Кой не иска да бъде на печелившата страна? Независимо дали става въпрос за футболен мач, дебат или война срещу тероризма – никой не иска да губи. Като разглеждаме последните световни събития, може да изглежда, че християнството губи позиции, особено когато чуваме за убийства, изнасилвания и поробване на вярващи в Судан, или за ужасните атаки срещу тези, които свидетелстват за Господа в страни като Китай, Мароко или Саудитска Арабия. Но въпреки всичко това, трябва да осъзнаем, че все още сме на печелившата страна.
Води се духовна война, която Писанието ясно идентифицира: В последните дни ще настъпят тежки времена. Хората ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родители, неблагодарни, нечестиви, без любов, непримирими, клеветници, без самоконтрол, жестоки, неприятели на доброто, предатели, безразсъдни, надути, повече обичащи удоволствията, отколкото Бога – имащи вид на благочестие, но отричащи силата му. От такива страни се отвръщай (2 Тимотей 3:1-5 NIV).
От Писанието знаем, че в последните дни ще има тежки времена с натиск към освобождение от християнските ценности, които са гръбнакът на едно здраво и здравословно общество. Либералната програма се стреми да отхвърли ограниченията върху девиантни дейности, формулирани в сърцата на грешни хора, за да доведе до общо приемане на аберативно и отвратително поведение. Моралът е на най-ниско ниво, абортите продължават да позорят нациите, които ги практикуват, а хомосексуалната програма прониква във всеки слой на обществото. И така, как можем да кажем, че сме на печелившата страна?
Духовна битка
Преди всичко, трябва да знаем, че се води духовна битка. Сатана е оспорвал Божията власт от времето, когато се е възгордял и е помислил, че е по-велик от Бога (Исая 14:12-17; Езекиил 28:12-17). Заедно със Сатана, много ангели също паднаха и сега като демони работят със Сатана, за да разрушат всички стандарти на святост, които характеризират Самия Бог. Не е чудно, че Сатана атакува християните, които стоят като светлини в тъмен свят. Той иска да контролира сърцата и умовете на цялото човечество, но всеки истински вярващ е заплаха и пречка за неговите машинации.
Даниил, праведен човек, помоли Бога за отговори на виденията, които беше получил (Даниил 10:12-13). Ангел беше изпратен с отговорите, но беше задържан и трябваше да се бие с демоничния княз над Персия, който пресрещна ангела от Бога. Накрая, Михаил, един от главните князе на Божиите ангелски войнства, който беше назначен да се грижи за народа на Израел, трябваше да дойде, за да помогне на ангела, който се биеше с демоничния княз на Персия. Това събитие беше една от онези духовни битки в небесните сфери, за които четем в Ефесяни: Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на тъмнината на този век, срещу духовните сили на злото в небесните места (Ефесяни 6:12).
Имаме и други примери за тази битка в небесата, един от които е самият Сатана, когато беше призован да даде отчет за действията си пред Бога в Йов 1-2. Той обвини Бога, че защитава Йов, и предизвика Бога да премахне оградата на защита, която Той беше поставил около Йов, за да може да изпита и изкуши този праведен човек да се обърне срещу Бога. Бог позволи на Сатана да изпита Йов, който за един ден загуби всичките си притежания, както и научи, че десетте му деца са били убити при инцидент. Въпреки това, той запази своята почтеност и не се обърна срещу Бога и можеше да каже: Гол излязох от утробата на майка си и гол ще се върна там. Господ даде и Господ отне; да бъде благословено името Господне (Йов 1:21). Имаше и по-нататъшни изпитания, но Йов беше победител, защото се страхуваше от Бога и стоеше твърдо пред изпитанията и страданията.
От тези две библейски събития можем да научим много за начина, по който Сатана работи, както и как можем да се противопоставим на неговите схеми като добре обучени войници, които са подготвени и готови за битка.
Ограда от защита
Начинът, по който Бог и Сатана взаимодействаха в живота и борбите, пред които се изправи Йов, винаги ми е бил от голяма помощ. Знанието, че Бог има ограда от защита около Своя народ и че Сатана не може да надхвърли ограниченията, които Бог му поставя, е голямо утешение. То ми помага да разбера основната причина, поради която Павел можеше да каже: Никакво изкушение не ви е постигнало, освен човешко. И Бог е верен; Той няма да ви остави да бъдете изкушавани повече, отколкото можете да понесете. Но когато сте изкушавани, Той ще осигури и изход, за да можете да издържите (1 Коринтяни 10:13). Бог познава нашите ограничения и няма да позволи на Сатана или на някой от неговите демони да надхвърли това, което сме способни да понесем. Всички сме различни и всички имаме различни способности за страдание и изпитания. Тъй като това е обещание в Божието Слово, можем да бъдем сигурни, че Той няма да ни остави да бъдем изпитвани или изкушавани повече, отколкото можем да понесем.
