10

Мъдростта често се определя като способността да се прилага знание. Има хора, които са много умни и знаят много факти, но не винаги са много мъдри в прилагането на това, което знаят. Еврейската дума, преведена като „мъдрост“, означава „умение във война, мъдрост в администрацията, благоразумие в религиозните дела.“ Речникът на Уебстър (издание от 1913 г.) казва, че мъдростта е „знание и способност да се използва правилно.“

Първото споменаване на мъдрост в Писанието е в Изход, във връзка с изграждането на скинията (28:3, 31:3,6, 35:26,31,35, 36:1-2). Веселеил и Олиав се нуждаеха от мъдрост като тези, които отговаряха за строителния проект; но всеки работник се нуждаеше и от мъдрост от Бога за своята част. Жените, които предели козя козина, за да се използва в завесите, се нуждаеха от мъдрост (35:26), точно както и другите в техните задачи. Същото е и днес за тези, които имат участие в „Божието жилище в Духа“ (Ефесяни 2:22). Независимо дали са водачи или последователи, по-стари или по-млади светии, всички ние се нуждаем от мъдрост, за да знаем как да изпълним дадената ни от Бога роля за славата на Господ Исус, за да изградим Божието жилище днес – Божията Църква.

Мъдрост отгоре

Ако имате горчива завист [„завист,“ KJV] и раздор в сърцата си, не се хвалете и не лъжете против истината. Това не е мъдростта, която слиза отгоре, но земна, естествена, дяволска... Но мъдростта отгоре първо е чиста, после мирна, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна, нелицемерна. —Яков 3:14-15,17

В Яков 3 имаме контраст между мъдростта, която е отгоре, и мъдростта, която е отдолу. Това ни показва, че има мъдрост от Бога и мъдрост, която не е от Бога. Мъдростта на този, който контролира света, е „земна“, имайки предвид земята и хората, но не Бога или Неговата воля. Тя е „естествена“, представяйки това, което привлича естествения човек – човек без Бога; тя също така привлича плътта – старата греховна природа. Тази мъдрост е „дяволска“, което показва, че нейният източник е отдолу. Дяволът е мъдър в смисъл на хитър и коварен. Неговите „хитрости“ или „коварства“ (KJV) са това, срещу което трябва да бъдем нащрек (Ефесяни 6:11). Като вярващи ние не искаме тази мъдрост и трябва да се противопоставим на нея.

В освежаващ контраст, мъдростта отгоре – Божията мъдрост – има седем добри качества (JND):

• Чистота. Ако ни се предложи нещо нечисто, веднага знаем, че това не е Божията мъдрост. Неговата мъдрост е според Неговия характер: чиста и свята.
• Мирна. Мъдростта отдолу води до съперничество (завист) и раздор. Тази мъдрост постави Господ Исус на кръста, тъй като дори Пилат знаеше, че първосвещениците и книжниците предадоха Господа поради завист (Марк 15:10). Мъдростта отгоре води до мир сред Неговия народ и ни дава възможност да живеем в мир с всички хора (Римляни 12:18).
• Кротка. Това върви с следващото качество.
• Отстъпчива. Мъдростта отдолу изисква своя собствен път и не се интересува кой може да пострада, за да го постигне. Виждаме пример за това с тълпите, които изискват от Пилат смъртта на Господ Исус. Те знаеха как да постигнат своето, като оказваха натиск върху Пилат: „Ако пуснеш Този Човек, ти не си приятел на Цезар“ (Йоан 19:12). Този начин на общуване един с друг не трябва да се вижда сред Господния народ. Божията мъдрост е кротка, не сурова. Тя е отстъпчива, не изисква своите права, но е готова да слуша и да се вслушва в другите, ако е необходимо. Разбира се, не трябва да правим компромиси с истината, но колко често е имало раздори между братята, защото друг вярващ иска да прави неща или има различно виждане за нещата от моето. Господ Исус беше едновременно кротък и отстъпчив.
• Пълна с милост и добри плодове. Вместо да се бори с хората, Божията мъдрост има милост към другите, които са в нужда. Тази мъдрост признава, че някои от Господния народ страдат, и се стреми да предостави помощ. Ако милостта е към човека, плодовете, както обикновено в Писанието, са към Бога. Тази мъдрост води до плод, който е за Божия слава и хвала. Ако проявяваме тази мъдрост, в тази мярка ще проявяваме Христос пред Бога в този свят. Това е най-големият плод, който можем да донесем!
• Безпристрастна, или без пристрастие (KJV). Мъдростта отгоре не играе на фаворити или не поставя под въпрос мотивите на другите.
• Нелицемерна (JND). С други думи, тя е истинска и ни прави истински. Господ Исус говори за фалшиви пророци, „които идват при вас в овчи дрехи, но отвътре са грабливи вълци“ (Матей 7:15). Толкова много в света около нас днес е фалшиво или дава фалшиво впечатление. Това е вярно дори в изповядващата се църква. Ако търсим мъдростта, която идва от Бога, тя ще ни направи истински, реални и прозрачни за другите вярващи, както и за неспасените, с които имаме контакт.
• Нека търсим тази мъдрост, която е отгоре!

