В живота някои твърдения са доста лесни за разбиране, като например „Каквото посееш, това ще пожънеш“ или „Каквото се издигне, трябва да падне“. Божието Слово съдържа някои от тези самоочевидни твърдения. Въпреки това, не отнема много време, за да осъзнаем, че понякога това, което е вярно или което работи в живота, всъщност е обратното на това, което очакваме! Например: „Колкото по-лесно е едно момиче да бъде спечелено, толкова по-малко млад мъж желае да я спечели“ или „Колкото повече неща има един мъж, толкова по-малко удовлетворен става той“. Простата логика не работи с очевидни противоречия, които се наричат парадокси. Християнската вяра също има парадокси. Хората смятат, че те са противоречия, които нямат смисъл. Но правилно разбрани, парадоксите разкриват по-дълбоко разбиране за начина, по който функционира Божията вселена. Така също, справянето с някои от парадоксите в християнството ни дава възможност да разберем по-дълбоко как да живеем по-смислен живот с Исус.
Трябва да умра, за да живея истински
Исус каза:
„Който обича живота си, ще го изгуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот“ (Йоан 12:25 NIV). Самият Исус умря на кръста, за да можем ние да живеем. Той дойде да ни донесе пълен живот: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно“ (Йоан 10:10). Но за да го преживеем, трябва да умрем за себе си и да Му позволим да живее в нас. Павел каза: „Аз съм разпънат с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мене; а животът, който сега живея в плът, живея го с вяра в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:20). Умряхме ли за себе си? Живее ли Исус в нас?
Трябва да стана глупак, за да стана мъдър
Исус имаше редица остри сблъсъци с образовани мъже, които бяха пълни със собствени идеи. Но Исус твърдеше, че за да станеш Негов ученик, трябва да станеш като дете – да спреш да се доверяваш на умни аргументи и философски гледни точки – и чрез вяра да приемеш простата Божия истина. Исус се радваше, докато се молеше на Отца:
„Ти си скрил тези неща от мъдрите и разумните, и си ги открил на децата“ (Лука 10:21). А Павел каза: „защото Божията глупост е по-мъдра от човешката мъдрост, и Божията слабост е по-силна от човешката сила“ (1 Коринтяни 1:25). Ще продължим ли да се придържаме към светската мъдрост, или ще приемем да бъдем наричани глупави, защото Му се покоряваме?
Трябва да стана слаб, за да бъда силен
Трудно ми е да призная слабост. Обичам да мисля, че съм достатъчно силен, за да живея собствения си живот. Но истинската сила на християнина се основава на приемането на собствената му слабост. Павел каза:
„Затова с най-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да почива върху мене Христовата сила. Затова заради Христос благоволявам в немощи... в трудности... Защото, когато съм слаб, тогава съм силен“ (2 Коринтяни 12:7-10). Бог често ни поставя в ситуации, в които сме принудени да признаем слабостта си и да разчитаме на Неговата сила. Тогава Бог може да действа и да се случат значими неща! Ако живеем със собствената си сила, няма да стигнем далеч, но ако позволим на Духа да работи, ще се удивим на това, което Той може да направи!
Бог ме оставя да страдам, за да мога да се радвам
Когато приятелят на Исус Лазар беше болен, Той каза на учениците Си:
„Тази болест не е за смърт, но за Божия слава, за да се прослави Божият Син чрез нея“ (Йоан 11:4). Въпреки че обичаше Лазар и двете му сестри, Той забави отиването си, докато Лазар не умря и не беше погребан. Това не беше от липса на чувства, защото когато Исус видя Мария и юдеите да плачат, Той също заплака. Той имаше по-дълбок план. Исус попита Марта: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“ Скоро след това Исус извика Лазар обратно от смъртта и гроба! И как се зарадваха Лазар, Мария и Марта! Сега те познаваха Исус като Господ на живота и смъртта. Дните им на болка, объркване и плач бяха превърнати в живот на радост в сигурното знание, че Този, Когото следваха, имаше цялата власт и слава. Исус запазва специална радост за онези, които са преследвани и обиждани заради Него: „Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата“ (Матей 5:10-12). Ние също трябва да се научим да виждаме страданието си в светлината на вечността. Истинската радост се намира не в избягването на болката, а в това да позволим на Бог да я използва, за да осъществи Своя план в живота ни. Тогава можем да се радваме!
