Христовото величие и Йоановото ученичество в Откровение 1

Христос в Своето величие и Неговият ученик Йоан, както са представени в Откровение 1

Писанията на Йоан ни впечатляват с начина, по който представят величието на нашия Господ Исус Христос, всяко със своя специфичен фокус и представяне. Неговото евангелие е доста различно от другите евангелия, а посланията на Йоан са ясно отличими. Четенето на Откровение 1 ни показва как Йоан, воден от Светия Дух, е писал за Исус по прост, но дълбок начин. Вземете например стих 7 (ESV):

„Ето, Той иде с облаците; и всяко око ще Го види, и ония, които Го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него. Ей така. Амин.“ (Откровение 1:7)

„Откровение“ означава „разкриване“ или „откриване“. Използва се, например, за откриване на статуя в чест на някого. По същия начин, книгата Откровение разкрива какво ще се случи и защо, описвайки много подробности за Христос и идващите съдби. Тя показва кой е върховният Съдия всъщност: Господ Исус Христос, Разкриващият Божиите съдби, както и техният Изпълнител, като в крайна сметка въвежда Своето царуване в слава.

Взети заедно, глаголът „откривам“ и съответното му съществително „откровение“ се срещат седем пъти в Евангелията, пет пъти в писанията на Петър и 24 пъти в тези на Павел. Последният път, когато намираме един от тези термини в гръцкия Нов Завет, е в книгата Откровение, за която се казва, че е „на Исус Христос“ (1:1). Това означава, че откровението принадлежи на Него и че е за Него.

Същият стих споменава, че Бог е дал откровението на Исус Христос, „за да покаже на Своите слуги нещата, които трябва скоро да станат“. Гръцката дума за „трябва“ 2 показва Божия план и суверенитет, като ни говори за сигурността на това, което предстои да бъде разкрито. Исус показа тези неща, като изпрати Своя ангел до Своя слуга Йоан. Това не беше, за да задоволи нечие любопитство, а за да настави Своите слуги, които са нетърпеливи да знаят и да вършат Божията воля, като са „изпълнители на Словото, а не само слушатели“ (Яков 1:22).

Личността на Откровението

Името „Исус“ се среща 14 (2x7) пъти в Откровение. Понякога се добавя и името Му „Христос“ (1:1-2,5). В стих 9 (ESV) четем за „търпеливото постоянство, което [е] в Исус“ и „свидетелството на Исус“. Тази последна фраза се среща също в Откровение 12:17, 19:10 и 20:4. Някои други фрази, включващи името „Исус“, са „вярата в Исус“ (14:12), „Аз, Исус“ (22:16) и „Господ Исус“ (22:20-21).

Първият път, когато името „Исус“ се среща в Новия Завет, е в самия му първи стих (Матей 1:1). Когато говори за Исус в стих 16, Матей добавя: „Който се нарича Христос“ – което представлява гръцка дума, превеждаща еврейското Месия. И двата термина означават „Помазаник“. „Исус“, или Йешуа, означава „Ях е спасение“. Ях е кратка форма на Неговото еврейско име Яхве, или „Йехова“, обикновено писано като „ГОСПОД“. Затова Исус е наричан „Бог над всички, благословен завинаги“ (Римляни 9:5).

Започвайки от момента, когато „Словото стана плът“ (Йоан 1:14), Писанието представя Исус като напълно човек. Тези два аспекта на Неговата личност са завинаги неразделни, продължавайки дори в слава. Те предполагат непостижима тайна, великолепно обобщена в 1 Тимотей 3:16 като „наистина велика“. Хвалете Бога за тази тайна, която ни кара да се покланяме на Отца и Сина в силата на Светия Дух (разгледайте Лука 1–2; Йоан 1).

Откровение 1:8 казва:

„Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, Който е бил и Който иде, Всемогъщият.“ (Откровение 1:8)

С тези думи Господ се представи на Йоан и потвърди тайната, загатната по-рано, а именно, че Той, Господ Исус, е съвършен Човек и, в същото време, истински Бог в Своето непостижимо величие. В това съставно име „Алфа“ е първата буква от гръцката азбука, а „Омега“ е последната. С други думи, всяка буква е необходима, за да изрази кой е Той – Този, „Който е, Който е бил и Който иде“. Той е над времето и пространството, но все пак влиза в пространството и времето, когато пожелае.

Името Му „Всемогъщият“ е съставното еврейско име Ел-Шадай, което предполага Неговия пълен контрол и непостижима сила. Като Бог (Ел) Той контролира всичко, докато Шадай е свързано с дума, означаваща „гърда“, което показва Неговата любяща грижа. Чрез вяра Йоан е бил интимно свързан с Господ Исус (разгледайте какво е писал Йоан за себе си в Йоан 13:25).

