Пред нас е гробището — то ни напомня за влизането на греха и за неговото следствие, нашата смъртност. Тук е краят на всички хора. Тук лежат богатите и бедните — защото всички отиват на едно място. Скоро и ние трябва да свалим тези земни скинии и те трябва да се смесят с тяхната събратя земя. Но ще лежат ли тук завинаги — няма ли да бъдат помнени повече? О, не, Господ ще призове — и ние ще Му отговорим, и Той ще погледне с уважение на делото на ръцете Си. Исус е поставен пред нас като „Възкресението и Животът“. „Защото както в Адам всички умират, така и в Христос — всички ще бъдат оживени.“ Нашите християнски братя, които спят тук, „ще възкръснат отново“. Исус е победил смъртта и е триумфирал над гроба. Той беше мъртъв — но е отново жив; и ето, Той има „ключовете на ада и на смъртта“. Той ще оживи телата ни чрез Своя Дух, който живее в нас.
Нека не се отдаваме на меланхолия, докато пътуваме към този дом, определен за всички живи — но нека помним, че праведните ще бъдат във вечна памет. Светецът не може да бъде забравен, макар да спи в праха хиляда години — защото Неговото свидетелство е на Небето и Неговият запис е горе. Нека тогава се радваме на това, че имената ни „са записани в Книгата на живота на Агнето“. И след като са вписани в този нетленен том, те ще бъдат споменати с почит, когато „това тленно трябва да облече нетление, и това смъртно трябва да облече безсмъртие“. Ние се издигаме в общение с Бога — чрез вяра в Исус сега; ние ще възкръснем „в подобието на Неговото възкресение“ и ще бъдем изпълнени с цялата пълнота на Бога — чрез съюз с Исус тогава. Спасителю! Живей в мен на земята, за да мога да живея с Теб на Небето! Издигни привързаностите ми от земята и ги насочи към „нещата, които са горе, където Христос седи отдясно на Бога“.
Вярващи, приветствайте възкръсналата си глава,
Първородният от мъртвите;
Вашето възкресение е сигурно чрез Неговото,
Безкрайният живот и безграничното блаженство.
