Общуване с Христос
Господ влиза в къщата на Петър в най-подходящия момент (Марк 1:29-31). Той излиза от синагогата, където току-що е изгонил нечист дух от човек, и веднага (характерна дума за Евангелието на Марк, означаваща незабавно или без забавяне) отива в къщата на Петър. „Тъщата на Симон лежеше болна от треска“ и те Му казват за нея. Беше съвсем естествено да кажат на Господ за болната жена, и Той я изцелява с дума.
Сега често се е учило, че човек трябва да остане неженен, за да следва напълно Господ; но тук научаваме, че Симон е бил женен мъж и е бил човек с достатъчно големи чувства, за да приеме тъща си не само в сърцето си, но и в дома си. Живеем във време, когато тъщите често са пренебрегвани или гледани с презрение. Но не и тук – и Бог не е записал това в страниците на Своето Слово напразно!
Не се съмнявам, че съпругата на Петър е била много разстроена този ден. Майка ѝ, вероятно (защото не четем за деца) най-скъпият обект освен съпруга ѝ, който е имала на света, лежеше болна от треска. Лука 4:38 (Кинг Джеймс) казва, че тя е била „обхваната от силна треска“. Но Исус „застана над нея, и смъмри треската, и тя я напусна;“ и Той „я хвана за ръка, и я вдигна,“ и „тя им служеше“ (ст. 39, Марк 1:31), вместо да ѝ се служи. Тя стана полезна, тъща, която служеше на другите.
Мислите ли, че е било случайно , че Господ отиде там този ден? Аз не вярвам. Ако се върнем няколко дни назад в историята на Петър, си спомняме, че той беше изоставил всичко, за да следва Господ. След като беше изоставил земното си призвание, за да го направи, е напълно възможно съпругата му да се е почувствала донякъде тревожна относно начините и средствата и може би си е помислила, ако не е казала: „Как ще бъдем сега обгрижвани и поддържани?“ Господ влиза в къщата ѝ – нейния дом; хваща майка ѝ за ръка и я изцелява с дума. Когато любящата дъщеря вижда майка си изцелена и възстановена, тя сигурно се е почувствала напълно уверена в мъдростта на действията на съпруга си да следва напълно Господ. И не се съмнявам, че преди Петър да си тръгне отново, за да придружава Учителя си в Неговите трудове, той е получил думи от този род от съпругата си: „Следвай Го напълно, Симоне; виждам добре, че си на правилния път; Той има сърцето и силата да се грижи за нас във всичко.“
Тази сцена е толкова характерна за Господ. Той винаги обича да успокоява Своите служители у дома, както и да ги освобождава да Го следват. Сладко е да си мислим, че Той има око върху често самотната съпруга у дома, с нейните грижи и тежести, докато съпругът, призован да работи публично, често и по необходимост отсъства. Вие, които може да се чувствате сами, забележете как Господ мисли за вас!
Преминавайки сега към третата глава на Марк, намираме специалния призив, който Петър получи от Господ. След нощ, прекарана в молитва (виж Лука 6:12), Господ избра онези, които трябваше да бъдат Негови спътници в Неговия поклоннически път тук. Четем: „И Той определи дванадесет, за да бъдат с Него“ (Марк 3:14). Не знам нищо по-благословено от това!
Хората смятат, че е прекрасно нещо да бъдеш спасен, да избегнеш проклятието на ада – прекрасно нещо е да отидеш на небето; и то е. Но да отидеш на небето в Писанието винаги означава да бъдеш с Личност. „Отсъстващи от тялото, присъстващи при Господа“ (2 Коринтяни 5:8) и „да се оттегля, и да бъда с Христос; което е много по-добре“ (Филипяни 1:23) е езикът на Писанието.
Да бъдем с Него, да се наслаждаваме на общение с Господ Исус Христос е това, за което Бог ни призовава; и тук тези мъже, по много специален начин, бяха призовани да бъдат с Него. Били ли сте призовани да бъдете с Него, мой читателю? Вие не сте призовани да бъдете апостол, както тези мъже, но вечността на един християнин е да бъде с Исус!
От У. Т. П. Уолстън (адаптирано от „Симон Петър – Неговият живот и писма“)
