Синът поиска за всички християнски вярващи (стихове 20-26)
В тази последна част от Своята молитва, Синът включи всеки, който вярва в евангелието в нашето време. В Йоан 17:20 (ESV), „тези“ са апостолите, а „онези“ означава всички, които са отговорили с вяра на тяхното проповядване или учение на новозаветното послание за спасение. В началото на стих 21, Синът се моли за вярващите, „да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Теб.“ Това духовно единство на вярващите е фундаментално и съществено за живота на Божиите деца в Неговото семейство. То е „в Нас“ (ст. 21), в Отца и Сина, произлизащо от единството на Отца и Сина в тяхната вечна връзка един с друг в Божеството. В Ефесяни 4:3 то е наречено „единството на Духа“, което е било формирано на Петдесетница. Синът вече беше споменал за него, „...да бъдат едно, както Ние сме едно“ (Йоан 17:11).
Това единство всъщност беше проявено, или показано, на света от Църквата в ранните дни на християнството: „А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа; и никой не казваше, че нещо от притежаваното от него е негово, но всичко им беше общо“ (Деяния 4:32). Като четем Деяния, разбираме какво е имал предвид Синът, когато е поискал в Своята молитва свидетелството за единство да накара света да повярва, че Отец е изпратил Сина (виж 1 Йоан 4:14). За да постигне тази цел, Синът заяви, че е дал на вярващите същата слава, дадена Му от Отца (ст. 22). Това е Неговата слава като Син Човешки, Който сега е прославен от дясната страна на Бога, както писахме във втората статия от тази поредица.
Неговата молитва за тяхното единство
Неговата молитва за тяхното единство продължи в стих 23: „Аз в тях и Ти в Мен, за да станат съвършено едно.“ Той признаваше постоянната нужда от духовното съзряване на Своя народ през цялата църковна епоха, за да продължи това единство. Единството щеше да бъде необходимо, за да убеди света, че Отец наистина е изпратил Сина, и щеше да накара света да разбере, че Отец обича вярващите, както обича Своя Син (ст. 23).
На апостол Павел беше дадено да знае и да учи, че такова единство в крайна сметка ще се осъществи, когато „всички достигнем до единство във вярата и в познаването на Божия Син, до зрял мъж, до мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13). Това ще бъде, когато Църквата е завършена и до Него (1:22-23). Когато съвършеното единство от Йоан 17:21-23 бъде постигнато и осъществено в идния ден на слава, пълнотата на Сина ще бъде показана в и чрез цялото тяло на светиите. Тогава целият свят ще признае, че Отец обича вярващите, както обича Своя Син. Освен това, тогава невярващите ще трябва открито да признаят, че Отец наистина е изпратил Своя Син в света.
Синът започна да изразява
Синът започна да изразява Своето лично желание в стих 24: „Отче, желая и тези, които си Ми дал, да бъдат с Мен там, където съм Аз; за да видят Моята слава, която си Ми дал, защото си Ме възлюбил преди основаването на света.“ „Желая“, или „искам“ (KJV), е силен израз, означаващ „изисквам по свое право.“ В този смисъл той контрастира с Неговите молби, направени в стихове 9, 15 и 20.
Като Син, Той може да изисква или да настоява Отец да изпълни желанието Му. То е Неговите да бъдат „с Мен там, където съм Аз.“ Въпреки това, това изискване е направено на базата на Неговата оценка за любовта на Отца към Него от „преди основаването на света.“1 Четейки Йоан 14:2-3, разбираме, че „с Мен там, където съм Аз“ означава „в дома на Отца“ – което е самото небе! „С Мен там, където съм Аз“ е наградата за всяка вярна служба към Него (Йоан 12:26). Там, във вечния дом на светиите, вярващите ще съзерцават, или ще гледат, Неговата слава. Неговите проявени превъзходства ще изпълнят новите небеса и новата земя през цялата вечност.
Господ Исус изрично поиска
Господ Исус изрично поиска Неговите да имат привилегията да съзерцават Неговата превъзходна слава като Син на Отца. Тя ще включва онази слава, която апостолите видяха, докато бяха с Него на земята (2:11). Тази слава е описана като славата на Единородния Син, Който е в лоното на Отца (Йоан 1:14,18). За вярващите небето ще бъде пълното осъществяване на вечния живот и вечното наслаждение на този семеен, или домашен, живот на Бога, в който сме въведени от Сина.