Кой е Божията мъдрост?

Но за призваните, както юдеи, така и гърци, Христос е Божия сила и Божия мъдрост. —1 Коринтяни 1:24

Но от Него сте вие в Христос Исус, Който ни е станал мъдрост от Бога, и правда, и святост, и изкупление; за да бъде, както е писано: Който се хвали, нека се хвали в Господа. —1 Коринтяни 1:30-31

Аз бях поставена от вечността, от началото, преди да е била земята... Аз бях при Него като Негово дете, и бях всекидневно Неговото наслаждение, винаги се радвах пред Него; радвах се в обитаемата част на Неговата земя, и Моите наслаждения бяха със синовете човешки. —Притчи 8:23,30-31

Видяхме, че мъдростта е качество на Бога, което Той е способен да ни даде. В заключение, просто ще отбележим, че мъдростта не е само качество, но и личност: Самият Божи Син, нашият Господ Исус Христос. В Притчи 8, Соломон започна да говори за мъдрост, но от стих 22 той продължи да говори за Този, Който е мъдрост. Господ Исус беше там при сътворението, и Новият Завет ни казва, че Той е Създателят (Колосяни 1:16). Каква велика мъдрост виждаме проявена в творението около нас, независимо дали се вглеждаме в микроскопичния свят или се отдалечаваме до звездите и галактиките! Когато забелязваме как всичко работи заедно, можем да се възхищаваме на Христос, Божията мъдрост, Който е подредил всичко. В Еклесиаст 1:7 ни е казано за водния цикъл, който повечето от нас приемат за даденост, освен ако не получим твърде много или твърде малко дъжд. Кой е установил това? Нашият велик Бог и Спасител, Исус Христос! Можем да се възхищаваме и да Го хвалим за мъдростта, видяна в творението. Хвала на Неговото име!

Също така, можем да хвалим Отца и Сина за мъдростта, видяна в изкуплението. Делото на Господ Исус на кръста, Неговата смърт и възкресение, е позволило на Бога да бъде „праведен и оправдаващ този, който вярва в Исус“ (Римляни 3:26 KJV)! Каква удивителна любов и благодат, но и каква мъдрост се вижда в Божия план за спасение!

Божието Слово ни казва, че Христос „ни е станал мъдрост“ (1 Коринтяни 1:30). Той наистина е всичко за Своя народ! Нашият Отец е осигурил мъдростта, от която се нуждаем за нашия земен път в Неговия възлюбен Син, точно както е осигурил праведност, святост и изкупление за нас чрез Христос.

Как можем да се насладим на тази мъдрост? Като оставаме близо до Господа и търсим Неговото лице ден след ден. Трябва да четем Неговото Слово ежедневно и да „се молим непрестанно“ (1 Солунци 5:17). Докато Господ е на разположение за нас в нашите извънредни ситуации, и Той е милостив, Той наистина желае да останем близо до Него всеки ден, през целия си живот. Дано всички ние Го познаваме все повече и повече като наша Мъдрост!