За съжаление, Сатана не е непременно най-големият ни проблем, защото Бог държи Сатана на каишка, така че той не може да направи нищо повече от това, което му е позволено. Въпреки това, понякога ние сме си най-големият враг, тъй като искаме да правим нещата по свой начин, оставяйки Бога извън уравнението. Сваляме гарда си и доста често в крайна сметка просто задоволяваме собствените си желания и похоти.
В случая на Йов, той беше посетен от някои приятели, които, вместо да му помогнат, започнаха да го обвиняват във всякакви неправомерни действия, в резултат на което Йов се увлече в собствената си самоправедност и гордостта излезе на повърхността. Тогава Бог смъмри както Йов, така и приятелите му за техните напълно погрешни нагласи и думи.
Силата на молитвата
Даниил беше верен на Бога, но страдаше, докато духовната битка продължаваше в небесните места. Трябва да разберем, че „небесните места“, за които се говори, не са самото небе. Не забравяйте, че Сатана е „владетелят на царството на въздуха, духът, който сега действа в тези, които са непокорни“ (Ефесяни 2:2). Даниил, като човек на молитвата, който вървеше в тясна хармония с Бога, е добър пример за това как да стоим твърдо пред опозицията и как да имаме победа в собствените си духовни борби.
Трябва да имаме някакво разбиране за начина, по който Сатана работи, но не бива да се занимаваме прекалено много с него (2 Коринтяни 2:6). Не бива да подценяваме Сатана или дори да се шегуваме с него. Той е много силен враг и само Божеството може да се бори със Сатана безнаказано, а ние със сигурност не можем да го направим със собствени сили. Дори архангел Михаил не действаше арогантно към Сатана, а по-скоро призова Бога да го смъмри: Но дори архангел Михаил, когато спореше с дявола за тялото на Моисей, не посмя да отправи клеветническо обвинение срещу него, но каза: „Господ да те смъмри!“ (Юда 1:9).
Броня за битка
Павел писа за духовната битка, която се води около нас, и даде добри съвети как трябва да се подготвим и екипираме. В Ефесяни 6 Павел писа за бронята, която християнинът не само трябва да познава, но и да използва умело. Той писа, че нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу началства, власти, световните владетели на тъмнината на този век и злото в небесните места. Началствата, властите и силите, за които той говореше, са различните рангове сред демоните на Сатана. Ето защо трябва да облечем цялото всеоръжие, за да можем да устоим срещу дяволските схеми и атаките на неговите демони.
Има няколко части на бронята и трябва да знаем какво представляват и как да ги използваме.
Поясът на истината:
Един лицемерeн живот никога не може да устои на духовни атаки. Животът ни трябва да бъде открит и честен, не бива просто да се преструваме, когато сме с други християни. Винаги трябва да живеем според истината на Божието Слово, както я познаваме. Господ иска да ни въведе в живот на свобода и радост, и това се намира в истината. Нуждаем се от истинска и честна отдаденост на Бога, на другите и на себе си, за да можем да влезем в свободата и радостта на праведен живот пред Бога. Исус каза: „Ако пребъдвате в Моето учение, вие сте наистина Мои ученици. Тогава ще познаете истината и истината ще ви освободи“ (Йоан 8:31-32).
Нагръдникът на правдата:
Нашата праведност не е резултат от това, че сме добри, а по-скоро ни е вменена от Бога поради делото на Исус, Който плати наказанието за нашите грехове на кръста. Но сега се яви Божия правда, независима от закона, за която свидетелстват Законът и Пророците. Тази Божия правда идва чрез вяра в Исус Христос за всички, които вярват (Римляни 3:21-22). Сатана атакува много вярващи, карайки ги да мислят, че могат да загубят спасението си. Знанието, че Божието Слово обещава вечен живот на всички, които вярват и на всички, които имат Сина, ни дава увереност и сила, когато съмнението и страхът ни нападат. Ние не сме естествено праведни, нито можем да достигнем стандарта, който Бог изисква. Единствената ни праведност е в Сина: И това е свидетелството: Бог ни е дал вечен живот, и този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има живот; който няма Божия Син, няма живот (1 Йоан 5:11-12).
