Изповядай, повярвай, спаси се: Разбиране на Римляни 10:9

Изповядай, повярвай, спаси се

„Изповядай“, „повярвай“ и „спаси се“ са ключови думи в това, което апостол Павел нарича „словото на вярата, което проповядваме“ (Римляни 10:8 ESV): „Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш ” (ст.9).

Изповядване, че Исус е Господ

Изповедта трябва да бъде повече от небрежна или тривиална, както показва притчата за десетте девици, разказана от нашия Господ (Матей 25:1-13). В тази история пет девици бяха подготвени за пристигането на младоженеца, а пет не бяха. Когато той пристигна, неподготвените девици дойдоха, казвайки: „Господи, Господи, отвори ни“, но той им каза: „Не ви познавам“ (ст.11-12). Повърхностно те го изповядаха като Господ, но той не беше наистина техен Господ!

Думата в Библията, преведена като „изповядвам“, има няколко значения в допълнение към признаването на вина от човек. Тя също така означава „открито да се заяви чрез свободно говорене, като такава изповед е резултат от дълбоко убеждение.“1 Ако той наистина беше техен „господар“, този, на когото дължаха службата си, те щяха да бъдат подготвени за неговото идване; но те не бяха подготвени, защото нямаха масло! Тези пет неподготвени девици представляват хора, които наричат Исус Христос „Господ“, но без никакво дълбоко убеждение. Те са картина на онези, които привидно вярват, че Той е възкръснал от мъртвите и отиват да Го посрещнат, но тъй като не са били подготвени, когато Той дойде, те закъсняха.

Маслото е образ на Светия Дух и ще дойде време, когато ще бъде твърде късно да Го получим. Писанието казва, че никой не може наистина да каже „Исус е Господ, освен чрез Светия Дух“ (1 Коринтяни 12:3). Всеки, „който няма Духа на Христос, не е Негов“ (Римляни 8:9), и Той не е техен Господ. Нашият Господ каза: „Не всеки, който Ми казва: „Господи, Господи“, ще влезе в небесното царство“ ... „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: „Господи, Господи, не пророкувахме ли в Твоето име ... и не извършихме ли много могъщи дела в Твоето име?“ И тогава Аз ще им заявя: „Никога не съм ви познавал; махнете се от Мене“ (Матей 7:21-23). Това, което правим, трябва да бъде „волята на Моя Отец, Който е на небесата“ (ст.21).

Вярвайки в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите

Спасителната вяра променя нагласите и действията. Тя не е просто ритуално кредо, което човек изрича. Човекът, който вярва, че Христос наистина е възкръснал чрез божествена сила, ще вярва, че възкръсналият Христос ще оцени това, което правим в този настоящ живот, и че „всеки ще получи своята заплата [награда] според своя [или нейния] труд“ (1 Коринтяни 3:8,14).

Да вярваме, че Бог е възкресил Господ Исус от мъртвите, че Той е жив и че Той е „с“ нас „винаги“ (Матей 28:20), ни носи помощ и утеха в този живот. Когато сме унили или в смут, можем да се обърнем към Него (Псалм 42:5). Той ще бъде нашето „убежище в деня на бедствие“ (Еремия 17:17). За разлика от това, онези, които не вярват във възкресението, страдат от дълбока скръб, например при смъртта на любим човек, защото „нямат надежда“ (1 Солунци 4:13).

Ще бъдеш спасен

Думата в Библията, преведена като „спасен“ (гръцки: созо и нейните производни), има няколко значения, някои по отношение на този живот, а други по отношение на вечния живот:

„Материално и временно избавление от опасност, страдание.“2 Спасен човек може да каже като Павел: „Имах помощта, която идва от Бога“ (Деяния 26:22). Подобно псалмистът каза: „Той ме избави от всяка беда“ (Псалм 54:7).

• „Настоящи преживявания на Божията сила да избавя от робството на греха.“3 Спасен човек може да каже: „Ние, които някога бяхме роби на греха, станахме [слуги] на праведността“ (виж Римляни 6:17).
• Ние сме избавени от страха от смъртта (срв. Евреи 2:15; 1 Коринтяни 15:14-16). Знаем, че ще бъдем възкресени, както е обещано (1 Солунци 4:16-17) и че, ако смъртта заплашва и умрем, ще бъдем „далеч от тялото и у дома с Господа“ (2 Коринтяни 5:8).
• „Духовното и вечно спасение, дадено незабавно [курсивът е добавен] от Бога на онези, които вярват в Господ Исус Христос.“4 Знаем, че Исус, „когото Той възкреси от мъртвите ... [ще ни избави] от идващия гняв“ (1 Солунци 1:10). Повече от това, предстои ни прекрасен живот с Господа – „Око не е виждало, нито ухо е чувало, нито човешко сърце е си представяло, какво е приготвил Бог за онези, които Го обичат“ (1 Коринтяни 2:9). „Радваме се в надеждата за Божията слава“ (Римляни 5:2).
• Настоящата Божия цел за нашето спасение Бог има цел за всеки човек, когото спасява. Писанието ни казва: „Ние сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела ... за да ходим в тях“ (Ефесяни 2:10). Трябва да бъдем „постоянни, непоколебими, винаги изобилстващи в Господното дело, знаейки, че в Господа [нашият] труд не е напразен“ (1 Коринтяни 15:58). Трудът, изразходван за земни неща, откри Соломон, не е удовлетворяващ – той е „суета и гонене на вятър“ (Еклисиаст 1:14). Господ иска да бъдем спасени от празен живот. Той казва, че е дошъл, за да имаме „живот и да го имаме изобилно“ (Йоан 10:10). Той иска да имаме пълноценен живот, служейки Му!

БЕЛЕЖКИ

1. Вайн, У. Е., Тълковен речник на думите от Новия завет; том I, стр. 224, Oliphants, LTD, 1964.
2. Вайн, У. Е., Пак там, том III, стр. 321.
3. Цит. съч. стр. 321.
4. Цит. съч. стр. 321.