Трябва да бъда смирен, за да бъда издигнат
Докато Исус поучаваше за две напълно различни ситуации, избирайки къде да седне на парти и как да се моли на Бог, Той заключи:
„Защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвишен“ (Лука 14:11; 18:14). Това е двоен парадокс: Ако гордо се изтласкваме напред, Бог ще ни дръпне назад. Но ако смирено приемем ниското положение, Бог ще ни издигне. Резултатът е противоположен на собствените ни усилия! Петър увещава младите мъже, може би най-склонни към самонадеяна гордост: „Млади мъже, по същия начин бъдете покорни на по-възрастните. Облечете се със смирение един към друг, защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. Смирете се, прочее, под мощната Божия ръка, за да ви издигне Той в свое време“ (1 Петър 5:5-6). И Яков повтаря тази заповед на всички вярващи: „Смирете се пред Господа, и Той ще ви издигне“ (Яков 4:6-10).
Трябва да стана роб, за да бъда свободен
След Френската революция свободата стана цел на много нации – свобода да правим каквото си искаме, да отиваме където искаме и да бъдем каквото си пожелаем. Но за мнозина тази „свобода“ се превърна в друга форма на робство – на греха, егоизма и в крайна сметка на самоунищожението. Павел каза на вярващите:
„Вие бяхте освободени от греха и станахте роби на правдата... Представете телата си в робство на правдата, водеща към святост“ (Римляни 6:16-22). Исус каза на хората: „Ако пребъдвате в Моето учение, вие сте наистина Мои ученици. Тогава ще познаете истината и истината ще ви освободи“ (Йоан 8:31-32). Реалността е, че всички ние сме роби на нещо или някого. Ние не сме автономни; всички служим на някой господар. В крайна сметка има само двама господари – Господ Исус и силите на злото. Трябва да решим на кого ще служим. Един важен аспект на християнския живот е да признаем, че сме били купени на цена и затова доброволно се предлагаме като роби на Бога. Само тогава ще станем наистина свободни.
Трябва да стана слуга, за да водя
Исус каза:
„Царете на езичниците господстват над тях... Но вие не трябва да бъдете такива. Вместо това, най-големият сред вас трябва да бъде като най-младия, а този, който управлява, като този, който служи... Аз съм сред вас като Този, който служи“ (Лука 22:25-27). Малко преди Исус да бъде разпънат, докато споделяше Тайната вечеря с учениците Си, Той изми мръсните им крака. Тогава Той каза: „Аз ви дадох пример“ (Йоан 13:15). Той беше техен водач, но зае мястото на слуга. Така също, ако искаме да упражняваме истинско християнско лидерство, трябва да приложим концепцията за „служебно лидерство“. Колко лесно е да се разбере; колко трудно е да се направи!
Трябва да давам, за да получавам
Бебето знае, че когато плаче, получава това, което иска. Всички започваме със себецентричност. Искаме желанията ни да бъдат удовлетворени. Проблемът е, че като възрастни все още действаме по този детски начин. Соломон посочи:
„Един дава щедро и печели още повече, друг задържа и стига до бедност... щедрият човек ще просперира... който освежава другите, сам ще бъде освежен“ (Притчи 11:24-25). Господ каза: „По-блажено е да даваш, отколкото да получаваш“ (Деяния 20:35). Бог е дарител и Той желае и ние да бъдем дарители. Павел ни каза как да даваме: „Който сее оскъдно, оскъдно и ще жъне; а който сее щедро, щедро и ще жъне... Бог обича веселия дарител“ (2 Коринтяни 9:6-8). Бог дава благодатно, за да можем ние да даваме на другите. Но ако се опитваме да се държим за нещата, те се изплъзват през пръстите ни. Получили сме живот от Бога. Ако Му го върнем, получаваме изобилен живот. Мисионерът мъченик Джим Елиът каза: „Не е глупак онзи, който се отказва от това, което не може да запази, за да получи това, което не може да изгуби.“ Готови ли сме да се доверим на Божия парадокс: когато даваме най-много, тогава получаваме най-много?
Ще се доверя ли на Бог?
Животът има много парадокси. И Божието Слово също. Разгледахме осем от тях. Ще приемем ли принципите в учението на Исус, дори когато Той ни моли да направим нещо, което изглежда противоречиво? Нека се научим да Му се доверяваме. Той не си противоречи. Парадоксите на християнския живот крият истини, които мъдрият философ и простото дете могат да преживеят, ако просто се доверим и се покорим.