Писателят на Откровението

Като Негов ученик, Йоан се представи на всички вярващи „в Исус“ като техен „брат“ в Христос (Откровение 1:9). Изразът „в Исус“ подчертава личното общение на Йоан с Него, зависейки от Него и живеейки за Него. По този начин Йоан е пример за нас днес. Неговата близка връзка с Исус предполага, че Йоан не се е срамувал да страда за своя Учител, въпреки че Той е бил отхвърлен от и в този свят. Като ученик на Исус, Йоан от все сърце се е идентифицирал с Месията, Който сега се е разкрил на Своя ученик по нов начин, различен от начина, по който Йоан Го е познавал преди. Йоан също така е намекнал за своето положение като спътник или партньор в скръбта. Тази последна дума предполага натиска, трудностите и страданията, които Йоан е преживял и споделил с всички истински ученици на Исус по време на Неговото отхвърляне.

Бог даде това откровение на Исус Христос – „което Бог Му даде“ (ст.1) – използвайки знаци, за да предаде тези неща ефективно. Знаците предават нещата по сбит и ясен начин, докато би отнело много думи, за да се обяснят същите неща само с думи. По отношение на тези неща, Йоан се е позовал на себе си като „свидетел на Божието слово и на свидетелството на Исус Христос“ (ст.2). Думите „свидетел“ и „свидетелство“ са от един и същ корен в гръцкия текст, който също означава „мъченик“. Живеейки в свят, противопоставен на Бога и на Неговите интереси, Божиите свидетели често преживяват или са преживявали преследване и мъченичество, точно както се е случило с пророците от Стария Завет. Като свидетели на Бога и на Исус, много от тях са дали живота си, точно както Стефан, първият мъченик в църковната история (Деяния 7; Евреи 11).

Йоан беше верен свидетел в смисъл, че беше надежден, „дори за всичко, което видя“ (Откровение 1:2). Той не избираше определени детайли от Божието откровение, пропускайки други точки, както понякога правим ние.

Въпреки че Откровението разкрива много съдби, забележително е, че съдържа седем благословения (ст.3, 14:13, 16:15, 19:9, 20:6, 22:7,14). Тази тема се препоръчва за по-нататъшно изучаване, тъй като тези стихове се отнасят до вярващи, които принадлежат към различни времеви периоди или семейства на вярата, независимо дали в миналото, настоящето или бъдещето. Всички вярващи са наречени „благословени“.

Има чувство на неотложност за откровението в думите: „защото времето е близо“ (1:3, 22:10). Господ желае всички Негови слуги винаги да са готови да слушат Неговото Слово и да го изпълняват, точно както научаваме от наставлението, дадено на младия Самуил: „Говори, Господи, защото Твоят слуга слуша“ (1 Царе 3:9). Какво благословение е да чуваме и четем Божието Слово! Разбира се, това предполага да бъдем изпълнители на Словото, да пазим написаното в него, винаги готови да изпълняваме Неговите заповеди, осъзнавайки, че Той може да дойде във всеки момент.

Представянето на Неговото величие в Откровението

По времето, когато Йоан е писал книгата Откровение, е имало седем църкви – буквално „събрания“, общности от призовани – в римската провинция Азия, разположена в днешна Турция. Под римско право, вярващите са били предизвикани да бъдат верни граждани, както и истински ученици на Господ Исус Христос (прочетете Римляни 13; 1 Петър 1:1, 2:11-17). Същите наставления – и ресурси – се отнасят за всички вярващи до идването на Господ за нас (1 Солунци 4:12-18). Ресурсите са обобщени в Откровение 1:4, казвайки: „Благодат и мир да бъде на вас от Него.“ Тези думи не само изразяват желание, но и реалност и сигурност, а именно, че нашият благословен Господ, чрез Светия Дух, ще предостави необходимите ресурси на Своите събрания по целия свят. Той е достатъчен за всички нужди на Своя народ.

Светият Дух ни е представен като „седем духа“ пред Божия небесен престол, на който е седнал Господ Исус (ст.4). Единственият Свети Дух е едновременно на небето и на земята – тайна. Наистина, единството и вездесъщието на Бога (Отец, Син и Свети Дух) завинаги ще останат тайна за хората!

Откровение 1:5 представя миналото, настоящето и бъдещото величие на Христос. Нашият Господ Исус Христос е „верният Свидетел“. Това предполага Неговото служение като Божи Свидетел и Представител на небето, точно както Господ Му е служил на земята.

В същия стих Той е наречен „Първородният от мъртвите“. Този термин подчертава Неговата сила във възкресението, която е отвъд нашето разбиране. Заглавието показва Неговата непостижима победа над силата на смъртта (прочетете 1 Коринтяни 15) и свързва факта, че Той, Исус, е „Първородният на цялото творение“ и „Първородният от мъртвите“ (Колосяни 1:15,18). Той винаги трябва да има първото място, като е „превъзходен“ (ст.18). Когато Бог ни предопредели да бъдем съобразени с образа на Неговия Син, Той планираше, че Господ Исус, Синът на Отцовската любов, също ще бъде „Първородният между много братя“ (Римляни 8:29 NKJV). Колко велик е Той и колко благословени сме ние да имаме тази връзка с Него, която не може да бъде отменена от никаква сила – дори силата на смъртта.

