За да ни доведе при Бога
„Защото и Христос веднъж пострада за грехове, праведният за неправедните, за да ни доведе при Бога; бидейки умъртвен по плът, но оживен по Дух.“ —1 Петър 3:18 JND
Страданието е нещо, което плътта не цени. Ние се свиваме от него. В стиха преди нашия, ние, които сме вярващи, сме наясно, че пътят, съответстващ на нашето свидетелство, ще ни доведе до страдание. Освен това, когато правим добро като християни, трудностите може да са на прага ни. Разбира се, това не е привлекателно за естествения човек с всичките му стремежи към лекота тук на земята. Но призованият, последователят на Исус Христос, има различна цел. Той гледа към Господа като към своя цел, мъдрост, смисъл и наслада.
Петър ни посочи страданията на Господа за грехове; и колко много страда нашият благословен Господ, когато ходеше тук като този съвършен Един сред грешниците. Винаги отхвърлян от онези, които дойде да спаси, в края на земния Си живот човекът Го прикова на кръста. На този кръст безгрешният страда за грях. Хората Го хулеха, Сатана Го нападаше и Бог в праведност скри лицето Си от Него, защото в трите часа на тъмнина Господ беше направен грях за нас. Никога няма да можем да разберем дълбочината на Неговото страдание от ръката на Бога. Той умря, но и беше оживен. Господ Исус излезе чрез Духа от гроба и сега виждаме този съвършен Човек жив, възкръснал и прославен от дясната страна на Отца. Той е умилостивение за нашите грехове! Той е този велик Заместник, който умря на наше място! Той ни е примирил с Бога!
Нашият стих подчертава, „за да ни доведе при Бога.“ Неговото съвършено дело напълно удовлетвори изискванията на Бога и чрез Неговата скъпоценна кръв можем да влезем в присъствието на Бога. Божият светец може да се приближи до Него в най-святото от всички поради кръвта на Исус. Общуването с кръвта на Господа и споделянето на мислите на Отца за Неговия Син е това благословено занимание, с което вярващият може да се занимава, когато си спомня Господ Исус в Неговата смърт на Неговата трапеза. Там си спомняме Този, който страда за грехове, който се предложи изцяло на Бога. Заели ли сме своето място на практика на Господната трапеза, където можем да изразим, че сме доведени при Бога? GT