Крака, обути с благовестието на мира:
Готови ли сме да тръгнем? Използваме ли дадените от Бога възможности да занесем евангелието на тези, които са изгубени? Павел можеше да каже: „Защото, ако проповядвам евангелието, нямам с какво да се хваля, понеже съм принуден да проповядвам. Горко ми, ако не проповядвам евангелието!“ (1 Коринтяни 9:16). Представянето на евангелието е задължение на всеки новороден вярващ (Матей 28:19; Деяния 1:8). Това е начинът, по който внасяме светлина в този свят, затъмнен от злото на Сатана.
Щитът на вярата:
Трябва да растем във вярата си. Той е обещал да бъде с нас до края. Когато дойдат атаки, ние държим щита пред себе си, за да отклоним огнените стрели, които врагът изстрелва по нас. Изпитанията и проверките ще дойдат по много различни начини. Когато сме под обстрел, трябва да се доверим. Ние сме насърчени, когато си спомняме многото обещания в Словото и многото библейски светци, които успяха да преодолеят с Божията помощ. Когато вярата ни се упражнява, Бог е доволен. А без вяра е невъзможно да угодим на Бога, защото всеки, който идва при Него, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които усърдно Го търсят (Евреи 11:6).
Шлемът на спасението:
Тази част от бронята защитава умовете ни. Сатана ще донесе съмнения и страхове, но ние можем да ги преодолеем, ако фиксираме погледа си върху Христос, изпълним умовете си с обещанията на Словото и мислим за добри и чисти неща (Филипяни 4:6-8). Когато Йов беше изпитан, той можеше да очаква своето изкупление, когато щеше да бъде във вечността с Бога. Той можеше да каже: „Зная, че моят Изкупител живее, и че накрая Той ще застане на земята и след като кожата ми бъде унищожена, все пак в плътта си ще видя Бога; аз самият ще Го видя със собствените си очи“ (Йов 19:25-27). Знаейки, че нашето спасение е сигурно, умовете и сърцата ни остават силни. Но тъй като принадлежим на деня, нека бъдем самоконтролирани, облечени с вяра и любов като нагръдник, и с надеждата за спасение като шлем (1 Солунци 5:8).
Мечът на Духа:
Мечът, разбира се, е Божието Слово. В Библията има много препратки към Словото като меч. Това е оръжие както за нападение, така и за защита. Господ Исус използва Писанието, за да победи Сатана, когато беше изкушаван. Трябва да имаме Словото дълбоко вкоренено в сърцата си, за да бъдем готови да се защитаваме, когато сме под атака, и също така да пренесем битката в света, владението на Сатана. Защо Сатана е работил толкова усилено в САЩ, за да спре молитвата и четенето на Библията в училищата? Защо иска Десетте заповеди да бъдат премахнати от обществени места? Защото се страхува от Словото, истината, която освобождава неговите пленници.
Молитва:
Молитвата естествена част ли е от живота ви? Постоянно ли сте в Божието присъствие, готови по всяко време да търсите Неговото лице и да искате Неговото ръководство и помощ? Молитвата всеки ден трябва да бъде нормална част от живота ни. Присъствието на молитвени събрания също трябва да бъде важна част от седмицата ни. Павел каза на солунците да „се молят непрестанно“ (5:17). Много църкви увяхват и една от основните причини е липсата на лична и колективна молитва от страна на местното църковно семейство.
Битката продължава
Духовната битка ще продължи, докато Господ не ни прибере у дома. Как върви битката за вас? Стоите ли твърдо? Духовният ви живот такъв ли е, какъвто трябва да бъде? Всички трябва да прегледаме живота си, за да се уверим, че използваме цялото всеоръжие и стоим твърдо за Господа. Можем да очакваме влошаване на морала в света, но не бива да се поддаваме на външни натиски. Вместо това, трябва да даваме пример и да оставим светлината си да свети в тъмнината. Сатана вече е победен враг. Кръстът на Голгота гарантира това: „И като обезоръжи началствата и властите, Той ги изложи на публично зрелище, тържествувайки над тях чрез кръста“ (Колосяни 2:15). Христовото дело на кръста гарантира нашето място на печелившата страна, така че нека го живеем.






