Добри новини– май 2020 г. –Списание „Благодат и истина“
Вечерният час, който не прозвуча
Оливър Кромуел е английски военен стратег и член на парламента през 17-ти век. По времето на Кромуел, млад войник под негово командване е осъден на смърт за сравнително малко нарушение. Неговата екзекуция трябвало да се състои в часа на вечерния звън в определен ден.
Годеницата на младия мъж молела съдиите поне да пощадят живота на нейния любим, но молбите ѝ не били чути и присъдата останала в сила. Отчаяна, тя отишла при стария църковен звънар, за да види дали може да го убеди да не бие вечерния звън, който щял да сигнализира екзекуцията, но нищо не можело да го отклони от неговия дълг.
В деня, определен за екзекуцията,в последен опит да спаси живота на този, когото обичала повече от себе си, момичето се покатерило в камбанарията и се скрило там до късния следобед. По здрач старият звънар пристигнал, за да изпълни задачата си. Момичето се вкопчило в огромното езиче, увивайки се около него, и чакало в мъчително мълчание. Старият мъж започнал да дърпа въжето. Вкопчено в езичето, разтърсвано и безмилостно удряно, момичето поемало с тялото си ударите на тежкото желязо, заглушавайки огромната камбана. Звънарят бил глух и не осъзнавал, че усилията му не издават звук. Той продължил да дърпа въжето, докато не изпълнил необходимия брой удари, след което напуснал църквата.
След като той си тръгнал, младата жена, пребита и окървавена, слязла от кулата и изтичала до мястото на екзекуцията. Там Кромуел нетърпеливо очаквал да прозвучи вечерният звън. С поглед към своя любим, момичето се хвърлило в краката на генерала и признало какво е направило.
Той я изслушал и, виждайки нейните разкъсани и окървавени дрехи и натъртено и пребито тяло, бил дълбоко трогнат от такава демонстрация на любов. Той казал: „Върви. Твоят любим ще живее. Вечерният звън не прозвуча.“ Такава самоотверженост толкова впечатлила строгия Кромуел, че той отменил, или анулирал, присъдата на младия войник и го освободил.
Би било невъзможно да се измери благодарността на този млад войник към неговата любима. Той бил спасен от смъртта на цената на страданието на неговата любима!
Не ни ли напомня това за думите на пророк Исая, когато той говореше за Господ Исус Христос, ранен и наранен за нашите грехове (Исая 53:5)? Ние също бяхме осъдени на смърт – вечна смърт – под непреклонна присъда. Но в Своята чудна любов към грешниците Господ Исус Христос дойде да ни спаси на цената на Своя живот. Той донесе спасение, за да могат грешниците да бъдат освободени от смъртта – и това, когато бяхме Негови врагове!
„Но Той беше наранен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.“—Исая 53:5 NKJV
„Но Бог доказва Своята любов към нас с това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“—Римляни 5:8
Какво трябва да направиш, приятелю, след като прочетеш тази трогателна история? Ако не си получил прошка за греховете си и вечен живот, можеш да кажеш точно сега на Исус Христос нещо подобно: „Господи, вярвам, че Ти умря на този кръст за мен, грешник, какъвто съм. Искам да Ти благодаря и да Те приема като мой личен Спасител.“
Защо не го направиш сега? Можем да ти кажем как.
Ако вече си приел Спасителя, благодари Му отново сега за Неговата любов и за това, че умря за теб. Помни, Той възкръсна от гроба и те чува, когато Му говориш.
Тази статия е достъпна от нас само на испански, като трактат #115.