Откровение 1:5 продължава да заявява, че Той е също „Владетелят над земните царе“, подчертавайки Неговата слава в бъдещия свят. Незабавният отговор на Неговото величие е даден веднага: „На Този, Който ни обича и ни е измил от греховете ни в Своята кръв, и ни е направил царство, свещеници на Своя Бог и Отец: на Него [да бъде] славата и силата във вековете на вековете. Амин“ (ст.5-6 JND). Този отговор е заради това кой е Той, „Който ни обича“, което предполага, че Той винаги ни е обичал, дори преди да дойде в света. Колко прекрасно!

Можете ли да се сетите за някой по-велик от Господ Исус? Той е Този , Който не само ни обичаше, докато беше на земята, като даде Себе Си за нас, за Божия слава, но Той ни обича и сега, когато е на небето. Наистина, Той все още ни обича със същата любов, която показа, когато даде Себе Си на кръста като върховна Жертва. Тя беше достатъчна, за да ни освободи от силата на греха и смъртта, защото покри всеки грях, който някога сме извършили, дори всички грехове3 на всички вярващи, когато и където и да са или са живели! Няма по-голяма жертва от Неговата!

Дължим Му безкраен отговор: „На Този, Който ни обича и ни е освободил от греховете ни чрез Своята кръв“ (ст.5 ESV). Този отговор се отнася до кой е Той и защо е бил даден: защото ни е обичал и все още ни обича въпреки нашите провали.4 Също така четем как е показал тази любов: чрез Своята съвършена жертва.

Стих 6 описва какво е направил от нас, а именно „царе“ (NKJV), за да царуваме с Него, представяйки и почитайки Бога. Той показва, че ни е дал възможност да дадем подходящ отговор на Бога като „свещеници“, служейки в Неговото присъствие и според Неговите високи стандарти, носейки Му отговор, който никога няма да свърши. Колко велик е Той! Затова този стих продължава да казва: „На Него да бъде славата и господството завинаги и завинаги“ (ст.6), завършвайки с думата „Амин“, което означава „да бъде така“ или „нека бъде така“. То представлява нашето желание Господ Исус да получи цялата чест и слава и Бог Отец да бъде по този начин почитан, сега и завинаги. Вниманието ни е насочено към Христовото величие във връзка с бъдещия свят. Ние вече Го виждаме „увенчан със слава и чест“ (Евреи 2:9), докато светът все още не Го вижда по този начин. Скоро всяко коляно ще се поклони пред Него и всяка уста ще изповяда, че Исус Христос е Господ (Филипяни 2:10-11).

Тези теми предполагат нашите привилегии и дейности като Негови изкупени, да почитаме нашия Господ Исус и нашия Бог и Отец сега и завинаги! Неговата слава и господство са безкрайни. Колко благословени сме да бъдем така заети с величието на нашия Възлюбен и с тези прекрасни привилегии!

БЕЛЕЖКИ

1. Лука, писателят на Лука и Деяния, използва „откровение“ точно както Духът е водил Йоан да направи в Откровение 1:1 (ESV), където четем:

„Откровението на Исус Христос, което Бог Му даде, за да покаже на Своите слуги нещата, които трябва скоро да станат. Той го извести, като изпрати Своя ангел до Своя слуга Йоан.“ (Откровение 1:1)

По време, когато хората не са знаели разликите между първото и второто идване на Господ Исус, Лука използва думата във връзка с първото идване на Исус, цитирайки Симеон. Той просто обявява Неговото идване като „светлина за откровение на езичниците и слава на Твоя народ Израел“ (Лука 2:32 JND). Това твърдение предполага две различни събития: идването на Господ в смирение и появата на Господ в публична слава.

2. Гръцката дума dei, преведена като „трябва“ в този стих, се среща 10 пъти в Евангелието на Йоан (3:7,14,30, 4:4,20,24, 9:4, 10:16, 12:34, 20:9). Тя се появява осем пъти в Откровение (1:1, 4:1, 10:11, 11:5, 13:10, 17:10, 20:3, 22:6).
3. Христовото дело на кръста беше достатъчно, за да удовлетвори праведните Божии изисквания по отношение на всички грехове. Исус беше съвършеният Заместник, само за тези, които вярват. В трите часа на тъмнина на кръста, Господ Исус понесе присъдата за всички грехове на тези, които щяха да повярват, като в същото време Неговото дело на кръста прослави Бога там, където грехът Го беше опозорил. С други думи, Неговото дело беше достатъчно, за да могат всички да бъдат спасени, но това не отменя нуждата на всеки отделен грешник да се покае и да изповяда греховете си. Христос умря за всички, но Той беше заместник само на тези, които се покаят и повярват.
4. Това не означава, че Той е безразличен към нашите провали и грехове. Божието Слово ни учи да изповядваме греховете си (1 Йоан 1:9).