В последните дни на тази диспенсация, какво е състоянието на душата, което най-често се среща в по-голямата част от християнските събрания? Не е ли почти повсеместно отпуснатост и хладнина, с много малко сърце за Христос? И все пак това, което нашият благословен Господ най-много желае (пиша с цялото си благоговение), е със сигурност сърдечната привързаност на Неговите възлюбени светии. Може да има много библейски познания, съчетани с голяма ревност за работа; но нищо не може да заеме мястото на дълбоката сърдечна привързаност:
„Сине Мой, дай Ми сърцето си“ (Притчи 23:26). В тези последни дни врагът използва всичките си усилия, за да отвлече сърцата на християните чрез земни неща. Където успее, сърцето става студено и безгрижно, както в последното от седемте писма до църквите (Откровение 2–3), където Господ е видян отвън, с нежна благодат да чука и да кани отделни хора да отворят вратата, за да може Той да влезе и те да вечерят заедно.
Тези редове са написани специално за онези, които може да са наясно с такъв провал и липса на любов. Може би Духът ви е показал вашето тъжно състояние и ви е дал желание да се върнете към вашата „първа любов“. Осъзнавате пълната си слабост, но едва ли знаете накъде да се обърнете.
Търсене на помощ в Писанията
Обърнете се към Ездра 7:10: „Защото Ездра беше приготвил сърцето си, за да търси закона Господен и да го изпълнява.“ След това отново Даниил 1:8: „Но Даниил реши в сърцето си, че няма да се оскверни с царската храна.“ Има и други подобни Писания, но тези ще са достатъчни. И Ездра, и Даниил бяха решили в сърцата си, че ще бъдат верни на Бога на Израел, каквото и да правят другите и каквото и да им струва това. Сърцата им бяха насочени към това едно нещо и техният Бог не го подмина незабелязано.
Сега нека се обърнем към Деяния 11:22–23, където четем, че Варнава е бил изпратен в Антиохия, в който град мнозина бяха повярвали, и при пристигането си той ги увещаваше всички „с решителност на сърцето да се привържат към Господа.“ Това е, от което толкова много се нуждаем – решителност на сърцето. Христос трябва да заема първо място в нашите сърца.
Примерът на Павел
Прочетете какво пише възлюбеният апостол Павел до филипяните в глава 3: „Едно правя: забравям това, което е зад мен, и се простирам към това, което е пред мен, стремя се към целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“
Христос в слава му се беше явил и от този момент всички земни обекти престанаха да имат каквато и да е стойност за сърцето му; наистина, той смяташе всичко за загуба заради превъзходството на познанието на Христос Исус, неговия Господ. Сърцето му беше пленено от Господа на славата.
Значението на решителността на сърцето
Може би си мислите или казвате: „Ах, но на мен не ми е дадено такова славно видение“; вярно е, но от друга страна, вие сте се научили чрез вяра да Го познавате като ваш Спасител. Проблемът е, че поради небрежност в поведението си сте наскърбили Светия Дух и в резултат на това не е имало растеж в благодатта и в познанието на нашия Господ Исус Христос. Някой веднъж каза: „Можете да имате толкова от Христос, колкото искате.“ Вярвам, че това е напълно вярно; големият въпрос е: „Към какво е насочено сърцето ви?“ Ако желаете да познавате повече Христос и да се наслаждавате на Неговото общение и любов, трябва да се привържете към Него с решителност на сърцето.
Чудесната награда
Наградата, предлагана за следване на такъв път, е чудесна, неописуема: „Ако някой Ме обича, ще пази думите Ми; и Моят Отец ще го обича, и Ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него.“
Забележете, че това обещание е изцяло индивидуално и следователно е направено лично за вас.
Преодоляване на обезсърчението
Преди много години някой написа: „Според мен нищо не е по-изящно красиво от мисълта, че Бог трябва да желае да бъде обект на привързаността на това мое бедно малко сърце. Той можеше да ме призове и да ме остави да умра в единадесетия час, но о, каква благодат, че Той трябва да каже: „Трябва да избереш Мен, както Аз избрах теб: трябва да живееш за Мен, както Моят Син живя.“ Това е трогателна благодат. Ще бъде ли моят отговор, че не мога да го направя? Ако Бог работи в мен, трудно ли е?“
Може би сте много обезсърчени, след като често сте опитвали и сте се проваляли отново и отново. Знаете ли причината? Опитвали сте се да се борите със собствените си сили и сте забравили, че Господ ви казва: „Без Мен не можете да направите нищо.“ Дори такъв ветеран като апостол Павел е трябвало да бъде напомнен: „Моята благодат ти е достатъчна.“ Нека Господ даде тези няколко думи да насърчат някои души да започнат отначало, гледайки към Исус и разчитайки на Неговата сила, за да им даде възможност да се привържат към Него с решителност на сърцето.