В Йоан 17:25-26 Синът завърши Своята молитва, като обобщи Своето служение към Своите, което, както каза, продължава през цялата християнска ера – дори днес – и във вечността. Той се обърна към Отца като „праведен Отче“ (ESV), когато помисли за факта, че светът умишлено не познава истинския Бог. Светът се доказа като неправеден, когато отхвърли Него, Божия Изпратеник (виж Йоан 16:8-11). За разлика от това, вярващите познават Отца, защото им е дадено божествено прозрение да оценят уникалната слава на Сина на Неговата любов: Той дойде от страната на Своя Отец.
При идването Си в света
При идването Си в света специалната работа на Сина беше да направи името на Отца известно на Своите. Той каза на Отца: „Аз изявих Твоето име на хората, които Ми даде“ (ст. 6, виж ст. 26). Синът показа името на Отца с думи и дела. Той също така се ангажира да продължи, от небето, да прави името на Отца известно (ст. 26). Той го обявява; Той го разказва.
За нас това е основата на нашето истинско поклонение: „Ще възвестя Твоето име на братята Си, сред църквата ще Те възпявам“ (Евреи 2:12 KJV). Това поклонение произтича от нашето постоянно преживяване и оценка на любовта на Отца. Ние сме преизпълнени да знаем, че това е същата любов, която Той има към Своя Син! Да, няма по-голямо духовно преживяване от активното участие в семейния живот на Бога. Това е същността на християнството – вечен живот, познат и наслаждаван дори сега на земята!
Резюме на Йоан 17
Нека обобщя основните моменти от тази поредица за молитвата на Сина в Йоан 17.
Той поиска Своето прославление:
Възкръснал, възнесен Човек, за да може да прослави Отца, като даде вечен живот на вярващите (ст. 1-3), и
- Като Син, в присъствието на Отца (ст. 5).
- Той поиска за Своите:
Безопасност, сигурност и единство, като бъдат пазени в доброто на името на Отца (ст. 7-12),
- Настоящо удовлетворение, за да бъдат напълно изпълнени с Неговата радост, докато са в този свят (ст. 13),
- Защита от цялото зло на света и от Злия (ст. 14-15),
- Освещение, за да могат да бъдат изпратени в света (ст. 16-18),
- Духовно единство на всички Негови, за да повярва и да познае светът свидетелството (ст. 20-23), и
- Настоящо наслаждение на вечния живот и за тяхното евентуално преместване на небето (ст. 24-26).
- ## Заключение
Завършвам своите размишления, като посочвам, че Синът винаги е вършил волята на Отца и е спазвал всички заповеди на Отца.2 За разлика от нас (виж 1 Йоан 5:14), Той никога не е искал/молил за нищо, което не е било в съответствие и в абсолютно съгласие с волята на Неговия Отец. Той знаеше, че Отец винаги Го чува (Йоан 11:42), и не е трябвало да завършва молитвата Си с „Амин [да бъде така].“ Затова ни е гарантирано, че всичко, което е поискал в тази молитва, както за Себе Си, така и за Своите, е било, продължава да бъде и ще бъде напълно и изцяло отговорено от Отца!
БЕЛЕЖКИ
- „Преди основаването на света“ означава от вечността и е свързано с вечни въпроси. Виж Ефесяни 1:4, 1 Петър 1:20 и Откровение 13:8.
- Виж Йоан 4:34, 5:30, 6:38, 8:29, 10:17-18, 12:49-50, 14:31, 15:10.
С това завършва „Размишления върху молитвата на Сина“.
Христос Исус в любов се лиши от Своята божествена слава, изпразни Себе Си, за да стане човек, след това се смири дотолкова, че не можеше да падне по-ниско, дори до смърт на кръст. Формата на човек, състоянието на роб, безчестната смърт на престъпник – такива бяха стъпките на този чудесен път. Да, Бог в пълна праведност трябваше да Го въздигне до самата висота на небето, да Го почете с име над всички други. Именно чрез това име на Исус, толкова славно и нежно, което Той прие, за да се покорява, да служи, да страда и да умре, Той ще бъде признат за Господ и ще получи всеобщо поклонение. Скъпи приятелю, каква е стойността на това име за твоето сърце? — Жан Кьоклен (Ден след ден, адаптирано)
