Поглед нагоре– юли/август 2015 г. —Списание „Благодат и Истина“
Той слезе
Две неща в 1 Тимотей 2 характеризират Посредника:
Той е човек (ст. 5); Той даде Себе Си откуп за всички (ст. 6).
Времето за това свидетелство беше определено от Бога.
Скъпоценна истина! Ние сме слаби; ние сме виновни и не можехме да се приближим до Бога. Нуждаехме се от Посредник, който, докато поддържаше Божията слава, щеше да ни постави в такова положение, че да може да ни представи на Бога в праведност според тази слава.
Христос даде Себе Си като откуп. Но Той трябваше да бъде човек, за да страда за и да представлява хората – и Той беше такъв! Но това не е всичко. Ние сме слаби тук на земята, където трябва да получим откровението на Бога, и сме слаби по отношение на използването на нашите ресурси в Бога и нашето общение с Него, дори когато вината ни е изличена. И все пак, в нашата слабост да получим откровението на Бога, Христос е разкрил Бога и всичко, което Той е в Своята Личност, във всички обстоятелства, където човек би могъл да има нужда, било то в тяло или душа. Той слезе в най-ниските дълбини, за да няма никой, дори и най-нещастният, който да не може да почувства, че Бог в Своята доброта е близо до него и напълно достъпен за него. Той слезе при него – Неговата любов намери своята възможност в неговото нещастие, като нямаше никаква нужда, където Той не присъстваше и която Той не можеше да посрещне.
По този начин Той се разкри на земята. Сега, когато е на високо, Той все още е същият. Той не забравя Своите човешки преживявания – те са запазени от Неговата божествена сила в съчувствените чувства на Неговата човечност, според енергията на тази божествена любов, която е техен източник и движеща сила. Той все още е човек в слава и в божествено съвършенство. Неговото божество придава силата на Своята любов на Неговата човечност и не отхвърля нищо от нея.
Нищо не можеше да прилича на такъв Посредник! Нищо не можеше да се сравни с нежността, познанието на човешкото сърце, съчувствието или опита на нуждата. В мярката, която божеството можеше да даде на това, което Той направи, и в силата на Своята любов, Той слезе, взе участие във всички скърби на човечеството и влезе във всички обстоятелства, в които човешкото сърце можеше да бъде. Той беше ранен, потиснат и обезсърчен – прекланяйки се под злото. Никога не е имало и няма да има нежност, сила на съчувствие и човечност като Неговите. Никое човешко сърце не може така да разбира или така да чувства с нас, каквато и да е тежестта, която потиска човешкото сърце. Това се намира само в Човека, Христос Исус, Който е нашият Посредник. Няма никой толкова близък, никой, който да е слязъл толкова ниско и да е влязъл с божествена сила в нуждата, цялата нужда на човека. Съвестта е пречистена от Неговото дело и сърцето е облекчено от това, което Той беше и е завинаги.
Има само Един! Да мислим за друг би означавало да Му отнемем Неговата слава и от нас нашата съвършена утеха.
От Джон Н. Дарби (адаптирано от Синопсис,том 5)
Възцарен на високо
Възцарен на високо, вечно Слово,
Като Човешки Син, като суверенен Господ,
Сега с вяра на Теб почиваме,
Докато всички Твои титли не изповядат.
Ти си очистил душите ни от грехове,Твоят Дух ни дава сила отвътре; Докато Ти за нас във всяка наша нужда,От дясната ръка на Бога винаги ходатайстваш.
О, пази ни в тесния път,
За да не се отклоняват никога стъпките ни от Теб;
Подкрепяй нашата слабост, успокоявай нашия страх,
И ни дръж близо до Твоето присъствие.
О, нека бъде така до онзи благословен ден,Когато Бог ще изтрие всички сълзи; Бързо, обещано е в словото,Да, Амин, Ела, Исусе, Господи.—Р. Морсхед (Духовни песни,№ 264)