Когато Господ Исус премина през този свят като Човек за изпълнението на Божията воля, Неговият Отец винаги беше обект пред Него и Той постоянно разчиташе на Неговата подкрепа, както Сам каза в дух в Псалм 16,
Поставих Господа винаги пред себе си; защото Той е отдясно ми, няма да се поклатя (Псалм 16:8).
Колко утешително и подкрепящо беше за Господа винаги да усеща близостта на Отца по пътя Си на послушание и покорство на Неговата воля. Именно знанието за присъствието на Отца с Него Го поддържаше, докато Той размишляваше, че дори учениците Му ще Го изоставят, както Сам каза:
Ето, настава часът, и вече е настанал, да се разпръснете всеки по своя си път и да Ме оставите Сам; и все пак не съм Сам, защото Отец е с Мене (Йоан 16:32).
Това е скъпоценно обещание от Господа към Неговите: дори ако са изолирани или оставени сами, те могат да имат утехата и радостта от Неговата собствена компания. Тези, които се наслаждават на волята на Господа и в просто послушание се стремят да я изпълняват, ще имат усещането за Неговото присъствие с тях, както четем:
Който има Моите заповеди и ги пази, той е този, който Ме обича; и който Ме обича, ще бъде обичан от Моя Отец, и Аз ще го обичам, и ще му се явя (Йоан 14:21).
По-рано Господ беше обещал Своето присъствие на Своите колективно, казвайки:
Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас (Йоан 14:18);
сега обещанието е към отделния светец. Толкова често през вековете, както и в тези последни дни, предани Божии светци са били изолирани и оставени сами поради своята вярност към Христос; ако са изоставени от други или не могат да се срещнат с верните, те все още могат да имат общението на Христос. Това, което губят от Христовата компания сред Своите поради вярност към Него или поради обстоятелства, наредени от Него, може да бъде компенсирано от усещането за проявлението на Самия Него, както е обещано.
След като Господ възкръсна от мъртвите, Той три пъти се яви на учениците Си колективно (Йоан 21:14); но преди това Той се яви на Мария Магдалина. Когато обеща да се яви на индивида, Господ ясно заяви, че това ще бъде на индивида, който Го обича: колко благословено се изпълни това в проявлението Му на Мария. Любовта към Исус я отведе до гроба; думите ѝ към Него, докато Го мислеше за градинаря, разкриха, че Той Самият поглъщаше сърцето и ума ѝ. Докато плачеше, тя каза:
„Защото са взели моя Господ и не знам къде са Го положили“;
и отново,
„Ако си Го отнесъл оттук, кажи ми къде си Го положил, и аз ще Го взема.“
Колко дълбока беше нейната привързаност към Христос! Наистина нейната любов към Него ѝ даде това скъпоценно проявление на Самия Него.
Специалните периоди на изпитание ще докажат нашата привързаност към Христос и ще проявят нашето послушание към това, което Той ни е помолил да направим. Тези изпитания ще донесат специалното усещане за Неговото присъствие, както и по-постоянното ходене в послушание на Христовите заповеди ще донесе по-постоянното усещане за Неговото присъствие с нас.
За Мария проявлението на Господа беше специално, както и това за ученика, когото Исус обичаше, който на Патмос беше затворник за „Божието слово и за свидетелството на Исус Христос“. На Йоан това особено проявление донесе богато разкриване на истината, не само за него самия, но и за цялата Божия църква.
Това беше специално проявление на Господа към него, за което Павел говори в Деяния 22:17-21; в което Господ го предупреди, че евреите няма да приемат неговото свидетелство. По-късно, когато Павел се върна в Йерусалим и доказа истинността на Господното предупреждение,
Господ застана до него и каза: „Дерзай, Павле, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим“ (Деяния 23:11).
От тези и други Писания научаваме, че като се проявява на Своите, Господ не само носи утеха и радост, но и ни разкрива Своя ум по отношение на детайлите на нашия път, предупреждавайки и наставлявайки, за да не се отклоним от пътя на послушанието. Какви радости също могат да бъдат намерени в такива проявления на Самия Него! Радост в общението относно Него Самия и Неговите интереси, която поддържа за всякакви изпитания, с които може да ни се наложи да се сблъскаме.
Господ е близо.
След като сам е научил реалността на Христовото присъствие в живота си на служение, апостол Павел е могъл да насърчи светиите във Филипи с увещанието:
Нека вашата кротост бъде известна на всички хора. Господ е близо (Филипяни 4:5).
Християнинът не е призован от Бога да се налага пред хората, нито да се опитва да оправи този свят, нито да претендира за права за себе си в свят, където неговият Учител е отхвърлен. Ние трябва да бъдем като Христос; да проявяваме Неговата кротост, смирение и низост; защото Той ни е дал пример, за да следваме по Неговите стъпки. Вървейки по стъпките на Христос, не е нужно да се тревожим за противопоставянето на хората, защото „Господ е близо“. Той ще ни поддържа със Своята небесна благодат и ще ни даде усещането за Своята собствена близост.
До самия край на своя път апостолът доказа реалността на Христовото присъствие с него. Неговата вярност към Христос и преданост към Неговите интереси бяха накарали „всички, които са в Азия“, да се отвърнат от него; и относно появата си пред Нерон той писа на Тимотей: „При първия ми отговор никой не застана с мен“; но той можеше да добави:
Въпреки това Господ застана с мен (2 Тимотей 1:15; 2 Тимотей 4:16-17).
Колко близо беше Господ до Своя верен слуга; стоеше точно до него, когато той най-много се нуждаеше.
Ето, Аз съм с вас винаги.
Тези думи, изречени от Исус на учениците Му малко преди възнесението Му на небето, са били най-голямата утеха за Неговите служители оттогава. Кой освен Божия Син би могъл да изрече такива думи? Обещанието за Неговото присъствие с Неговите служители е било осъзнато като източник на тяхната сила по всяко време. Какви дела са били извършени в конфликтите на Евангелието поради увереността, че Христос е бил със Своите служители!
Същата вяра, която се е хванала за Христовото присъствие сред двама или трима, събрани в Неговото име, и която е осъзнала Неговото присъствие във времена на изолация и самота, е познала Неговото присъствие във времена на служение и конфликт за Неговото свидетелство. Вярата осъзнава Христовото присъствие, но то се наслаждава съзнателно в силата на Светия Дух.
Както видяхме, самотният затворник на Патмос беше поддържан с усещането, че Христос е с него; както и великият апостол на езичниците в неговия конфликт за Евангелието. Симон Петър някога е ходил по водата, когато е бил съзнателен за присъствието на Господа; и поради присъствието на Господа с него в неговото свидетелство, той е могъл да стои и да проповядва пред множествата на Израел и да свидетелства с дръзновение за Исус пред управниците и старейшините на Израел. Управниците на Израел „разбраха, че са били с Исус“; но не знаеха по-нататъшната тайна на дръзновението на учениците, че Исус е бил с тях.
Апостолските дни отминаха, но Господ все още дарява Своето присъствие на Своите служители, защото Неговите думи бяха:
„Ето, Аз съм с вас винаги, до края на века.“
Обещанието остава за нас днес и остава за верните служители на Господа, които ще бъдат издигнати, след като църквата отиде на небето. Когато църквата бъде грабната у дома на небето, Евангелието на царството ще бъде разпространявано от избрани служители на Господа и Той ще бъде с тях, за да ги поддържа в техните изпитания и да им осигурява нуждите (Матей 25:44-45).
