„Аз съм Господ, твоят Бог, Който те учи за твое добро — и те води по пътищата, по които трябва да вървиш“ (Исая 48:17). Той учи целия Си народ на истинската природа и ужасните последици от греха; и ги наставлява „да бягат от идещия гняв“. Неговото учение ги прави мъдри за спасение — и святи по сърце и живот. Под Неговите наставления те . . .
се оттеглят от света, наслаждават се на лично благочестие, обединяват се със светиите и изобилстват във всяко добро дело. „Ето, Бог е възвишен в Своята сила. Кой е учител като Него?“ (Йов 36:22). Истината, която Той разкрива на разбирането — Той я запечатва в сърцето — и Евангелието става присадено слово, способно да спаси душите ни. Неговите ученици се научават да Му подражават — и разгласяват във всяка посока почестите на Неговото име.
Ненаучени от Него, ние сме . . .
суетни, невежи и нечестиви; отчуждени от Бога и бързащи към вечна погибел! На Неговото божествено учение — ние дължим всичко, което знаем за себе си, греха, спасението и вечното блаженство. Той учи свободно и разнообразно — но винаги ефективно. Неговите деца викат: „Научи ме да върша Твоята воля, защото Ти си моят Бог. Нека Твоят благодатен Дух ме води напред на твърда основа!“ (Псалм 143:10). Той милостиво отговаря: „Аз ще те наставя и ще те науча на пътя, по който трябва да вървиш! Ще те водя с окото Си.“ (Псалм 32:8)
Читателю, научен ли си от Бога? Научил ли те е Той . . .
да мразиш греха — и да бягаш от него, да познаваш Христос и да Го обичаш, да откриваш красотата на светостта и да копнееш да я притежаваш? „Покажи ми пътищата Си, Господи, научи ме на Твоите пътеки; води ме в Твоята истина и ме научи, защото Ти си Бог, моят Спасител.“ (Псалм 25:4-5)Научи ни на познанието на Сина, И нека душите ни с Него да са едно; Научи ни да обичаме и да ходим с Теб, Докато не видим лицето Ти в слава. Дж. См.
